Решение № 15733 от 19.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15733 гр. С, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110118515 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове: от И. С. Б. срещу „ККМ” ЕАД с ЕИК ****** -с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит тип „За теб“ № 100679203 от 31.10.2023 г., сключен между И. С. Б. и „ККМ” ЕАД; от И. С. Б. срещу „КГ“ ЕООД с ЕИК ****** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 31.03.2023 г., сключен между И. С. Б. и „КГ“ ЕООД

С исковата молба ищцата твърди, че между нея и „ККМ“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип „За теб“ № 100679203 от 31.10.2023 г., по силата на който й е предоставен кредит в размер на 500 лева при лихвен процент 36 %, ГПР 42,63 %, срок за погасяване 6 месеца и обща сума за връщане 553,80 лева. Посочва, че съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, следвало в петдневен срок от сключване на договора да осигури обезпечение - поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв. или от одобрено от кредитодател дружество – поръчител, или неотменима и безусловна банкова гаранция, от одобрена от ККМ ЕАД банка.

Посочва, че с втория ответник КГ“ ЕООД е сключила договор за предоставяне на поръчителство по който е предвидено да заплати възнаграждение в размер на 334,20 лева, платимо на 6 вноски.

Посочва, че към момента на подаване на исковата молба е заплатила сума в размер на 500 лева.

Поддържа, че предвиденото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство съставлява разход по договора за кредит, тъй като икономическата тежест за него е за потребителя, кредиторът получава същото по неговата банкова сметка , независимо дали отговорност на поръчителя е ангажирана и същото е задължително условие за отпускане на заема. Твърди, че в ГПР не са включени всички разходи по кредита, тъй като не е включен разходът за възнаграждението и поради това е налице неспазване на 1 изискването на чл. 11,ал.1, т. 10 ЗПК и договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Твърди и че в договора липсва яснота относно разходите по кредита.

Поддържа и че договорът за предоставяне на поръчителство с втория ответник също е нищожен. Посочва, че липсва насрещна престация от страна на втория ответник поради което е налице противоречие с добрите нрави. Твърди, че начинът на обвързване на договорите съставлява неравноправно третиране на потребителя, доколкото сключването на договора за поръчителство именно с този гарант е било задължително условие за сключване на договора за заем.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците „ККМ” ЕАД и „КГ“ ЕООД.

Ответникът „ККМ” ЕАД оспорва предявения срещу него иск като неоснователен.

Признава, че е налице сключен договор с ищцата със соченото съдържание, но оспорва възраженията за неговата нищожност. Твърди, че ГПР е изчислен правилно, посочени са конкретните допускания относно формирането му и същият отговаря на всички законови изисквания на ЗПК, като не са налице разходи, които да не са включени при изчислението му. Твърди, че не са изисквани такси по чл. 5 и чл. 7. Оспорва поставените изисквания за обезпечение на кредита да са неизпълними.

В срока по чл. 131 ГПК, от „ККМ” ЕАД е предявен насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата 276, 90 лева ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба – 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира се, че същата е дължима на соченото основание, като формирана от незаплатената част от главницата и лихвата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с който ответницата по него го оспорва. Поддържа, че по банкова сметка на насрещния ищец по двата нищожни договора е направила плащания в общ размер от 500 лева, поради което и при съобразяване на чл. 23 ЗПК претенцията следва да бъде отхвърлена.

Ответникът „КГ“ ЕООД признава предявения срещу него иск. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото и претендира възлагане на разноските в тежест на ищеца.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Софийският районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата като кредитополучател и „ККМ“ ЕАД като кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит тип „За теб“ № 100679203 от 31.10.2023 г., по силата на който й е предоставена сумата от 500 лева, която се задължила да върне на вноски в срок от шест месеца при лихвен процент 36 % или общо сумата от 553,80 лева. Съгласно посоченото в договора ГПР е 42,63 %, С чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е предвидено задължение на ищцата в срок от 5 дни от сключване на договора да осигури като обезпечение на кредита поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв. или от одобрено от кредитодател дружество – поръчител, или неотменима и безусловна банкова гаранция, от одобрена от кредитодателя банка.

Не се спори и се установява от доказателствата, че между ищцата и КГ“ ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство, съгласно който дружеството поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищцата по договора за потребителски кредит, а ищцата се задължава да заплати възнаграждение на 6 вноски в размер всяка по 55,70 лева, т.е. общо 334,20 лева.

Не е спорно между страните, поради което с доклада по делото е отделено за безспорно, че ищцата е заплатила по двата договора общо 500 лева.

2

Съдържанието на договора за кредит и договора за възлагане на поръчителство, преценени с оглед предмета, страните и уговорените правата и задълженията, обуславя извод, че същите съставляват договори, сключени с потребител, следователно имат потребителски характер и попадат под обхвата на Закона за защита на потребителите.

Договорът за кредит от своя страна е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищцата е физическо лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а дружеството кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.

В случая сключването на договора за възлагане на поръчителство се явява в изпълнение на предвиденото съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за кредит изискване за обезпечение на задълженията по договора за заем. Самият договор възлагане на поръчителство не е договор за поръчителство, какъвто съгласно чл. 138 ЗЗД се сключва между кредитора и поръчителя. При съобразяване договорната свобода на страните в общия случай сключването на договор от вида и с предмета на процесния не е забранено от закона и не е в противоречие с него.

В случая обаче процесният договор за възлагане на поръчителство е сключен във връзка с нарочно предвидено задължение в договора за кредит, като възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство, при тълкуване на разпоредбите в договора за заем, касаещи „обезпечението“ се явява разход по договора за кредит. Действително възнаграждението е предвидено да се дължи не по договора за заем и не в полза на заемодателя, а по свързания с него договор за възлагане на поръчителство. Посоченото обаче съдът намира за целяно заобикаляне на закона, конкретно императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй видно от договора за кредит годишният процент на разходите по кредита е 42,63 % и добавянето на разходи в размер на уговореното с договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С оглед механизма на действие на разпоредбите на двата договора и предвид свързаността на кредитодателя и поръчителя /едноличен собственик на капитала и на двете дружества, видно от справката партидите им е едно и също лице - "Кеш Кредит България" ЕООД с ЕИК 202690609/ съдът намира, че на практика възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство увеличава разходите по кредита над допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С посочената уредба е въведено императивно изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл.

3

10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

В случая формално в договора за паричен заем е посочен ГПР освен цифрово посочване на ГПР в договора е пресъздадено и съдържанието на чл. 11, ал.1, т. 10 и т.3 от Приложение №1 от ПЗР на ЗПК без да са посочени конкретно взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му и допълнителна информация относно начина на формирането му. Смисълът на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Поради това и посоченото в чл. 1, ал. 4 пресъздаване на съдържанието на текста на законовите разпоредби не съставлява ясно и разбираемо за потребителя посочване на информация за начина на формиране на ГПР по конкретния договор.

На следващо място, видно от съпоставка между размерите на ГПР и ГЛП, в изчислението на ГПР е взета предвид като разход по кредита единствено възнаградителната лихва, но не и разходът за възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. По гореизложените съображения възнаграждението за поръчителя съставлява по своята същност общ разход по кредита, подлежащ съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар. 1, т. 1 ДР ЗПК на съобразяване и включване в изчислението на ГПР. В случая преценката на цялостното съдържание на подписаните от ищеца документи, уговорените насрещни престации на кредитора и на поръчителя, изначалното уговаряне на възнаграждението да се дължи ведно с месечните погасителни вноски води до извод, че обвързването на потребителя със заплащането му съставлява съществена част от основното съдържание на кредитното правоотношение. От друга страна по гореизложените съображения уговореното в полза на трето лице възнаграждението съставлява увеличаване на разходите, които потребителят е принуден да стори, за да получи заема.