Решение № 14 от 11.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Велико Търново, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500576 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 388/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 51/2023 г., Горнооряховският районен съд е уважил предявения от Н. Д. Н., ЕГН ********** иск като е отменил като незаконосъобразна Заповед № ..../12.12.2022 г. на Директора на УДВГД - Горна Оряховица, към ДП"...." – София, с която е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „забележка”.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от УДВГД - Горна Оряховица, представлявано от директора инж. П.С., чрез гл. юрисконсулт П.

Н.. С нея се атакува решението изцяло като незаконосъобразно и неправилно поради необоснованост. Навежда доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събрания доказателствен материал. Твърди, че липсват мотиви относно сезирането на Генералния Директор на ДП „НКЖИ“ за недопускане на аналогични ситуации, водещи до нарушаване графика за движение на влаковете. Сочи, че районният съд не се е произнесъл относно приложението на чл. 316 от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт, както и че липсват мотиви за кредитирането на свидетелските показания, дадени от разпитания по делото свидетел и за приложения протокол от прослушани аудиозаписи от 22.11.2022 г. във връзка с осъществени действия с влак № 90698.

1

Жалбоподателят твърди, че липсва коментар и относно направените от него правни доводи и възражения. Изразява своето несъгласие по повод тълкуването, което е направил първоинстанционният съд на чл. 188 от Наредба № 58/02.08.2006 г. и в тази връзка излага подробни обяснения относно понятията „управител на железопътна инфраструктура“ и „железопътно предприятие“. Въззивникът акцентира, че НКЖИ не може да извършва по занятие железопътен превоз, освен за технологични нужди и че управителят на железопътната инфраструктура отговаря за техническото състояние само на собствени влакове, които се използват за поддържане на железопътната инфраструктура. В тази връзка сочи, че процесният влак е собственост на частен превозвач, с който се извършва по занятие превоз. Във въззивната жалба жалбоподателят прави подробно тълкуване и на новата редакция от 2020 г. на чл. 188, ал. 1 и 2 от Наредба № 58/02.08.2006 г.

Намира, че липсата на основание за отбиване на влака се основава на чл. 188 от Наредба № 58/02.08.2006 г. и чл. 316, ал. 1 от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт. Счита за неоснователна съпоставката на ищеца с инцидента на гара Хитрино.

Поддържа, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание отговаря на изискванията на закона. Моли за отмяна на атакуваното решение.

Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна по жалбата – адв. П. С., процесуален представител на Н. Н., с който оспорва същата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, възраженията на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269, пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо по следните съображения:

Искът, който е с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 от КТ, е процесуално допустим, като същият е предявен в месечния срок (на 06.01.2023 г. ) според чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ, с оглед вписаната в обжалваната заповед дата на връчване на работника/служителя – 12.12.2022 г.

Следва да се отбележи, че със самата заповед е потърсена реализация на дисциплинарната отговорност с налагане на дисциплинарно наказание на работника. Материалната и процесуална легитимация на работодателя се отклонява от общата в гражданското ни право. При трудовите спорове юридическа правосубектност е придадена не само на юридическите лица, но и на техни поделения, както и на всяко друго икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество или др./, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение - §1, т.1 от ДР КТ.

Оттук следва, че работодател може да бъде физическо лице, юридическо 2 лице, поделение на юридическо лице и всяко организационно и икономически обособено образувание, което не е юридическо лице.

Поделенията на юридическите лица са работодатели без да са правоспособни, когато са организационно и икономически обособени и със съответен акт им е предоставено правото да сключват трудови договори, т. е. специалната правоспособност по §1, т. 1 от ДР КТ.

За работодателя съществуват задължителни процедури, наложени от защитните норми на чл. 193 от КТ, включващи изслушване на работника /служителя/, проверка на неговото възражение чрез събиране на посочените доказателства. За осъществяването им е необходимо известно време, като е определен двумесечен срок според чл. 194 от KT, в който тези процедури по налагане на дисциплинарното наказание могат да бъдат осъществени. За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник /служител/, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, което е възможно да стане чрез препращане към друг акт, който обаче следва да бъде връчен на работника /служителя/ и става част от заповедта. На второ място - да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане и най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. За законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от формална страна не е достатъчно само да се посочат законовите текстове, които са нарушени и да се възпроизведе тяхното съдържание. Необходимо е да се посочи нарушението - т.е. да се изложат в писмен вид действията /бездействията/ на работника /служителя/, за които се твърди, че съставляват нарушение на трудовата дисциплина, датата или периода, в който са извършени и те да се квалифицират правно чрез посочване на законовите разпоредби.

Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. За датата на "откриване на нарушението" би могло да се зачете писмото от „ПИМК Рейл“ ЕАД с вх. № 10-08-97/23.11.2022 г. до ИА“ЖА“. По този начин, Заповед № ../12.12.2022 г. на Директора на УДВГД– Г. Оряховица е връчена лично на работника на 12.12.2022 г. в законоустановения двумесечен срок.

В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ законодателят е визирал изискванията към съдържанието на заповедта, като са посочени задължителните реквизити, които заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа: сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, кога е извършено нарушението, вида на наказанието и правното му основание.

Видно от Заповед № .../12.12.2022 г. на Директора на УДВГД– Г. Оряховица, както и от приложените по делото писмени доказателства, при налагане на дисциплинарното наказание "Забележка" в настоящия случай работодателят е спазил формално изискванията на чл. 193, ал.1 от КТ (изискани са от работника и са приети от работодателя обяснения), като постановената от 3 него заповед е издадена в предвидената от разпоредбата на чл. 195 от КТ писмена форма. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е наложена след приемане писмените обяснения на ищеца, наказанието е наложено, както се посочи в сроковете по чл. 194 от КТ, заповедта е издадена от носител на работодателската и в частност дисциплинарната власт, притежава изискуемите от закона реквизити, същата е подробно мотивирана, поради което от външна страна процедурата по налагане на наказанието е спазена.

Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, трудовата дисциплина е обобщаващо понятие за съвкупността от задълженията на работника/служителя по трудовото правоотношение. В по-тесен смисъл, трудовата дисциплина се свежда до задълженията, които характеризират трудовата функция на работника/служителя, т.е. задълженията, които сочат как трябва да се изпълнява трудовата функция. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са: деяние (действие или бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника/служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение като при изпълнението им работникът/служителят е длъжен да спазва законните нареждания на работодателя. Следва да се отговори на въпроса "извършеното деяние" от обективна страна характеризира ли се с признака "противоправност" и в процесния случай налице ли е обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, съгласно даденото в чл.

186 от КТ легално определение на понятието "нарушението на трудовата дисциплина". Въпросът е фактически, а не правен. Характеризира ли се извършеното от служителя деяние от обективна страна с признака "противоправност" е въпрос по фактите, тъй като се отнася до разглеждане на вътрешните актове на работодателя и трудовия договор с оглед изясняване на възложената трудова функция, а от там и на съобразяване на изпълнението и с нормативните актове.

При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят преди да наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 от КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника/служителя. Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характерът на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на 4 работника/служителя към конкретното неизпълнение. При преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя (Решение № 227/29.06.2012 г. по гр.дело№ 1417/2011 г. - III г.о. ВКС).

Страните не спорят, че със Заповед № ... /12.12.2022 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание, препис от която служителят е получил и подписал. Действително заповедта е съставена при наличието на индивидуализиращите параметри в нея като правно основание, три имена, длъжност, ЕГН, месторабота на наказания и е налице вписан мотив, от когото съдът прави извод, че наложеното наказание "Забележка" е поради действия на разпореждане за спиране на влак № 90698 на „ПИМК Рейл“ ЕАД на 21/22.11.2022 г. в гара Хитрино за извършване на маневра със състава на влака, поради факта, че на междугарие Каспичан – Плиска влакът се разединява заради скъсана кука на теглителния апарат на първия вагон в състава на влака.

Макар и заповедта да е съставена в съответствие на закона, то работодателят неоснователно е наложил дисциплинарно наказание, поради факта, че поведението на работника не може да се счета като дисциплинарно нарушение. Не е спорно по делото, че ищецът заема длъжността “Ръководител движение/влаков диспечер, първа степен в Звено „Оперативно диспечерско“. Съгласно чл. 221 от Наредба № 58 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, движението на влаковете по всеки участък се ръководи от дежурен влаков диспечер и неговите разпореждания са задължителни за всички работници, свързани непосредствено с движението на влаковете в участъка. Той осъществява непосредствено ръководство и контрол за изпълнението на графика за движение на влаковете между гарите в диспечерските участъци.