Решение № 4372 от 13.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4372 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330106241 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. В. Н., ЕГН **********, с адрес: *** против Институт по тютюна и тютюневите изделия, ЕИК 115772635, със седалище и адрес на управление: с. Марково, обл. Пловдив, представляван от *** М.К., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ и чл. 221, ал. 2 КТ.

В исковата молба се твърди, че ищцата работила при ответника на длъжност ***, като на 04.09.2023 г. й била връчена заповед № ***/*** г., с която трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ - дисциплинарно уволнение. На 14.02.2025 г. влязло в сила решение на съда, с което извършеното уволнение било признато за незаконно и като такова същото било отменено. Поради отмяната на незаконното уволнение за ищцата възникнал правният интерес да претендира обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225 от Кодекса на труда. На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда претендира обезщетение за оставане без работа за един месец – 04.09.2023 г. – 04.10.2023 г. - в размер на 2625, 20 лв. Тъй като започнала работа в ***, за периода 04.10.2023 г. – 04.03.2024 г. - претендира обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 2 от Кодекса на труда като разлика в заплатите, са както следва: месец октомври - 509, 81 лв.; месец ноември 2023 г. - 402, 14 лв.; месец декември 2023 г. - 307, 57 лв.; месец януари 2024 - 9,46 лв.; месец февруари 2024 г. - 1,69 лв., или общо сумата от 1230,67 лв.

Твърди, че още при самото уволнение, работодателят напълно неоснователно й удържал обезщетение по чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда в размер на 2625, 20 лв.

С оглед горното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер от 2625, 20 лв.; обезщетение по чл. 225 ал. 2 от Кодекса на труда в размер от 1230,67 лв.; обезщетение по чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда в размер на 2625, 20 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, е депозирал отговор на исковата молба, с който признава фактическите и юридически основания на предявените искове, като не ги оспорва по размер и поради това моли за решение в смисъл на уважаване на предявените искове от ищцата, без този за разноските. Претенциите по тези обезщетения са вследствие на вече влезли в сила решения на съда, така че те са дължими на ищцата. Счита, че доколкото не е станал причина за завеждане на делото, разноските трябва да бъдат присъдени в негова полза.

Моли за постановяване на решение, с което в полза на ответника да бъдат присъдени разноските по делото, докато такива не бъдат признавани в полза на ищцата.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава иска.

Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В първото по делото съдебно заседание, пълномощника на ищеца- адв. Б. П. моли за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се констатираха от съда в размер на 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

В тази връзка направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, още повече, че страната която релевира същото е получила възнаграждение в по-висок размер.

Неоснователно е искането на ответното дружество за възлагане на разноските в тежест на ищеца, доколкото за уважаването му законът предвижда кумулативното наличие на две предпоставки- да не е дал повод за завеждане на иска и за признаването му. В случая действително е налице признание от ответника, но не може да се приеме, че не е дал повод за завеждане на иска, доколкото дължимата от него сума не е заплатена.

Доколкото предвид вида на производството ищцата е лице освободено от заплащане на държавна такса и разноски и заплащането на дължимата за производството държавна такса в размер на 260,016 лева следва да се възложи в тежест на ответника.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Институт по тютюна и тютюневите изделия, ЕИК 115772635, със седалище и адрес на управление: с. Марково, обл. Пловдив, представляван от *** М.К. да заплати на В. В. Н., ЕГН **********, с адрес: *** следните суми: обезщетение по чл. 225 ал.

1 от КТ в размер на 2625, 20 лева /две хиляди шестотин двадесет и пет лева и двадесет стотинки/; обезщетение по чл. 225 ал. 2 от Кодекса на труда в размер 1230,67 лева /хиляда двеста и тридесет лева и шестдесет и седем стотинки/ и обезщетение по чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда в размер на 2625, 20 лева /две хиляди шестотин двадесет и пет лева и 2 двадесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА Институт по тютюна и тютюневите изделия, ЕИК 115772635, със седалище и адрес на управление: с. Марково, обл. Пловдив, представляван от *** М.К. да заплати на В. В. Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Институт по тютюна и тютюневите изделия, ЕИК 115772635, със седалище и адрес на управление: с. Марково, обл. Пловдив, представляван от *** М.К. да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 260,016 лева /двеста и шестдесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща дължима за производството държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________

3