Определение № 945 от 29.10.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 945 гр. Разград, 29.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500529 по описа за 2025 година

ГПК

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 1 Образувано е по частна жалба с вх. № 4722/24.10.2025 г., подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 749/16.10.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 20253320101099/2025 по описа на Районен съд – Кубрат, в частта за разноските, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за размера над уважения от 150 лв. до пълния претендиран от 480 лв.

В частната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Посочено е, че е приложен договор за правна защита и съдействие с изх. № 1017080 от 26.09.2025 г., от който се установява плащане на сумата от 480 лв. за адвокатско възнаграждение. Моли се съдът да отмени заповедта в обжалваната част и да се произнесе по същество на спорния въпрос, като постанови издаването на заповед за изпълнение и за отхвърлената част от заявлението.

Въззивният съд, като обсъди доводите в частната жалба, законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите материалноправни и процесуалноправни норми, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което следва да бъде разгледана. По същество, съдът намира жалбата за основателна.

Районен съд – Кубрат е бил сезиран със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против Л. П. Миткова, което съдът е уважил и е издал заповед с рег. № 749/16.10.2025 г. за следните суми: 13,35 лв., представляваща главница, ведно 1 със законната лихва за период от 14.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 608,12 лв., представляваща неустойка - от които: - 153.68 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.03.2022 г. за мобилен номер ********* представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; - 258.98 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.03.2022 г. за мобилен номер *********, от които 191.71 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 67.27 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Nova 9 128GB Black с отстъпка от стандартната цена в размер на 519.91 лв., съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното споразумение от дата 14.03.2022 г.; - 195.46 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 12.05.2022 г. за мобилен номер ******** представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на:

21,25 лв., адвокатско възнаграждение в размер на: 150.00 лв., като е отхвърлил искането за разликата над 150 лв. до претендираните 480 лв. като неоснователно.

С оглед данните по делото, Разградският окръжен съд намира за неправилен отказа на първата инстанция да присъди на заявителя претендираното адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 480 лв.

Съгласно т. 7 от ТР № 4/18.06.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато произнасянето на заповедния съд по разноските е погрешно – несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, в това число и когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересуваната страна разполага с уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Настоящият случай е именно такъв, доколкото в заповедта за изпълнение не са присъдени претендираните от заявителя разноски в пълния им размер.

Уважаването на подаденото заявление по чл. 410 ГПК и издаването на заповед за изпълнение за претендираната сума за главница и законна лихва обуславя дължимостта на всички сторени в заповедното производство разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Заявителят е представил доказателства пред първоинстанционния съд за действително заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 480 лв., като недопустимо е служебното прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, без съдът да е бил сезиран с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност на съда да присъди понисък размер на разноските, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но само когато е налице заявено искане за това от насрещната страна.

Ето защо, депозираната частна жалба е основателна, а издадената от РС - Кубрат заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се отмени в обжалваната част за разноските, с която на "Йеттел България" ЕАД е отказано присъждането на адвокатско възнаграждение над размера от 150 лв. и вместо това въззивният съд следва да разпореди издаване на заповед за изпълнение за сумата до пълния претендиран размер от 480 лв. адвокатско възнаграждение 2 за заповедното производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 749/16.10.2025 г., постановена по ч.г.д № 099/2025 г. по описа на РС Кубрат, в частта за разноските, с която е отхвърлено искането за присъждане на адв. възнаграждение над размера 150 лв. до размера 480 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по Заявлението на „Йеттел България“ ЕАД, за заплащане на адв. възнаграждение в производството по чл. 410 от ГПК над размера от 150 лв. до пълния претендиран размер от 480 лв.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Кубрат за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 945 гр. Разград, 29.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500529 по описа за 2025 година

ГПК

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 1 Образувано е по частна жалба с вх. № 4722/24.10.2025 г., подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 749/16.10.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 20253320101099/2025 по описа на Районен съд – Кубрат, в частта за разноските, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за размера над уважения от 150 лв. до пълния претендиран от 480 лв.

В частната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Посочено е, че е приложен договор за правна защита и съдействие с изх. № 1017080 от 26.09.2025 г., от който се установява плащане на сумата от 480 лв. за адвокатско възнаграждение. Моли се съдът да отмени заповедта в обжалваната част и да се произнесе по същество на спорния въпрос, като постанови издаването на заповед за изпълнение и за отхвърлената част от заявлението.

Въззивният съд, като обсъди доводите в частната жалба, законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите материалноправни и процесуалноправни норми, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което следва да бъде разгледана. По същество, съдът намира жалбата за основателна.

Районен съд – Кубрат е бил сезиран със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против Л. П. Миткова, което съдът е уважил и е издал заповед с рег. № 749/16.10.2025 г. за следните суми: 13,35 лв., представляваща главница, ведно 1 със законната лихва за период от 14.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 608,12 лв., представляваща неустойка - от които: - 153.68 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.03.2022 г. за мобилен номер ********* представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; - 258.98 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.03.2022 г. за мобилен номер *********, от които 191.71 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 67.27 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Nova 9 128GB Black с отстъпка от стандартната цена в размер на 519.91 лв., съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното споразумение от дата 14.03.2022 г.; - 195.46 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 12.05.2022 г. за мобилен номер ******** представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на:

21,25 лв., адвокатско възнаграждение в размер на: 150.00 лв., като е отхвърлил искането за разликата над 150 лв. до претендираните 480 лв. като неоснователно.

С оглед данните по делото, Разградският окръжен съд намира за неправилен отказа на първата инстанция да присъди на заявителя претендираното адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 480 лв.

Съгласно т. 7 от ТР № 4/18.06.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато произнасянето на заповедния съд по разноските е погрешно – несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, в това число и когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересуваната страна разполага с уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Настоящият случай е именно такъв, доколкото в заповедта за изпълнение не са присъдени претендираните от заявителя разноски в пълния им размер.

Уважаването на подаденото заявление по чл. 410 ГПК и издаването на заповед за изпълнение за претендираната сума за главница и законна лихва обуславя дължимостта на всички сторени в заповедното производство разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Заявителят е представил доказателства пред първоинстанционния съд за действително заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 480 лв., като недопустимо е служебното прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, без съдът да е бил сезиран с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност на съда да присъди понисък размер на разноските, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но само когато е налице заявено искане за това от насрещната страна.

Ето защо, депозираната частна жалба е основателна, а издадената от РС - Кубрат заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се отмени в обжалваната част за разноските, с която на "Йеттел България" ЕАД е отказано присъждането на адвокатско възнаграждение над размера от 150 лв. и вместо това въззивният съд следва да разпореди издаване на заповед за изпълнение за сумата до пълния претендиран размер от 480 лв. адвокатско възнаграждение 2 за заповедното производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 749/16.10.2025 г., постановена по ч.г.д № 099/2025 г. по описа на РС Кубрат, в частта за разноските, с която е отхвърлено искането за присъждане на адв. възнаграждение над размера 150 лв. до размера 480 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: