Решение № 362 от 10.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Емилия Колева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА в присъствието на прокурора Н. Ст. Я. като разгледа докладваното от Емилия Колева Наказателно дело за възобновяване № 20251000600924 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане на 21.03.2025г., с вх. № 35622 на СГС от осъдения А. С. Г., чрез адв.Е. Й., за възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата по НОХД № 2129/22г. на СРС, НО, 104 състав и на решението по ВНОХД № 5928/23г. на СГС, 8 състав.

В искането се сочи, че атакуваните актове в частта им, с която Г. е осъден за престъпление по чл.198 от НК са постановени в нарушение на закона и при съществени процесуални правила. Счита, че доказателствата по делата не били обсъдени така, както изисква чл.305, ал. 3 от НПК. Изводите на двете съдебни инстанции се базирали на показанията на свидетел я А. С., който е със спорно процесуално качество. Сочи, че ако е извършен грабеж, разпореждането с вещта, предмет на грабежа, завършва изпълнителното Д.ие на престъплението, и С. е съучастник на същото. Счита, че на практика показанията му са „оговор“ и на тяхна база не сл едва да се постановява осъдителна присъда. Оспорва мотивите на съда, с които се обяснява защо след грабежа „жертвата“ С. отива да си допие заедно с лицето, което го е ограбило.

Счита, че неправилно първият съд е отчел смъртта на С. като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като тя няма нищо общо с грабежа.

Прави се искане да бъде отменена присъдата и Г. бъде оправдан, или 1 делото върнато за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред САС защитата на осъдения - адв.Й., поддържа искането по изложените в него съображения. Сочи, че обвинението почива единствено на показанията на св.С., като оспорва тяхната достоверност. Поддържа, че същият е имал качеството на съучастник при извършване на деянието. Оспорва съставомерността на деянието поради липсата на упражнена сила или заплаха по отношение на пострадалия. Счита, че заложният билет неправилно е възприет като доказателство за обосноваване на осъдителната присъда.

Осъденият Г. в лична защита моли да бъде уважено искането.

В съдебно заседание пред САС п рокурорът представляващ САП взема становище, че не са налице основания за възобновяване на делото.

В последната си дума осъденият Г. моли да се уважи искането за възобновяване.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на сочените основания за възобновяване, намери следното:

Искането на адв.Й. - защитник на осъдения Г., за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл.420, ал.2 от НПК и в срока по чл.421, ал.3 от НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл.419 от НПК съдебен акт.

Разгледано по същество същото е неоснователно.

С присъда № 346 от 06.06.2023г. по НОХД № 2129/2022г. Софийски районен съд, НО, 104 състав е признал подсъдимия А. С. Г. за виновен в това, че на 30.05.2021г., около 20:30 часа - 21:00 часа, в гр.София, ж.к.„Зона Б5“, в близост до бл.8, отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Xiaomi“ модел „Poco M3“ Dual, 64 GB /марка „Шаоми“, модел „Поко М3“ Дуал, 64 ГБ/ на стойност 237,99 лева от владението на А. О. С. с намерението противозаконно да я присвои, като употребил за това сила – Г. издърпал мобилния телефон от ръцете на С. – престъпление по чл.198, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.303, ал.2 от НПК, вр. чл.54 от НК го е осъдил на пет години „Лишаване от свобода”, които следва да се изтърпят при първоначален „строг“ режим.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия А. С. Г. за невиновен по обвиненията му за престъпления по чл.157, ал.7 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК и по чл.127, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по тези обвинения.

С присъда № 219 от 19.12.2024г. по ВНОХД № 5628/23г. Софийски градски съд, НО, 8 въззивен състав е потвърдил присъдата на Софийски районен съд в частта, с която подс.А. С. Г. е признат за виновен и осъден за престъплението по чл.198, ал.1 от НК, като на основание чл.336, ал.1, т.2, вр.чл.334, т.2 от НПК я е отменил в частта, с която подс.Г. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението му по чл.157, ал.7, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, вместо което го е осъдил и по така повдигнатото му обвинение и е приложил разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК.

С решение № 340 от 08.07.2025г. по к.д. № 368/25г. ВКС е оставил в сила 2 присъдата на СГС в частта, с която подс.Г. е бил признат за виновен и осъден за престъплението по чл.157, ал.7, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.

При осъществената извънредна съдебна проверка на инстанционните съдебни актове, с които подс.Г. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, САС не констатира сочените от осъденото лице и защитника му нарушения на процесуалните разпоредби, вменяващи задължения на съдебните инстанции за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, обусловили пороци при доказателствения анализ и довели до погрешни констатации по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство в лицето на подсъдимия.

В хода на проведеното наказателно разследване безспорно е установено, че А. С. Г. е извършител на престъпното деяние по чл.198, ал.1 от НК. За да достигне до този извод, първостепенният съд е взел предвид събраните по делото годни доказателствени източници. Особено значими в тази насока са показанията на свидетелите С., С., С., Г. и С., вкл. части от тези, които лицата са давали на досъдебното производство, приобщени на съответното основание по реда на чл.281 от НПК. Доказателствената съвкупност е интерпретирана адекватно от първостепенния съд и въззивния съдебен състав, при съблюдаване на източника на доказателства. Гласните доказателствени средства са подложени на особено подробен и внимателен анализ от СГС /л.419-426 от ВНОХД № 5628/23г./. Във връзка с оспорваната от защитата съставомерност на деянието като грабеж, съществено значение за изясняване на обстоятелствата, при които същият е извършен, имат показанията на св.С., който е очевидец на случилото се. Инстанционните съдилища напълно са ги кредитирали, като са обосновали фактологията си в оспорваната от защитата част въз основа на тях. САС внимателно проучи съдържанието на тези показания и не намери причина за игнорирането им.

Защитата акцентира на обстоятелството, че непосредствено след отнемането на телефона, св.С. е придружил подс.Г. до заложната къща и е предоставил личната си карта, за да бъде заложена вещта, респ. е получил „възнаграждение“ за тази „услуга“ – половината от получената сума. Така установеното поведение на св.С. непосредствено след деянието не съставлява основание да се изключат от даказателствената съвкупност показанията му. В тази връзка следва да отбележи, че същият няма качеството на съизвършител, тъй като дръпването на телефона от ръцете на пострадалия е осъществено единствено от подс.Г., без каквато и да е намеса от страна на свидетеля в някоя от фазите на изпълнителното Д.ие – в принудата или отнемането, респ. установяването на фактическа власт върху вещта. В този смисъл напълно несъстоятелно е твърдението, че показанията на С. имат характер на „оговор“.

От друга страна, при описание на събитията свидетелят е изчерпателен, разказът му е хронологично подреден и логичен, вкл. относно фактите, които уличават самия него в друго престъпление – това по чл.215, ал.1 от НК. Тук следва да се отбележи, че единствено в правомощията на прокурора да е да 3 прецени против кого да повдигне обвинение, респ. за какво престъпление.

Фактът, че св.С. е замесен в събитията непосредствено след грабежа, съответно се е обогатил с част от стойността на отнетата вещ, не налага априори извод за недостоверност на показанията му. Доколкото същият е бил близък с подс.Г., по-скоро се очаква твърденията му да бъдат насочени към прикриване или омаловажаване на извършеното от него. В случая не е така, тъй като св.С. напълно добросъвестно описва не само предходното агресивно и арогантно поведение на Г. по отношение на пострадалия, но и конкретните действия, посредством които е отнел телефона - чрез издърпване от ръцете му със сила. В показанията на този свидетел се съдържа подробна информация за действията на извършителя и на пострадалия, както и за реакцията на последния след като телефонът му вече е бил във владение на Г.. САС счета за несъмнено установено по делото, че пострадалият не е бил съгласен с отнемането на телефона му, както и че действията на подс.Г. по отношение на него са били акт на принуда, осъществена посредством сила. Тук следва да се посочи, че за да е съставомерен един грабеж, не е необходимо принудата под формата на сила да е упражнена по отношение на владелеца на вещта.

Съдебната практика е последователна относно това, че грабеж е налице и когато вещта е издърпана с достатъчна сила, така че същата по принудителен начин да бъде отделена от владелеца й. Съставомерността на деянието не се разколебава и от обстоятелството, че пострадалият не е упражнил някаква ефективна физическа съпротива за предотвратяване действията на извършителя. Законът не изисква някакво конкретно активно поведение от страна на ограбения, тъй като факторите за неговата евентуална пасивност могат да бъдат от най-различно естество. В случая по делото е установено, че пострадалият, който е бил по-малък на години от подсъдимия, се е страхувал от него. Непосредствено преди грабежа той е демонстрирал своите чувства, изпълнявайки заповедите на Г., вкл. такива, които са унижавали достойнството му. Доказателствата са категорични, че пострадалият е умолявал подсъдимия да му върне телефона, което е в потвърждение на факта, че не е бил съгласен да му го даде.

Обясненията на подс.Г. като гласно доказателствено средство са били подложени на внимателен анализ в мотивите на решението на СГС /л.423-424 от възз.дело/. С основание същите не са кредитирани и отхвърлени като опит от негова страна за изграждане на защитна теза. СГС е възприел като недостоверна информация твърдението на Г., че пострадалият сам е предложил да си заложи телефона. В тази насока правилно инстанционните съдилища са се доверили на показанията на св.С., който е изложил правнозначими подробности, свързани с отнемането на телефона от подсъдимия против волята на пострадалия.

В заключение следва да се посочи, че в доказателствената дейност на инстанционните съдилища не се констатират каквито и да е пропуски.

Лаконичността на мотивите на първия съд е преодоляна от въззивната инстанция като втора такава по фактите. В мотивите на присъдата на СГС 4 изключително внимателно са обсъдени доказателствата, като е взета предвид и отчетена природата на техния източник, подложени са на преценка годните доказателства и доказателствени средства относими към установяване на правно релевантните факти и са изложени съображенията поради които напълно се споделя възприета от първата инстанция фактологията на събитията относно извършения от подс.Г. грабеж. Изводът на въззивната инстанция, че фактическата обстановка за това обвинение е правилно установена от първоинстанционния съд, не почива на недопустими предположения, а е резултат на съпоставянето на гласните доказателства и на обективната и логичната им интерпретация. В този смисъл следва да бъдат отхвърлени възраженията на защитата за превратност на доказателствения анализ от инстанционните съдилища.

Съдебните инстанции са дали правилна юридическа оценка на приобщените доказателствени източници. В съответствие с установените по делото факти законосъобразно е прието, че подс.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Основание за ангажиране на наказателната отговорност на дееца е установеното по делото, че на 30.05.2021г., около 20:30 часа - 21:00 часа, в гр.София, ж.к.„Зона Б5“, в близост до бл.8, Г. е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Xiaomi“ модел „Poco M3“ Dual, 6 4 G B /марка „Шаоми“, модел „Поко М3“ Дуал, 64 ГБ/ на стойност 237,99 лева от владението на А. О. С. с намерението противозаконно да я присвои, като употребил за това сила – Г. издърпал мобилния телефон от ръцете на С..