Решение № 5003 от 21.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5003 гр. София, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110133162 по описа за 2021 година

След като прецени материалите по делото съдът прие следното:

/ЮЛ/ е предявил срещу /ЮЛ/ иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 372,99 лева – представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на автомобил л.а. с рег. № рег.

№, вследствие на ПТП, настъпило на 24.02.2020г. в /град/, причинено по вина на водач на лек автомобил марка /л.а./ с рег. № /рег. №/, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/07/119001536997, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 24.02.2020г. в /населено място/ е настъпило ПТП между МПС марка /л.а./ с рег. № /рег. №/ и автомобил марка л.а. с рег. № рег. №, собственост на /ЮЛ/.

ПТП било причинено по вина на водача на автомобил /л.а./, за който към момента на ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника /ЮЛ/. Виновният водач, извършвайки маневра за включване към пътното платно, не съобразил движещия се по /улица/ автомобил л.а. , поради което го ударил в задна лява част. Това причинило материални щети на лекия автомобил /л.а./ – повреда на задна лява врата, задна броня, заден калник, PVC вежда.

/ЮЛ/ предявило претенция пред застрахователното дружество – ответник, като претендирало заплащането на застрахователно обезщетение в размер на 765,89 лева, за което била заведена щета № 1500105509 от 24.03.2020г. На 28.04.2020г. било получено частично плащане по претенцията в размер на 392,90 лева. Неизплатена останала сумата от 372,99 лева.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът /ЮЛ/ прави признание на предявения иск.

С оглед признанието на иска от ответника, съдът намира, че следва да постанови решение при признание на иска. Не са налице хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи постановяването на решение при признание на иска.

На основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът основава решението си на направеното признание на иска.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ следва да бъде уважен.

По разноските:

Този състав счита, че в случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква кумулативно наличието на две предпоставки – признание на иска от страна на ответника, и последният да не е станал повод за завеждане на делото. В конкретния случай ответникът е станал повод за завеждане на делото, доколкото е заплатил само частично претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „ГО” /на дата 28.04.2020г. /факт, който не се оспорва от ответника/. Исковата молба е заведена на 10.06.2021г., което води до извод, че ответникът е станал повод за завеждане на делото.

Съобразно изхода на делото разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.

Същият е направил разходи за заплащане на държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева /с ДДС/. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Минималното възнаграждение за адвокатско възнаграждение съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес до 1000 лева е 300 лева. В случая видно от приложената фактура № 2000000788 от 14.06.2021г. и преводно нареждане, заплатеното адвокатско възнаграждение, касаещо процесуалното представителство по настоящото дело, е в минимален размер – 300 лева с начислен върху тази сума ДДС в размер на 60 лева. С оглед на изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 410 лева.

Така мотивиран, и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: /адрес/ да заплати на /ЮЛ/ с ЕИК 831246029 със седалище и адрес на управление: /адрес/ на основание чл. 432 КЗ сумата от 372,99 лева - представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на автомобил л.а. с рег. № рег. №, вследствие на ПТП, настъпило на 24.02.2020г. в /град/, причинено по вина на водача на лек автомобил марка /л.а./ с рег. № /рег. №/, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/07/119001536997, 2 ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: /адрес/ да заплати на /ЮЛ/ с ЕИК 831246029 със седалище и адрес на управление: /адрес/ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 410 лева - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3