Определение № 2261 от 21.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2261 гр. Пловдив, 20.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Анг. Стефанова

Членове:

Бранимир В. Василев

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300501910 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от адвокат Д. Г. Б. от АК Пловдив, гр.Пловдив, ул.Райко Даскалов №68, ет.3, офис 4 срещу определение № 5676/09.05.2024г. постановено по гр. дело № 13559/2023г. по описа на ПРС, VІ- ти граждански състав, с което се оставя без уважение молба вх. № 28774/14.03.2024 г. от адв. Д. Б., пълномощник на ищеца по делото С. А. Д., ЕГН **********, с искане за изменение на Решение № 1068/11.03.2024 г., постановено по гр. дело № 13559/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІ гр.с., в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, защото от присъденото адвокатско възнаграждение се плащат множество данъци, осигуровки, както и разноски за дейността. Като се иска определяне на адвокатско възнаграждение определено по размер от специалните минимуми посочени в НМРАВ на основание чл.1 и чл.2 от НМРАВ и съобразно материалния интерес по делото.

В срок не е постъпил отговор от въззиваемото «Микро Кредит» АД, със седалище в гр.София.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя адв.Д. Б., че в казуса следва да се прилагат нормите на чл.1 и чл.2 от НМРАВ, който с препращане към чл.7 ал.2 от Наредбата са определили специални минимални размери на адвокатските хонорари.

Вярно е че преобладаващата част от съдебната практика на българските съдилища е била в синхрон с нормата на чл.2 и чл.7 от НМРАВ и за всеки един иск по едно и също дело са се прилагали минималните размери на адвокатки хонорари. Като това се е прилагало и за дължимите адвокатски хонорари на адвокати безплатно защитаващи материално затруднени лица по чл.38 ал.2 от ЗА, какъвто е и настоящия казус. Но с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен 1 да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в казуса и при липса на подписан договор за правна защита настоящият съд на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага нормите от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, поради което обжалваният акт на РС Пловдив е законосъобразен и не следва да се увеличава размера на адвокатския хонорар и да се прилагат минимумите за това предвидени в горната Наредба. Поради което определението на РС Пловдив следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5676/09.05.2024г. постановено по гр. дело № 13559/2023г. по описа на ПРС, VІ- ти граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2