Решение № 66 от 07.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Пловдив, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря М. Н. Апостолова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600103 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба на подс. И. Й., депозирана чрез защитника му адв. В. Д.-Т., срещу присъда с рег. № 65/20.10.2025г. по н.о.х.д. № 2053/25г. по описа на ОС гр. Пловдив, с която е признат за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 5, б. „б“, пр. 1 вр. ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 НК; на основание чл. 58а, ал. 1 НК са му наложени наказанията ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода при „общ“ първоначален режим и лишаване от право на управление на МПС за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ и е извършено приспадане на задържането и разпореждане с разноските и с веществените доказателства.

С жалбата, която е подадена в срок, и с нейното допълнение се изразява недоволство от присъдата, като се изтъква, че прокуратурата не е могла да докаже заспиване зад волана като причина за инкриминираната загуба на контрол на подсъдимия върху управляваното МПС. В тази връзка към окръжния съд се отправя укор, че е допуснал делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, без да съобрази, че самопризнанието на Й. не се подкрепя от събраните по делото доказателства и без да отчете, че прокуратурата е допуснала нарушение на изискването за всестранно изясняване на предмета на доказване, като не е проверила дали причината за неконтролируемата траектория на автомобила на подсъдимия няма медицински характер.

1

Същевременно към съда се отправя едно-единствено искане: за намаляване на наказанието лишаване от свобода до срок, при който е допустимо условно осъждане, и за намаляване на кумулативното наказание лишаване от право на управление на МПС.

При въззивните прения прокурорът от АП-Пловдив изрази мнение за неоснователност на възражението на защитата за незаконосъобразно протичане на първоинстанционното производство и предложи потвърждаване на присъдата. Обърна внимание не неоттегляемостта на даденото съгласие да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт и съответно признати от подсъдимия факти. А относно оспорваното твърдение за заспиване отбеляза, че нямало обективни данни за друга причина за загубата на управление.

Повереникът на частните обвинители адв. А. В. обяви, че се присъединява към изложените от прокуратурата доводи срещу становището на защитата за некоректност на първоинстанционната процедура, по която делото е разгледано. Подкрепи и решението на първата инстанция относно наказанията, като обърна внимание, че чуждото гражданство и местопребиваване на подсъдимия лишава процеса от достоверна информация за миналото му поведение като шофьор. Предложи присъдата да бъде потвърдена.

Неговите доверители не се явиха, редовно призовани, и не участваха в пренията.

В хода на пренията подсъдимият И. Й. и неговият защитник адв. Д.-Т. потвърдиха писмено изложената критика към присъдата, като повториха писмено поднесената аргументация, и отново поискаха единствено намаляване на наказанията от кумулативната санкция.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда, счете жалбата за основателна в частта относно оплакването на допуснато от окръжния съд съществено процесуално нарушение.

Прокуратурата е обвинила подсъдимия И. Й. в това, че при управление на лек автомобил на инкриминираната дата по АМ „Тракия“ е нарушил изискването за непрекъснат контрол върху управляваното превозно средство и без да откликне на подаваните звукови сигнали от страна на водачи на други автомобили, защото „явно е заспал“, преминал в аварийната лента, където блъснал и умъртвил по непредпазливост с автомобила си пострадалите Н. З. и Б. П..

На досъдебното производство причината за загуба на контрол върху инкриминираното управление на МПС не е била обект на изследване изобщо. И то въпреки обявеното съмнение на защитата за неин здравословен произход (синкоп, инсулт и др.п.), придружено с няколко искания за събиране на специални знания в тази насока. Не е набавена информация и за посткриминалното състояние на подсъдимия чрез разпит на присъствалите и явилите се по-късно на местопроизшествието лица (разпитан е единствено пътният полицай св. Д. П., но не са му задени въпроси от подобно естество). Това е било 2 необходимо, защото е ноторно, че синкопалната симптоматика се доказва или отхвърля и с оглед определени действия или липса на такива на лицето с л е д преминаването на временната загуба на съзнание. Иначе казано, органите на ДП не са осигурили необходимата информационна база за изпълнение на СМЕ. Не са и назначили такава експертиза, а е трябвало, защото разискваното съмнение за медицински характер на причината за преминаване в аварийната лента се е оказало непреодоляно.

Вместо това в обвинителния акт прокуратурата е посочила споменатото „заспиване“ зад волана – твърдение, което не било доказателствено обезпечено по надлежния ред. В купето е нямало буден очевидец на състоянието на Й. преди произшествието, а той самият е посочил, че в един момент се е почувствал зле и оттам нататък е загубил спомен за случилото се – вж. протокола за разпита му на лл. 31 гръб от ДП. Вероятно авторът на обвинителния акт е имал предвид изказаното от страна на шофиралия ППС след колата на подсъдимия св. А. Р. предположение за заспиване зад волана, но така или иначе въпросното твърдение е голословно.

Неглижирайки това, ПлОС е решил провеждане на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. В хода на производството по реда на Глава 27-ма НПК подсъдимият е изложил пълно признание на описаните в обвинителния акт факти, включително на недоказаното твърдение за „заспиване“ зад волана. И успоредно с това се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Първата инстанция е одобрила неговото съгласие и е постановила осъдителен диспозитив, включително с оглед признатия факт на „заспиване“ зад волана на ударилия пострадалите автомобил.

Не е съобразила, че процедурата по чл. 371, т. 2 НПК е диференцирана и предпоставя не само волеизявление на подсъдимия за признаване на фактите, но и съдебно задължение за проверка на подкрепата, която досъдебните доказателства му предоставят – съгласно ал. 4 съдът обявява, че ще се ползва от самопризнанието само когато установи, че е в съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства. Това изискване не е формално – съгласно ТР № 1/09г. по т.д. № 1/08г. на ОСНК на ВКС досъдебните доказателства трябва да са достатъчни, за да потвърдят по несъмнен начин възприетите от обвинителя фактически положения и да удовлетворят стандарта по чл. 303 НПК. В случая въпреки че постановеното определение е мотивирано с думите на закона, прочитът на досъдебния доказателствен материал показва, че изискуемата проверка не е извършена, защото ако беше извършена, съдът щеше да открие доказателствената празнота, пораждаща несигурност относно ключов момент от фактическата обстановка.

Без всякакво съмнение отговорът на въпроса защо подс. Й. е извършил очевидно неконтролираното преминаване в аварийната лента, касае елемент от предмета на доказване по чл. 102 НПК – ако се установи, че е заспал, липсата на контрол би се очертала като деяние, върху което е имал способността на повлияе (да отреагира на признаците, предвещаващи заспиване, а преди това – да не поема управлението на МПС, след като не е бил адекватно отпочинал), а ако се установи, че неуправляемостта на превозното средство е предшествано от моментна загуба на способността за извършване на волеви актове, водачът 3 на автомобила не може да бъде държан отговорен за смъртта на пострадалия (арг. от чл. 15 и чл. 33 НК). Този проблем последователно е подминаван от ръководно-решаващия на двете проведени процесуални фази орган. На етапа „действия на прокурора след завършване на разследването“ се дължи проверка за полагане на всички мерки за разкриване на обективната истина, включваща събиране както на уличаващи, така и оневиняващи доказателства (вж. чл. 13 и чл. 107, ал. 3 НПК). Така че отказът да се проверят доводите на защитата за внезапен здравословен проблем по време на инкриминираното управление на превозното средство е класическо неизпълнение на споменатото прокурорско задължение.

Съдът от своя страна е приел делото да протече по приложения диференциран ред при все липсата на експертни данни, свидетелски показания за състоянието на дееца след катастрофата или депозирано пред очевидец или в процедура по официален разпит признание от страна на Й. за заспиване. Така се е лишил от възможността да отстрани допуснатото досъдебно нарушение по чл. 13 и чл. 107, ал. 3 НПК, тъй като в хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК не е разполагал с възможност да събира доказателства за проверка на части от фактологията в обвинителния акт. И в последна сметка просто е факсирал в мотивите на присъдата си твърдението за „заспиване“, което се оказва не просто недоказано, а произволно предположение, върху което съдебният акт не трябва да почива (според правилото на чл. 303, ал. 1 НПК).

Вярно е, че самопризнанието не може да бъде оттеглено, както изтъкна представителят на АП-Пловдив, но неговата неоттегляемост е неразривно свързана с валидността на депозирането му. В случая не е налице валидност на изявлението на подсъдимия за признаване на всички факти от обстоятелствата част на обвинителния акт, т.е. включително на твърдяното заспиване, доколкото това изявление е предхождано от коментираното процесуално нарушение, допуснато в досъдебния доказателствен процес.

Защитата не поясни причината, поради която подсъдимият все пак се е съгласил да признае въпросното неустановено на досъдебната фаза обстоятелство. Но тази причина не е релевантна в аспекта на стореното от ПлОС нарушение на императивното изискване по ал. 4 на чл. 372 НПК, преляло в споменатото нарушение по чл. 303, ал. 1 НПК. Както се казва в цитираното от защитата Решение № 57/01.02.2012г. по н.д. № 18/12г. на ВКС на РБ, Трето н.о., желанието на подсъдимия да се ползва от съкратено съдебно следствие не може да става за сметка на принципа на обективната истина, за което съдът е длъжен да следи служебно; противното би означавало фактическите пропуски или грешки на органите на досъдебното производство да бъдат закрепени в съдебен акт, което е абсолютно недопустимо по силата на възприетите в чл. 13 и 14 НПК принципи.

Постановена в разрез с тези принципи, присъдата се оказва опорочена като съществено накърняваща правото на подсъдимия на защита. Сходни казуси с предмет некоректно решение на първата инстанция за приложение на хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК заради порочно оформяне на обвинителната теза са разисквани от върховната инстанция по наказателни дела: например в Решение № 157/11.03.2024г. по в.н.о.х.д. № 122/24г. на ВКС, Второ н.о.; в Решение № 249/11.01.2017г. по н.д. № 988/16г. на ВКС, Първо н.о.; в Решение 4

№ 203/23.01.2020г. по н.д. № 806/19г. на ВКС, Трето н.о. ; в Решение № 188/06.01.2020 по н.д. № 942/19г. на ВКС, Второ н.о.

Констатираните процесуални нарушения няма как да бъдат отстранени от въззивната инстанция, а единствено при ново първоинстанционно съдебно следствие, в хода на което бъде съобразен задължителният характер на събирането на доказателства за причината за загубата на контрол зад волана на процесния автомобил. В тази връзка е добре новият състав на ПлОС да обмисли назначаване на комплексна съдебномедицинска и неврологична експертиза, която да даде заключение по въпроса дали подсъдимият е страдал от заболяване, което го е препятствало да шофира, и дали описаното в обвинителния акт отклоняване посоката на движение на автомобила му, за което той декларира липса на спомен, се дължи на причина от медицинско естество, а ако се приеме подобна причина, дали се касае за болестна проява, за страничен ефект от прилагана терапия или за някакво друго моментно състояние. Ако реши назначаването на подобна експертиза, окръжният съд следва да й осигури информация, с която да работи – медицинска документация за подсъдимия, свидетелски показания на очевидци за състоянието, поведението и изобщо за адекватността на Й. непосредствено след процесното ПТП, а от него да получи подробни обяснения по проблема. Практиката по подобни казуси показва, че при повдигнато обвинение във връзка с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП подобни експертизи са решаващи за изясняване на обективната истина – вж. например Решение № 581 от 14.11.2024г. по н.д. № 592/24г. на ВКС, Трето н.о., Решение № 236/17.04.2024г. по н.д. № 1113/23г. на ВКС, Първо н.о и свързаното с него Решение № 176/03.10.2023г. по в.н.о.х.д. № 232/23г. на АС-Пловдив; Решение № 148 от 02.12.2020г. по в.н.о.х.д. № 40/2020г. на АС-Бургас.