Решение № 1619 от 07.10.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 1619

Ловеч, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - II тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ канд № 20267130600119 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „НАДЕЖДА ВИ СТРОЙ“ ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Й. А. от САК, със съдебен адрес: гр. София, [улица], ет. 6, офис 16, срещу Решение № 39 от 28.01.2026 г., постановено по АНД № 510/2023 г. по описа Районен съд - Ловеч.

С жалбата се иска отмяната на постановения съдебен акт, както и отмяна на измененото с обжалваното съдебно решение наказателно постановление. Според касатора, обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират се разноски по делото за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касаторът – редовно призован, не изпраща представител. С молба с вх. № 2869/14.09.2026 г. в АдмС Ловеч чрез адв. Н. П. от САК се поддържа касационната жалба, както и искането за присъждане на разноски, като е приложен и списък на същите.

Ответникът по делото – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ловеч, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70,00 евро и релевира възражение за прекомерност по отношение на заявените разноски за адвокатско възнаграждение от касатора.

Окръжна прокуратура - Ловеч не изпраща представител и не ангажира становище.

Административен съд - Ловеч, тричленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд - Ловеч е било издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ловеч, въз основа на АУАН № 11-2300049/20.04.2023 г., Наказателно постановление № 11-2300049 от 29.05.2023 г., с което на касатора в настоящото производство е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 1600,00 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че „НАДЕЖДА ВИ СТРОЙ“ ЕООД, гр. София, в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство, като на 06.03.2023 г. не е сключило писмен трудов договор с Ю. М. Ш. с [ЕГН], за предоставяната от него работна сила като „Общ работник строителство“, в експлоатирания строителен обект „Преустройство и цялостна реконструкция на Младежки дом“, намиращ се на адрес: гр. Ловеч, пл. „Тодор Кирков“.

С обжалваното Решение № 39 от 28.01.2026 г., постановено по АНД № 510/2023 г. по описа Районен съд - Ловеч, е изменено НП № 11–2300049/29.05.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Ловеч, с което е наложена на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на „НАДЕЖДА ВИ СТРОЙ“ ЕООД, в качеството му на работодател имуществена санкция в размер на 1 600,00 лв., за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, като е намалена имуществената санкция на 766,94 евро (1500,00 лева).

Районният съд е проявил процесуална активност и е събрал по реда на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, установявайки правилно фактическата обстановка. Въз основа на тях, съдът обосновано е приел, че касаторът като работодател не е спазил трудовото законодателство, като не е сключил писмен трудов договор с посочения работник преди датата на неговото постъпване на работа. При осъществения контрол за законосъобразност районният съд е констатирал, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити. В административната фаза на производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на страната. По същество е приел за доказано съществуването на трудово правоотношение въз основа на събрания по делото доказателствен материал. Приел е също, че Ю. Ш. е престирал труд в полза на дружеството, и че възникналото правоотношение между него и наказаното дружество е трудовоправно, а не гражданскоправно (възникнало на основание представения в хода на документалната проверка договор за изработка от 01.03.2023 г.), както и че възникналото между страните правоотношение е трудово по своя характер, тъй като с него е уговорена престация на работна сила, а не продукт от нея.

Според РС, при определяне размера на наложеното наказание, административнонаказващият орган не е изложил мотиви защо е определил санкцията в този размер. Съобразявайки факта, че липсват доказателства жалбоподателят да е допускал нарушения на КТ, съдът приел, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта, в която е наложена имуществена санкция в размер на 1 600,00 лева на жалбоподателя, като санкцията бъде намалена до предвидения в закона минимум, а именно 1 500,00 лева.

Решението е правилно.

Решаващият състав аргументирано е обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги е приел за неоснователни. Правилно районният съд приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като чл. 62, ал. 1 от КТ задължава това да става в писмена форма (чрез сключване на трудов договор), а според чл. 61, ал. 1 от КТ, Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

За нарушение на горните разпоредби работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500,00 до 15 000,00 лв. (чл. 414, ал. 3 от КТ), като чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че тези нарушения не са маловажни.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд, че установените факти по делото безспорно доказват наличие на трудово правоотношение между работника и касатора като работодател. Мотивите на съда са обстойни, изцяло са изградени въз основа на събраните доказателства по делото и кореспондират с тези факти.

Правилен е правният извод в обжалваното решение, че лицето предоставя работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Налице са трудови правоотношения, които не са уредени като такива. Не е съставен писмен трудов договор за престираната работна сила – в нарушение на императивната норма на чл. 61, ал. 1 от КТ, към релевантната дата на проверката 06.03.2023 г. В този смисъл е налице извършено нарушение на трудовото законодателство, което правилно е квалифицирано в обжалваното пред РС наказателно постановление.

Правилен е и изводът на Районен съд - Ловеч, че от доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай е налице предоставяне на работна сила и представения при проверката граждански договор с лицето не променя този извод. Изцяло се споделят изводите на въззивния съд, че процесното НП не е издадено единствено въз основа на декларацията от Ю. Ш., тъй като актосъставителят и свидетелите по акта са извършили проверка на място, присъствали са през цялото време докато е продължила същата, придобили са непосредствени впечатления от обстановката и извършваната от заварените лица в обекта дейност, като впоследствие поради непредставяне към момента на проверката на документи, от които да се установи с кои от лицата, ангажирани с трудова дейност работодателят има сключен трудов договор е насрочена документална проверка в ДИТ, за която е бил призован работодателя.

На следващо място, безспорно установено е също, че касаторът има качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, което го прави годен субект на нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ.

Доказано е по несъмнен начин, че Ю. Ш. е предоставял работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Налице са трудови правоотношения, които не са уредени като такива. Не е съставен трудов договор преди постъпване на служителя на работа, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ.

Във връзка с изложеното касационната инстанция приема, че изводите на решаващия състав за наличие на трудово правоотношение в настоящата хипотеза са правилни и не противоречат на материалния закон, поради което е налице нарушение от страна на касатора на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ и АНО законосъобразно е ангажирал административнонаказателната му отговорност.

Относно размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция, касационната инстанция намира, че липсва касационна жалба от АНО, а с обжалваното решение районният съд е намалил размера на имуществената санкция до минималния такъв.

Предвид това, че районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, следва да се препрати към същите съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

По изложените съображения, настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника, ще следва на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ да се присъди в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ловеч, юрисконсултско възнаграждение в поискания размер от 70,00 евро за настоящата съдебна инстанция.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, Ловешки административен съд, касационен състав Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39/28.01.2026 г., постановено по АНД № 510/2023 г. по описа на Районен съд - Ловеч.

ОСЪЖДА „НАДЕЖДА ВИ СТРОЙ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София п. к. 1303, район Възраждане, [улица], ет. 6, ап. 16, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ловеч, сумата от 70,00 (седемдесет евро) – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�