Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1045 от 10.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1261/2023
Вид
Решение № 1045
Подписан
10.10.2023
В сила
10.10.2023
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Кремена Илиева Лазарова, Калина Стоянова Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23, т.4 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. Бургас, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20232100501261 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ **61/18.04.2023г. на КРС от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, в качеството на универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД, чрез юк. Сияна Димитрова, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Св.св.Кирил и Методий“ № **, против решение № 68/25.03.2023г. по гр.д.№ 20212130100499 по описа на КРС, в частта, с която е отхвърлено като недопустимо искането на „Банка ДСК“ АД, гр.София, за допълване на постановеното решение № 258/14.11.2022г. по същото гр.д.№ 20212130100499/21г. КРС, като в полза на банката бъде признато вземане против Д. М. Й. и Й. М. Й. за законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист, до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че е неправилно. Излага подробни аргументи. Моли за отмяна на акта в обжалваната част и уважаване на молбата. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

1

Въззиваемите Д. М. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., обл. Б., ул. „А.“ № ** и настоящ адрес: гр. К., обл.Бургас, ул. „А.“ № ** и Й.

М. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., обл. Б., ул. „А.“ № ** и настоящ адрес: гр. К., обл. Б., ул. „А.“ № **, не изразяват становище по въззивната жалба, не депозират отговор.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.259 ГПК, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, насочена е срещу акт, подлежащ на въззивен контрол и е допустима.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, а настоящото производство е по реда на чл.250, ал.3 ГПК.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред КРС е образувано по повод исковата молба на „БАНКА ДСК“ АД против Д. М. Й. и Й. М. Й., с която дружество-ищец моли да се приеме за установено, че въззиваемите дължат солидарно сумата от 4 768.84лв., представляваща главница по Договор за кредит „Експресо“ № 425613/ 28.10.2015г., възнаградителна лихва в размер на 978.42лв. за периода 15.07.2015г. - 08.01.2020г., обезщетение за забава в размер на 382.26лв. за периода 15.07.2017г. - 08.01.2020г. и обезщетение за забава в размер на 18.08лв. за периода 08.01.2020г. - 21.01.2020г., за които вземания ищецът се е снабдил със Заповед № 15/24.01.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал.1, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист № 56 от 24.01.2020г. по ч.гр.д. № 36/2020г. на КРС.

Правният интерес от завеждане на иска е обоснован с приложението на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.47, ал.5 ГПК, а именно – поради установяване, че длъжниците не живеят на регистрираните постоянен и настоящ адрес.

Ангажира доказателства.

В хода на исковото производство пред КРС двамата солидарни длъжници са получили преписи от исковата молба по реда на чл.46, ал.2 ГПК, но не са депозирали отговори.

С решение № 258/14.11.2022г. по гр.д.№ 499/2021г. КРС е уважил предявения иск с правно основание чл.422 ГПК.

2

След постановяване на решението, в срока по чл.250 ГПК „Банка ДСК“ АД е депозирала молба вх.№ 5819/15.12.2022г. на КРС за допълване на постановеното решение в частта относно разноските. Със същата молба банката е поискала и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от внасяне на заявлението в съда – 22.01.2020г., до окончателното изплащане на сумата, както е претендирала в заповедното производство.

Молбата е връчена на противната страна по реда на чл.250, ал.2 ГПК, но Д. и Й. Й.и не са изразили становище по нея.

С решението си в обжалваната част КРС е преценил молбата по чл.250 ГПК за недопустима и е постановил отхвърлителен диспозитив.

Бургаският окръжен съд, след като подробно обсъди молбата и съобрази трайно установената съдебна практика, приема въззивната жалба за основателна.

Спорният въпрос дали претендирането на законна лихва върху главницата представлява изменение на иска и до кой момент на производството ищецът може да заяви претенцията си, е разрешен с Решение № 265 от 8.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 760/2019 г., III г. о. Съгласно цитираното решение, прибавянето на лихви към заведения иск не се счита за изменение на иска – чл.214, ал.2 ГПК, ето защо молбата за присъждане на законна лихва върху главницата не е ограничена със срока по чл.214, ал.1 ГПК. Тя може да бъде внесена до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, а в случай, че е отправена след това, в зависимост от стадия, в който се намира висящото производство, съдът е длъжен да предприеме съответните действия, за да уведоми противната страна и да й даде възможност да организира защитата си.

При така изложеното, допълнителното решение на КРС следва да бъде отменено в обжалваната част и постановено ново, в горния смисъл.

В полза на въззивната страна се следват разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.23, т.4 НЗПП в размер на 80лв.

Налага се заключение за постановяване на решение в горния смисъл.

Водим от всичко така изложено, БОС

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 68/25.03.23г. по гр.д.№ 499/21г. на БРС в обжалваната част, с която е отхвърлена молбата на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, в качеството на универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД за допълване на решение № 258/14.11.2022г. по гр.д.№ 499/2021г. по описа на КРС и установяване на дължимостта на законната лихва върху сумата от 4 768.84лв., представляваща главница по Договор за кредит „Експресо“ № 425613/ 28.10.2015г., сключен между „Експресбанк“ АД – праводател на „БАНКА ДСК“ АД от една страна и от друга Д. М. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., обл. Б., ул. „А.“ № ** и настоящ адрес: гр. К., обл.Бургас, ул. „А.“ № ** и Й. М. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., обл. Б., ул. „А.“ № ** и настоящ адрес: гр. К., обл. Б., ул. „А.“ № ** и вместо него ПОСТАНОВИ:

ДОПЪЛВА решение № 258/14.11.2022г. по гр.д.№ 499/2021г. КРС, като приема за установено по отношение на Д. М. Й., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. К., обл. Б., ул. А. № ** и настоящ адрес: гр. К., обл. Б., ул. А. № ** и Й. М. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., обл. Б., ул.

А. № ** и настоящ адрес: гр. К., обл. Б., ул. А. № **, че дължат солидарно на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. Московска № 19, в качеството на универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД, законната лихва върху сумата от 4 768.84лв., представляваща главница по Договор за кредит „Експресо“ № 425613/ 28.10.2015г., сключен между „Експресбанк“ АД – праводател на „БАНКА ДСК“ АД от една страна и от друга Д. М. Й. и Й. М. Й., за която „БАНКА ДСК“ АД се е снабдило със Заповед № 15/24.01.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал.1, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист № 56 от 24.01.2020г. по ч.гр.д. № 36/2020г. на КРС, начиная от 22.01.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д. М. Й., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. К., обл.

Б., ул. А. № ** и настоящ адрес: гр. К., обл. Б., ул. А. № ** и Й. М. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., обл. Б., ул. А. № ** и настоящ адрес: гр.

К., обл. Б., ул. А. № ** да заплатят на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул.

4

Московска № 19 сумата от 80лв. разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5