Решение № 130 от 16.07.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Чирпан, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №

20265540100208 по описа за 2026 година

Предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ), вр. чл. 86 от ЗЗД.

Подадена е исковата молба (ИМ), постъпила по подсъдност от Софийски районен съд, от ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, гр. София, бул. ’’Джеймс Баучер” № 87 представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, чрез адв. Мариан Гочев против П. Х. С., ЕГН: ***, адрес: с. М., община Братя Даскалови, област Стара Загора.

В исковата молба се твърди, че на 19.11.2022 г. в района на гр. Стара Загора, ул. „Одринска епопея“, е реализирано ПТП с участието на МПС „Рено Меган” с peг. № ***, собственост на П. Х.

С., управлявано от същия и МПС „Хонда Сивик” с peг. № ***, собственост на С. А. К. и Е.В.П., управлявано от С. А. К.. Според представения Протокол за ПТП № 1812978 от 19.11.2022 г., съставен от органите на МВР, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на П. Х. С., който на горепосоченото място на 19.11.2022 г. към 17:22 ч. не спира на знак „СТОП“ и удря в задната част МПС „Хонда Сивик” с peг. № ***, който се движи по път с предимство, в следствие на което реализира ПТП. В резултат на настъпилото ПТП са нанесени материални щети на МПС „Хонда Сивик” с peг. № *** със следните детайли и части: облицовка задна броня, панел заден ляв (калник) 3 вр. и спойлер задна броня. Твърди се още, че МПС „Рено Меган” с peг. № *** бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИПС” АД със застрахователна полица № BG/02/122001639613, която е валидна към момента на събитието. В ЗД „Бул Инс“ АД е заведена щета под № 2210035998 от С. А. К., собственик на увреденото МПС „Хонда Сивик” с peг. № *** към момента на събитието. След представяне на всички необходими документи от собствениците на увреденото МПС по претенцията, ищецът е направил калкулация на щетата и е одобрил и изплатил сума по претенцията в размер на 136.43 лева на С. А. К.. Видно от Протокол за ПТП № 1812978 от 19.11.2022 г. се установява, че П. Х. С.

1 към момента на настъпване на ПТП управлявал МПС е концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. На основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, ЗД “БУЛ ИНС” АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо уведомил ответника да му заплати претендираната сума, но до момента не му е изплатена. Моли съда, след установяване на основателността на претенциите им да осъди ответника да им заплати претендираната искова сума в размер 161,43 лв., представляваща изплатеното от ЗД “БУЛ ИНС”АД застрахователно обезщетение, в това число и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК, не е постъпил отговор от ответника.

В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Депозирал е писмено становище, с което моли да се уважи предявения иск, като доказан и основателен. Моли да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.

Ответникът, редовно призовани, не се явява, не изпраща представител и не представя отговор.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е приет като писмено доказателство Протокол за ПТП № 1812978/19.11.2022 г., от който се установява, че на 19.11.2022 г. около 17:22 часа в гр. Стара Загора, на ул. „Одринска епопея“, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, управляван от ответника П. Х. С., и лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ***, управляван от С. А. К.. В протокола е отразено, че ответникът не е изпълнил задължението си да спре на пътен знак Б2 „СТОП“, навлязъл е в кръстовището и е реализирал удар с движещия се по път с предимство автомобил, в резултат на което са причинени материални щети по последния.

По делото са приети още уведомление за щета, опис на уврежданията, калкулация на щетата, доклад по щета, платежно нареждане за изплатено застрахователно обезщетение, справка от информационната система на Гаранционния фонд относно валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица, регресна покана до ответника и обратна разписка, от които се установява, че към датата на процесното ПТП за лекия автомобил „Рено Меган“ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество, както и че на собственика на увредения автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 136,43 лв., като са направени и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв.

Приета е и административнонаказателната преписка, образувана по повод настъпилото пътнотранспортно произшествие, съдържаща АУАН, наказателно постановление, талон за медицинско изследване, разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и останалите относими документи, от които се установява, че към момента на настъпване на произшествието ответникът е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

За установяване механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие е разпитан свидетелят С. А. К., чиито показания съдът кредитира като последователни, логични и съответстващи на останалите доказателства по делото. Свидетелят заявява, че се е движил по път с предимство, когато ответникът, управлявайки автомобил „Рено“, не е спрял на знак „СТОП“, 2 навлязъл е в кръстовището и е ударил автомобила му в задната дясна част. След настъпване на удара ответникът не е спрял веднага, а е продължил движението си, като свидетелят е възприел, че същият е бил във видимо неадекватно състояние и е миришел на алкохол.

По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно, обективно и неоспорено от страните. От него се установява, че съществува пряка причинно-следствена връзка между механизма на настъпване на процесното ПТП и констатираните увреждания по автомобила „Хонда Сивик“. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че с оглед вида на автомобилната боя действителната стойност на необходимите възстановителни работи възлиза на около 435 лева, което надвишава размера на изплатеното от ищцовото дружество обезщетение

От правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят, който е изплатил обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, има право да получи от виновния водач платеното обезщетение, когато при настъпване на пътнотранспортното произшествие последният е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

За уважаване на предявения регресен иск следва да бъдат установени кумулативно: наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие, настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено виновно и противоправно от ответника, управление на моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице и размерът на изплатеното обезщетение.

В настоящия случай всички посочени предпоставки се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства.

От представената застрахователна полица и справката от информационната система на Гаранционния фонд се установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП за лекия автомобил „Рено Меган“ с рег. № *** е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество.

От протокола за ПТП, административнонаказателната преписка, свидетелските показания на С. А. К. и заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза се установява, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило по вина на ответника, който, нарушавайки правилата за движение по пътищата, не е изпълнил задължението си да спре на пътен знак „СТОП“, навлязъл е в кръстовището и е отнел предимството на движещия се по път с предимство автомобил, вследствие на което е реализирал удара. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, непротиворечиви и изцяло съответстващи на останалия доказателствен материал по делото. Заключението на вещото лице също потвърждава наличието на пряка причинно-следствена връзка между механизма на настъпване на произшествието и уврежданията по автомобила на пострадалото лице.

По безспорен начин се установява и наличието на специалната предпоставка по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. От приетата административнонаказателна преписка, съдържаща акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление, талон за медицинско изследване и 3 разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“, се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП ответникът е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на разпитания свидетел, който възприел ответника като видимо неадекватен и миришещ на алкохол непосредствено след произшествието.

От представените ликвидационна преписка, доклад по щетата и платежно нареждане се установява, че ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 136,43 лева, както и е направил ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, поради което общият размер на регресното вземане възлиза на 161,43 лева. Размерът на изплатеното обезщетение се потвърждава и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, според което действителната стойност на необходимите възстановителни работи значително надхвърля изплатената от застрахователя сума, поради което не е налице изплащане на обезщетение над действително претърпените вреди.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е ангажирал доказателства и не е противопоставил правоизключващи, правопогасяващи или правоунищожаващи възражения срещу предявената претенция, поради което събраните по делото доказателства остават неоспорени и обосновават извод за доказаност на иска както по основание, така и по размер.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички материалноправни предпоставки за възникване и упражняване на регресното право на ищеца по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 161,43 лева/евровата й равностойност/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски. От представените по делото доказателства и списъка на разноските по чл. 80 ГПК се установява, че ищцовото дружество е заплатило държавна такса в размер на 25,56 евро, възнаграждение за вещо лице в размер на 302 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 240 евро, които следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Х. С., ЕГН ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, сумата в размер на 161,43 лева/ 82.54 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 2210035998, образувана във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.11.2022 г., причинено виновно от ответника при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху сумата, 4 считано от датата на предявяване на исковата молба 11.12.25 г., до окончателното й изплащане.

Разпечатката съдържа 35 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a44c7fb9-272d-432f-87a2-cb68da7144b1