Решение № 24 от 04.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Варна, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110114814 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Ж. Т. Р. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 13, срещу „С.К.“ ООД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „**“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 564,19 лв., представляваща заплатена без основание неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство и/или банкова гаранция, начислена по нищожна клауза от сключен между страните договор за паричен заем № ** от 05.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, на 05.11.2018 г. между страните бил сключен договор за паричен заем № ** при ОУ за сумата от 1400 лв., която ищцата се задължила да върне заедно с възнаградителна лихва, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,08 % и годишен процент на разходите от 49,92 %, на 16 седмични погасителни вноски в срок до 25.02.2019 г. В клаузата на чл. 6 от договора било предвидено задължение на заемателя да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора чрез поне едно от предвидените обезпечения, а именно: банкова гаранция и/или поръчителство, отговарящи на условията по чл. 9, ал. 2 от ОУ. В погасителния план била включена и неустойка за непредставяне на предвиденото в чл. 6 от договора обезпечение в общ размер нс 564,19 лв., чието плащане било разсрочено и предвидено като компонент в седмичните погасителни вноски по заема, наред с главницата и възнаградителната лихва. Така включената в първата погасителна вноска с падеж 12.11.2018 г. част от неустойката била в размер на 1

118 лв., а неустойката по останалите петнадесет вноски – в размер на 29,74 лв.

Ищцата заплатила в полза на ответното дружество така начислената неустойка в пълен размер, като плащанията били извършени в брой заедно с останалите вземания по погасителните вноски и на техния падеж.

Ищцата счита, че неустойката е недължимо платена, доколкото била начислена въз основа на нищожна неустоечна клауза. В тази връзка твърди, че неустойката не е била предвидена в договора, съобразно изискванията на приложимия ЗПК, а същата била включена направо в погасителния план.

Отделно поддържа, че неустойката заобикаля изискванията на чл. 16 ЗПК за предварителна оценка платежоспособността на длъжника преди отпускане на заема и затова била нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Релевира и възражение по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави. По този повод изтъква, имало значително несъответствие между правата и задълженията на страните по заема, неравноправно третиране на икономически по-слабата страна и използване на материалното й положение за неоснователно облагодетелстване на кредитора, както и че неустойката излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Поконкретно сочи, че не е имала възможност да избегне плащането на неустойка, както и че същата не служела за обезпечаване изпълнението на главното й договорно задължение за връщане на предоставената в заем сума заедно с възнаградителна лихва, а била начислена за неизпълнение на акцесорно непарично задължение за предоставяне на обезпечение, което водело до неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и неоснователно получаване на допълнителна печалба от заемателя. Отделно оспорва неустоечната клауза на чл. 8 от договора и като неравноправна, предвид практическата невъзможност за предоставяне на уговореното обезпечение в предвидения 3-дневен срок и при условията, на които следва да отговаря поръчителството, респ. банковата гаранция. Твърди, че клаузата не била уговорена индивидуално, съответно била нищожна и на основание чл.

146, ал. 1 ЗЗП.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения осъдителен иск и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на договора за заем, но оспорва плащането на уговорената неустойка. Освен това счита неустоечната клауза за действителна. В тази връзка твърди, че същата била уговорена в съответствие с носения от финансовата институция риск, който зависел от редица фактори, вкл. платежоспособността на длъжника и точното изпълнение на договорните му задължения. Затова и намира, че обезпечението на задължението било съществено за положителното решение на кредитора за отпусне искания заем, както и че чрез неустойката при неизпълнение на това задължение се избягвало неравновесието между правата и задълженията на страните.

Отделно сочи, че предоставянето на едно от предвидените обезпечения изцяло зависело от волята на потребителя и непредставянето на такова, респ. дължимостта на неустойката, не било отнапред известно за кредитора.

Намира, че той не бил длъжен, нито могъл да предвиди това неизпълнение, както и че длъжникът действал в нарушение на чл. 12 ЗЗД, в случай че знаел 2 за невъзможността да представи уговореното обезпечение и въпреки това сключил договора без да възрази по съдържанието му, като черпенето на права от това недобросъвестно негово поведение било недопустимо.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски в негова полза. Прави и възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание страните не се представляват.

Процесуалният представител на ищцата адв. П. Н. предварително депозира писмена молба, с която поддържа исковата молба и направеното искане по същество. Представя и списък на разноски по чл. 80 от ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните е, че на 05.11.2018 г. помежду им е сключен договор за паричен заем № ** при Общи условия, в чл. 8 от който е предвидена неустоечна клауза. Тези обстоятелства се потвърждават и от съдържанието на приобщения договор (л. 12).

От договора и приложените Общи условия, приложими към него (л. 25 и сл.) се установява още, че по силата на заемното правоотношение ответникът се е задължил да отпусне на ищцата заем в размер на 1400 лв. срещу насрещното нейно задължение да върне предоставената сума заедно с възнаградителна лихва при уговорен фиксиран ГЛП от 40,08 % и ГПР от 49,92 % , или общо 1499,81 лв., платими на 16 бр. седмични погасителни вноски, първата от които в размер на 10,91 лв., а останалите 15 бр. – в размер на по 99,26 лв. всяка, с дата на първо плащане на 12.11.2018 г. и краен срок за погасяване на заема до 25.02.2019 г. Според чл. 3, ал. 9 и чл. 6 от договора във вр. чл. 9, ал. 2 от ОУ страните са се споразумели заемът да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, а именно: 1.) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва, или 2.) поръчителство на на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители или заематели по други договори за заем, сключени от Кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

Според чл. 9, ал. 3 от ОУ заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договора за заем, докато не бъде 3 предоставено исканото обезпечение, или да откаже сключване на договора за заем при непредставяне на исканото обезпечение.

Според чл. 8 от договора за заем в случай че заемателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от слючването му или представеното обезпечение не отговаря на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 564,19 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в приложение № 1 към договора.

Видно от приобщеното приложение № 1 – погасителен план към договора за заем (л. 13), неустойката в посочения общ размер е платима на 16 бр. вноски с падежи, съвпадащи с тези на погасителните вноски по заемния договор, като общият размер на всяка седмична вноска, включваща главница, лихва и неустойка, възлиза на 129 лв., а общо дължимата сума за плащане по договора – на 2050 лв. (след отстъпка в размер на 14 лв., приспадната от първата вноска).

Не е спорно между страните, че ищцата не е представила предвиденото в договора обезпечение и в нейна тежест е начислена неустойка по чл. 8 в размер на 564,19 лв.

От страна на ищцата са ангажирани и 10 бр. приходни касови ордери от дати 12.11.2018 г., 19.11.2018 г., 26.11.2018 г., 03.12.2018 г., 10.12.2018 г., 17.12.2018 г., 21.12.2018 г., 28.12.2018 г., 07.01.2019 г. и 14.01.2019 г. (л. 6266), двустранно подписани от ищцата и служител при ответното дружество, установяващи плащането на първите 10 бр. погасителни вноски по процесния договор за заем, първата от които в размер на 115 лв., а всички останали в размер на по 129 лв.

С постановено по делото определение № 566/17.01.2022 г. е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на извършените плащания по заемния договор и вземанията, които са погасени с тях, вкл. общия размер на заплатената неустойка. В определението се съдържат и указания до страните за оказване на нужното съдействие на вещото лице за изпълнение на поставените му задачи, ведно с предупреждение, че при неизпълнение съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за установяването на които страните са създали пречки за събиране на допуснати доказателства, на основание чл. 161 от ГПК (л. 47гръб).

Ответникът не е оказал нужното съдействие на вещото лице за изпълнение на поставените му задачи, поради което с протоколно определение № 4317/20.09.2022 г. дружеството е задължено по реда на чл.

190, ал. 1 от ГПК да представи по делото намиращи се у него документи, необходими за изготвяне на заключението, а именно: счетоводна справка за начислените суми по процесния договор за заем, лихвен лист по договора, справка за извършените плащания, както и осчетоводяване на плащанията и актуален дълг. Страната повторно е предупредена и за последиците при неизпълнение по чл. 190, ал. 2 от ГПК вр. чл. 161 от ГПК.

Въпреки това в указания срок и до приключване на съдебното дирене пред настоящата първа инстанция ответникът не е представил изисканите от него документи, нито е оказал на вещото лице достъп до счетоводството на дружеството за извършване на проверката, необходима за отговор на задачите по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Затова и на основание чл. 161 от ГПК, съдът приема за доказано, че ищцата е платила в полза на ответника 4 пълния размер на начислената неустойка от 564,19 лв., като плащането е извършено на части, съобразно приложения погасителен план, и последната вноска е платена на 25.02.2019 г.