Решение № 1209 от 06.06.2019, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2726/2018
- Вид
- Решение № 1209
- Подписан
- 06.06.2019
- Състав
- ВЕЛИЧКА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.170 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.112 ал.2 т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.2 т. 12 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.123 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.123, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.123 ал.1 т.1 и т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.123 ал.1 т.1 и т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 -124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.145 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.152 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.10 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.10 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.10 ал.1 т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.11 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.12 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.29 ал.1 т.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.29 ал.1 т.2 б."а" · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35 т.1 - 5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35 т.1 - 5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35 т.1 - 5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35 т.1 - 5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35 т.1 - 5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35 т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.36 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.37-38 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.37-38 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.3 т.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.44а · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.48 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.4 ал.1 т.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.1 ал.1 т.1-5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.1 ал.1 т.1-5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.1 ал.1 т.1-5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.1 ал.1 т.1-5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.1 ал.1 т.1-5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.60 · Конституция на Република България
- чл.134 ал.1 · Търговски закон
РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1209 гр. Пловдив, 06 юни 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XІV състав, в публично съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при секретар
М. Ч., като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 2726 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.145 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П.А.К., ЕГН
**********,***, против ревизионен акт № Р-16001618000014-091-001/23.05.2018 г., издаден от Г.Н.Ч., на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и Р.Б.М., на длъжност главен инспектор по приходите,ръководител на ревизията, при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 472 от 13.08.2018 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП”/ при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, в обжалваната част по направените констатации за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 3 449.34 лв. и лихви – 1 072.82 лв., за 2015 г. в размер на 5 449.07 лв.и и лихви – 1 139.95 лв. и за 2016 г. в размер на 990.38 лв. и лихви – 106.75 лв., както и в изменената част за установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 г. – от 3 768.67 лв. на 493.85 лв. и лихви за просрочие – от 1 555.08 лв. на 203.78 лв.
В жалбата се твърди, че РА и РА за поправка на РА са незаконосъобразни, тъй като изводите и правната обосновка, поради която според ревизиращите са налице суми за облагане са неоснователни, постановени в противоречие с материалния и процесуалния закон и наличните доказателства, за което са изложени подробни съображения. В съдебно заседание процесуален представител адв. А. поддържа жалбата и претендира разноски. В писмени бележки излага съображения в подкрепа на жалбата.
Ответникът - директор на дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП”/ при ЦУ на НАП - гр.
Пловдив чрез процесуален представител юриск. К. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Началото на ревизионното производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001618000014-020-001/02.01.2018 г. (л.444, т.2) на компетентния за това орган – началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, насочено към установяване на публични задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г., като е определен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено лично на лицето на 03.01.2018 г.
В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад № Р-16001618000014-092-001/28.03.2018 г. (л.145, т.1) от оправомощения орган по приходите, срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е подадено възражение вх. № 94-00-4315/11.05.2018 г. (л.125, т.1).
Въз основа на съставения ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.1 от ДОПК определеният за това компетентен орган е издал и оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № 16001618000014-091-001/23.05.2018 г. (л.31, т.1), с който на ревизираното дружество са установени задължения в посочените по-горе размери.
Така издаденият ревизионен акт е обжалван на основание и в срока по чл.152 ал.1 ДОПК пред директора на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, който с решението си под № 472/13.08.2018 г. (л.11, т.1) го е потвърдил в обжалваната част за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 3 449.34 лв. и лихви – 1 072.82 лв., за 2015 г. в размер на 5 449.07 лв.и и лихви – 1 139.95 лв. и за 2016 г. в размер на 990.38 лв. и илхив – 106.75 лв., както и в изменената част за установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 г. – от 3 768.67 лв. на 493.85 лв. и лихви за просрочие – от 1 555.08 лв. на 203.78 лв. и го е отменил в частта за определените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 321.92 лв. и лихви – 165.54 лв.
С оглед делегирането на правомощия по чл.112 ал.2 т.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК, по делото са представена Заповед №
РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП Пловдив (л.3, т.1).
Приложен е и оптичен носител, съдържащ актовете - СД (л.641, т.1)
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Ревизията на лицето по ЗДДФЛ обхваща периода от 01..01.2012 до 31.12.2016 г.В общата част на РД е посочено, че РЛ П.А.К., по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице по с. з., на основание чл.3 т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията.
П.К.е ФЛ с прекратена регистрация като ЕТ „К.95 – П.К.“ от 09.11.2006 г.
Установено е, че лицето е съдружник в „К.95“ ООД и притежава ½ от дяловете в търговското дружество. Женен е със съпруга М.В.К.и има две пълнолетни деца.
В хода на ревизията са предприети множество процесуални действия, подробно описани в РД, с цел установяване на имущественото състояние на лицето и направените от него разходи, установяване на всички източници на доходи на лицето, съпоставка на притежаваното имущество и направените разходи от лицето с декларираните и/или получени от него доходи и определяне на дължимите данъци.
Констатирано е, че през периодите от
2012 до 2016 г. П.К.не е декларирал получените доходи от трудови правоотношения или доходи от други източници. Същевременно, РЛ е извършило значителни по размер разходи, основно за вноски в дружеството, на което е собственик и управител.
От присъединените доказателства, събрани в хода на извършената ПУФО на „К.95“ ООД, е установено, че видно от представените оборотни ведомости за периода 2012 – 2016 г., всяка от годините, от съдружниците са внасяни допълнителни средства в касата на дружеството, отразявани по кредита на с/ка 499 – Други кредитори, общо за периода 216 87046 лв.
Сочи се, че от П.А.К., внесената в касата на дружеството сума е в размер на 108 435.00 лв., разпределена по години, както следва: - 2012 г. – 29 500.00 лв., по 14 750.00 лв. от всеки съдружник; 2013 г. – 45 200.00 лв., по 22 600.00 лв. от всеки съдружник; 2014 г. – 49 600.00 лв., по 24 800.00 лв. за всеки съдружник; 2015 г. – 90 7290.00 лв. , по 45 360.00 лв. за всеки съдружник и и 2016 г. – 1 850.46 лв., по 925.23 лв. от всеки съдружник. Посочените суми са внасяни на основание решения на ОС на дружеството, с ПКО в касата на дружеството, с вписано основание в същите – „допълнителна парична вноска на основание чл.134 ал.1 от ТЗ“.
Относно разходите за издръжка за живот, от ревизиращите органи е приет декларираният от РЛ в месечен размер около 200 лв. Установено е, че са извършени разходи за платени ЗОВ за всяка ревизирана година по 1 476.72 лв., за ток и телеком услуги за 2014 г. – 33.71 лв., за 2015 г. – 4.16 лв. и за 2016 г. – 132.15 лв. и внесени суми за погасяване на кредитна карта за 2012 г. – 11 400.00 лв., за 2013 г.
-11 100.00 лв., за 2014 г. – 7 908.14 лв., за 2015 г. – 9 000.00 лв. и за 2016 г. – 7 700.00 лв.
Анализирани са движенията по банковите сметки, платените данъци, ЗОВ и е формиран извод, че доказателствата , събрани при ревизията на лицето, за имущественото и финансовото му състояние показват, че са налице предпоставките и се реализира съставът на чл.35 от ЗДДФЛ.
П.К.не е посочил конкретна сума за налична към 01.01.2012 г. При ревизията е извършен анализ на паричните средства на лицето за периода от 2006 до 2011 г. Установено е, че през този период лицето няма декларирани или обложени доходи. Констатирано е, че П.К., в режим на СИО, е извършвал строителство на жилищна сграда в с. Белащица, със застроена площ общо на два етажа от 232.20 кв. м. На лицето са определени парични средства в брой към 01.01.2012 г. общо в размер на 28 267.43 лв.
За да потвърди, измени и отмени РА, решаващият орган е възприел частично мотивите на ревизиращия екип, като е посочил, съобразно очертаната по случая фактическа обстановка, предвид доказателствата по преписката и съгласно действащата за процесните периоди нормативна уредба, е установено следното:
На основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл.35 от ЗДДФЛ, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл.40 ал.5 от ЗЗО (чл.36 от ЗДДФЛ). В случая е установено, че РЛ е извършило разходи на значителна стойност през съответния данъчен период (вноски в касата на дружеството, в което е съдружник), за част от които, не е доказало, че е разполагало с необходимия финансов ресурс към момента на същите. За целта ревизиращите органи правилно са процедирали, като са извършили съпоставка на получените от лицето доходи и направените разходи към периода на вноските. При установяването на липса на такъв ресурс органът по приходите е изискал от задълженото лице предоставяне на данни относно източниците за финансиране на извършения разход. При установена липса на каквито и да било доходи, нито от трудови правоотношения, нито от друг източник, не са подавани и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, логично ревизиращите органи са счели, че не се доказва източникът на средства, от които да се направят процесните вноски в касата на „К.95“ ООД.
С оглед изложеното, решаващият орган е приел, че обосновано в РД/РА се сочат нормите на чл.10 и чл.17 от ЗДДФЛ. Посочил е също така, че в данъчното законодателство и в частност ЗДДФЛ, отделните източници на доходи не са изчерпателно изброени, поради което законодателят изрично е въвел общия принцип, според който подлежат на облагане доходите от всички източници, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон (чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ). Съгласно разпоредбата на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ във връзка с чл.10 ал.1 т.6 от ЗДДФЛ брутната сума на доходите, придобити от задължените лица през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни данъци по реда на ЗКПО, се третира за данъчни цели като облагаем доход. Органите по приходите са изследвали всички възможни източници на процесни облагаеми доходи, като обосновано са отхвърлили установеният доход за ревизираните години на ревизираното лице да е получен от изрично изброените в чл.10 ал.1 от ЗДДФЛ източници, както и конкретно посочени в чл.35 т.1 – 5 от ЗДДФЛ. Щом е установено, че доходът не може да бъде причислен към изброените конкретни видове доходи, същият обосновано е третиран като доход от други източници по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, като е посочено, че в чл.35 т.6 от ЗДДФЛ попадат и доходи, чиито източник не е установен в хода на производството, предвид посочения по-горе общ принцип на чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ. Според решаващия орган датата на получаване (придобиване) на дохода се определя съобразно разпоредбите на материалния данъчен закон в редакцията, действаща за съответната година, и се удостоверява със съответния платежен документ или друг документ, удостоверяващ датата на придобиване на дохода – в случая датата на внасяне на сумите в касата на дружеството като допълнителна парична вноска.
По отношение твърденията в жалбата, че в посочената сума за издръжка и живот са включени и комуналните разходи, директорът на Д „ОДОП“ – Пловдив е посочил, че тези възражения по РД са обсъдени и в РА, като ревизиращите органи са процедирали по принцип правилно, с оглед обективно значително занижените суми - 200 лв./месечно.
Разпечатката съдържа 41 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a448cb58-160f-4db1-8009-8f5b71b65689