Определение № 524 от 29.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. София, 29.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600627 по описа за 2025 година установи следното: Воденото наказателното производство по пр. пр. № 2661/2020 г. по описа на СОП, ДП № 43/2020 г. по описа на ОДМВР София, е било прекратено в досъдебната фаза с постановление на ОП София от 05.12.2024г. (л.79-84 т.5 от ДП), като са изпратени преписи на пострадалите лица (по см на чл.74 ал.2 НПК), чрез Български пощи с обратна разписка за връчването му (л.85 –л.97 т.5 ДП).

На 15.01.2025г., чрез ОП София е била изпратена до Софийски окръжен съд жалба от адв.Ч., като повереник на пострадалия И. И. по ДП №43/2020г. на ОДМВР София, с която се оспорва прекратяването на наказателното производство от ОП София.

При преценка за допустимостта на жалбата в производство по реда на чл.243 ал.5 НПК VI – ти състав на ОС София е приел, че жалбата е била просрочена. За начало на седмодневния срок по чл.243 ал.4 НПК съдът е приел отразеното в обратната разписка от връчване на книжата от Български пощи. Според съда, жалбата била недопустима, поради просрочие на жалбата с оглед това, че срокът за обжалване на процесното определение на ОП за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 ал.4 НПК бил изтекъл на 30.12.2024г. Воден от посоченото съда е оставил същата без разглеждане и прекратил ЧНД 228/2025г. по описа на СОС.

По фактите:

Жалбоподател е повереник на пострадалия И. И. И., който е син на починалия при управление на МПС, участвало в пътно транспортно произшествие на 06.09.2020г., И. И. Г..

Този пътен инцидент е бил предмет на изясняване при проведеното разследване.

В разпита на И. по досъдебното производство на 09.03.2022г. (л.28 т.2 ДП), същият е бил запознат с правата му, произтичащи от качеството му на пострадал, включително правото да упълномощи повереник и да участва като граждански ищец и/или частен обвинител. Заявил е положителното си намерение да се ползва от тези права и поискал да бъде информиран за хода на разследването. Посочил е, че не желае лично да му бъдат предявени материалите по делото, като се е съгласил да бъдат предявени на упълномощения повереник, посочен конкретно - адв.С. Д. Ж. от САК –гр.*** жк.“***“ бл.* вх.* ап.*, с телефон 08********. В последния абзац от разпита е посочил, че желае именно този упълномощен повереник да го представлява в досъдебната фаза на разследването.

Приложено е подписано пълномощно (л.30 т.2 ДП) и протокол за уведомяване на пострадалия по чл.6 ал.1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадалия от престъпление и връчване на Формуляр за правата на пострадалия от престъпление (л.29 1 т.2 ДП), където е посочил личния си адрес за призоваване в страната. Пострадалият е заявил желание да бъде уведомяван и посочил адрес в страната с оглед разпоредбата на чл.75 ал.2 НПК. Посоченият поС.ен адрес в Р.България във Формуляра, попълнен на същата дата е адрес, на който лицето не пребивава поС.но посочвайки, че живее и работи в Норвегия. Това е вписано в протокола за разпит, а именно че „…Сега работя и живея в Норвегия, като се прибирам в България за да видя близките и роднините си…“.

На 05.12.2024г. ОП прекратява с постановление по реда на чл.243 ал.1 т.1 НПК наказателното производство и е разпоредила изпращането на преписи от същото, чрез системата на Български пощи (л.79-л.84 т.5 ДП). Приложени са обратни разписки от връчването му. Конкретно за И. на връчването е посочено, че е извършено на 16.12.2024г., чрез друго лице, вписано с името - М. М. (л.93-л.94 т.5 ДП). Жалбата срещу постановлението за прекратяване на ДП №43/2020г. на ОДМВР София от 05.12.2024г. е подадена от адв.Ч., преупълномощен като повереник на пострадалия И. И..

При оценка на тези факти се установява следното:

Пострадалият ясно е посочил адрес за личното му призоваване и уведомяване в страната, представил е пълномощно за упълномощаването на процесуален представител (повереник), който да го представлява в цялата досъдебна фаза на наказателния процес, т.е по всички въпроси и действия, които се извършват и го засягат в досъдебната фаза, без ограничения, вкл. и правото да преупълномощава друг повереник. Пострадалия не е длъжен, нито е в съС.ие да знае всички подробности в процеса, поради което е упълномощил повереник. В резултат у пострадалият е възникнала субективната увереност, че неговия представител, деклариран от него пред компетентния орган ще бъде уведомяван за актовете на разследването, за да може ефективно да го представлява в досъдебната фаза по всички възникнали въпроси, които засягат законните му права и интереси.

Никъде в разпита на пострадалия или формуляра не му е разяснено, че може да заяви (или да дублира) друг адрес за кореспонденция, който да съвпада с този на повереника му.

Тъй като пострадалия не е бил изрично уведомен от прокурора или съответния разследващ орган, че може да заяви и друг адрес, включително този на повереника, където да бъдат изпращани книжата, то представителят на държавното обвинение не може да се позовава на допуснат пропуск в процесуално информационната дейност на органа на разследването, в ущърб на правата и интересите на пострадалия независимо, че е вярно това, че повереникът не е самостоятелна страна в процеса. В атакуваното определение съдът е посочил, че пострадалият е следвало да направи „…лично изявление за това книжа по делото да му бъдат връчвани чрез повереника адв.С. Ч. или някой от преупълномощените от адв.Ч. повереници адв.С. Ж. САК и адв.К. С. от САК…“, дори да е вярно, след като това не му е било разяснено, както това е сторено за останалите му законни права и интереси които законът предвижда, то това обстоятелство не може да бъде ползвано срещу интересите на пострадалия, когато това не му е било разяснено в този смисъл. Законодателя е предвидил специална закрила за ползване на правата от пострадалите лица, както в НПК, така и в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадалия от престъпление. Липсата на разясняване съответните възможности за неговото редовно уведомяване и правното значение на това, е задължение на органите на разследването, когато се разясняват правата му уредени в НПК.

На следващо място, съдът констатира, че връчването на постановлението за прекратяване на разследването на пострадалия е извършено в нарушение на закона, поради което е нередовно. Постановлението за прекратяване е било изпратено, чрез Български пощи с обратна разписка за връчването му, вместо по реда на чл.180 ал.2 НПК, която предвижда, че при отсъствие на лицето, книжата и съобщенията се връчват на друго лице, ако то приеме задължение да ги предаде, т.е. да уведоми своевременно пострадалия, с оглед предвидените срокове за обжалване. Този способ на връчване на книжа е следвало да бъде избран, именно поради това, че лицето (пострадалия), макар и да е посочил адрес в страната за призоваване, живее и работи в друга държава. Това е било ясно заявено от пострадалият, макар да е представил адрес в страната. Доколкото в момента на изпращането на книжата е отсъствал от адреса си в Р.България, то за да бъде редовно връчването на книжата по смисъла на чл.182 ал.2 НПК, (при отсъствие на адресата), връчването на друго лице може да се извърши, след изрично заявление на това лице (в случая - лицето М. М.), че поема 2 задължение да ги предаде своевременно на адресата по смисъла на чл. 180 ал.2 НПК. Такова заявление липсва поради изпращането на книжата чрез системата на Български пощи. В случая, не е ясно кое е лицето приело книжата и каква е връзката му с пострадалия изобщо, дали е пълнолетно и дали това лице е изразило съгласие да поеме задължение да предаде получените по пощата книжа. При отсъствие на лицето от адреса в момента на връчването им, законът изисква процедурата да бъде повторена от служебно ангажирано лице, което при връчването на книжата, да провери дали ги предава на пълнолетен член на семейството, на домоуправител, съсед или друго лице, което пред него е изразило съгласие да ги предаде на адресата, респективно на пострадалия.

В този смисъл избраният способ за връчване на постановлението е довел до нередовност на действието от което следва, че датата 16.12.2024г. неправилно е била приета за редовна начална дата за изчисляването на срока по чл.243 ал.4 НПК. При липсата на лично редовно уведомяване на пострадалото лице и връчване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, до пострадалия И. на 16.12.2024г. обективно не е достигнала съответната информация за процесуалното преграждане движението на наказателното производство, поради което същият е бил поставен в невъзможност да реализира правата си на пострадал, предвидени в закона. Липсват данни за ползване на факултативната възможност, за връчване на книжата чрез упълномощения процесуален му представил, който е поел всички процесуални задължения за представителство, в цялата досъдебна фаза, а несъмнено прекратяването на наказателното производство е извършено в досъдебната фаза. В този смисъл поради нередовното връчване към 16.12.2024г. на постановлението от 05.12.2024г. за прекратяване на досъдебното производство от ОП София, обжалваното определение на Софийски окръжен съд рег.№150/01.04.2025г., с което жалбата на пострадалия е била оставена без разглеждане, поради постъпването и след срока по чл.243 ал.4 НПК е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

С оглед изложеното, настоящият 10 –ти състав при Апелативен съд –София ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение с рег.№150/01.04.2025г. на VI - ти първоинстанционен наказателен състав при Софийски окръжен съд, постановено по частно наказателно дело №228/2025г. по описа на съда.

ВРЪЩА частно наказателно дело №228/2025г. за разглеждане по същество от същия наказателен състав.

ОПРЕДЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3