Решение № 278 от 14.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Плевен, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА Въззивно гражданско дело № 20214400500485 по описа за 2021 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание въззивна жалба на ЕМ. В. П., ЕГН********** с регистриран постоянен адрес в гр.Плевен, ул.“***“№11 – ответница в първоинстанционното производство по гр.д.№4303/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез особения представител адвокат Б.Д. от АКПлевен, срещу постановеното от І-ви гр.състав съдебно Решение №366/17.05.2021г., с което по реда на чл.422 от ГПК е признато за установено, че въззивната жалбоподателка дължи на ищеца –Агенция за социално подпомагане, БУЛСТАТ-***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“***“№2, представлявана от изп.директор Р.Д.П., сумата от 388.34лв., от които 380.00лв.- главница и 8.34лв.- лихва за забава за периода от 14.02.2017г. до 03.05.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019г. до изплащане на вземането, и с което е осъдена да заплати на ищеца разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция на ищеца. Излагат се следните съображения:

Неправилно съдът е приел, че Заповед №Д-ЕН-ВС-11/03.05.2017г., издадена от Директора на дирекция „социално подпомагане“-Плевен, с която се нарежда въззивната

1 жалбоподателка да възстанови неизползваната по предназначение целева помощ за два чифта ортопедични обувки, е влязла в законна сила и представлява годно изпълнително основание. Въззивната страна счита, че същата не е влязла в сила, тъй като липсват доказателства за реда и датата на връчване. Върху нея не е отбелязана датата на влизане в сила. Неправилно съдът е приел, че уведомяването е извършено по реда на чл.61,ал.3 от АПК.

В отговора на въззивната жалба, ответникът по същата – „Агенция за социално подпомагане“-София – ищец в първоинстанцзионното производство, чрез Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен, е изразил становище за неоснователност на същата и предлага да бъде потвърдено като правилно обжалваното решение. Изтъква, че заповедта за възстановяване на отпуснатата целева помощ е влязла в сила, както е приел РС в обжалваното решение.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, страните чрез процесуалните представители – адв. Б.Д. за въззивната жалбоподателка и юрк. С.С. – за ответника по въззивната жалба, поддържат горните становища.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба на Е.В. ПАМУКОВА, ЕГН-********** с регистриран постоянен адрес в гр.Плевен, ул.“***“№11 – ответница в първоинстанционното производство по гр.д.№4303/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез особения представител адвокат Б.Д. от АК-Плевен, срещу постановеното от І-ви гр.състав съдебно РЕШЕНИЕ №366/17.05.2021г., Е ДОПУСТИМА,като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д..№4303/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение е образувано на основание предявени по реда на чл.422 от ГПК, два броя обективно съединени установителни искове за парични вземания( главница и мораторна лихва) от ишеца( понастоящем ответник по въззивната жалба) – Агенция за социално подпомагане , БУЛСТАТ-***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“***“№2, представлявана от изп.директор Р.Д.П. срещу ответницата( понастоящем въззивна жалбоподателка) - ЕМ. В. П., ЕГН-********** с регистриран постоянен адрес в гр.Плевен, ул.“***“№11.

В исковата молба се твърди следното: Ищецът е подал заявление за 2 издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответницата за сумата от 380 лв.- главница и за сумата от 8, 34 лв. лихва за забава за периода от 14. 02. 2017год. до 03.05.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, както и сумата от 25 лв. деловодни разноски. По ч. гр. дело №7011/2019 год. по описа на Плевенския районен съд е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за горните суми. Издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,поради което съдът е указал на ищеца да предяви настоящия иск за вземането си.

Твърди се, че ответницата е подала заявление- декларация за отпускане на целева помощ за хора с увреждания по смисъла на чл. 44 ал. 2 от ЗИХУ (отм.)за следните помощни средства/ медицински приспособления и съоръжения: два чифта ортопедични обувки с единична цена от 190 лв. или обща стойност в размер на 380 лв. За отпускането на посочената целева помощ е била издадена заповед № ЗИХУ42/Д-ЕН/2582 от 28.10.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен.Срокът за реализиране на целевата помощ за изработка, покупка и ремонт на помощни средства ( медицински приспособления и съоръжения) е 3- месечен,считано от датата на съобщаване на заповедта, с която се отпуска помощта.Ответницата не е използвала по предназначение отпуснатата й целева помощ и не е представила в ДСП- гр. Плевен. Разходно-оправдателни документиоригинална фактура, касов бон и приемо-предавателен протокол,с които да удостовери закупуването и получаването на два чифта ортопедични обувки. Поради това и на основание чл. 43б от ППЗИХУ (отм.) със заповед №Д-ЕН-ВС/11/03.05.2017г., Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен, е разпоредил ответницата да възстанови отпуснатата й целева помощ, ведно с начислената лихва за забава.До настоящия момент ответницата не е заплатила процесните суми на ищеца. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответницата вземането за сумата от 388, 34 лв., от които 380 лв. представляващи главница и 8, 34 лв.,представляващи лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

В отговора на исковата молба, особеният представител на ответницата, назначен при условията на чл.47,ал.6 от ГПК- адвокат Б.Д. от АК-Плевен, е оспорил предявените искове като неоснователни. Направени са множество възражения за недължимост на претендираните суми, основното от които е, че заповедта, с която се нарежда възстановяване на сумата не е влязла в сила, тъй като не е надлежно връчена на лицето.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Плевенският районен съд, Гражданско отделение, І-ви граждански състав се е произнесъл с обжалваното Решение №366/17.05.2021г., с което е уважил 3 изцяло исковата претенция.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че вземането на ищеца – „Агенция за социално подпомагане“-София към ответницата Емилия В.П. от гр.Плевен, за неизползвана по предназначение предоставена целева помощ за два чифта ортопедични обувки, е установено с влязла в сила Заповед №Д-ЕН-ВС-11/03.05.2017г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен, и подлежи на изпълнение, като ответницата следва да върне получената сума от 38000лв. и да заплати обезщетение за забава в размер на претендираната законна лихва.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО, но НЕПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

С оглед фактическите твърдения, изложени в исковата молба и представените доказателства, първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл.422 от ГПК, два броя установителни искове, за установяване на вземане, за което по ч.гр.д.№7011/2019г. по описа на ПлРС е издадена Заповед №3922/28.10.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.1 от ГПК- акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданския съд, както следва: Иск за главница с правно основание по чл. 43б, вр. чл. 43а, ал. 4 ППЗИХУ(отм) и цена 380.00лв. и иск за лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 8.34лв.

Въззивнят съд споделя становището на първоинстанционния, че исковете са допустими с оглед критериите на чл.422 и чл.415 от ГПК, като са предявени в указания от заповедния съд срок, за установяване съществуване на вземане, за което е издадена за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК По същество на спора приема следното:

От доказателствата по делото се установява от фактическа страна следното: На въззивницата Е.П.( ответница в първоинстанционното производство) в качеството на лице с увреждания,със Заповед № ЗИХУ42/Д-ЕН/2582 от 28.10.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен, е отпусната целева помощ в размер на 380.00лв. за два броя ортопедични обувки на основание чл.42,ал.2 от ППЗИХУ(отм) във вр. чл.44,ал.2 от ЗИХУ(отм) Отпуснатата сума е преведена на лицето по банков път, видно от документа, 4 намиращ се в приложената преписка. Агенцията е приела, че ответницата не е представила в определения от закона срок разходно-оправдателен документ и затова на основание чл. 43б от ППЗИХУ (отм.) със Заповед №Д-ЕН-ВС/11/03.05.2017г., издадена от Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен, е разпоредено последната да възстанови отпуснатата й целева помощ, ведно с начислената лихва за забава.

Спорен е въпросът дали заповедта за възстановяване на целевата помощ е влязла в сила.

За да се произнесе по спорния въпрос, съдът съобрази следното:

Приложим закон за спорното правоотношение е действащите към момента на възникването му ЗИХУ(отм) и ППЗИХУ(отм) В разпоредбите на чл.44, ал.2 ЗИХУ(отм) и чл.39 ППЗИХУ(отм) е уредено правото на хората с увреждания да получават целеви помощи съобразно техните потребности в рамките на списъците по чл.35,ал.1. Тъй като помощите се отпускат с оглед конкретни потребности, при създаването на посочените по-горе нормативни актове ( които вече са отменени), законодателят, с цел да се избегнат злоупотреби и да се осигури използването на отпуснатите средства по предназначението на целевата помощ, е регламентирал ред за отпускане, разходване и отчитане на същите - чл.43а, ал.4 ППЗИХУ(отм), като в чл.43б ППЗИХУ(отм) е предвидил санкция , изразяваща се в това, лицата неизползвали целевата помощ по предназначение да възстановят пълния размер на помощта. Вземането на Агенцията за връщане следва да се определи като частно държавно вземане по смисъла на чл.162,ал.4 от ДОПК.

Заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ за възстановяване на неизразходваната по предназначение целева помощ, издавана на основание чл.43б от ППЗИХУ(отм) е индивидуален административен акт, който се издава и оспорва по реда на АПК. Влязлата в сила заповед установява основанието и размера на частно държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.4, вр. с ал.2 ДОПК. Тя представлява изпълнително основание по чл.268, т.1 АПК, но съгласно чл.269, ал.2 АПК, установеното с нея частно държавно вземане подлежи на изпълнение по реда на ГПК. Следователно, влязлата в сила заповед по чл.43б от ППЗИХУ(отм) е доказателство пред гражданския съд , който е длъжен да приеме удостовереното с нея вземане.Същата има характер на документ по чл.417,т.1 от ГПК, въз основа на който може да се издаде заповед за незабавно изпълнение.