Определение № 52 от 20.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Ловеч, 20.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500841 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.418 ал.5 от ГПК.

Подадена е частна жалба от "БАНКА ДСК"ЕАД-София, ЕИК***, чрез юрисконсулт Павлин Тодоров, съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Цар Освободител“ № 3, срещу Разпореждане № 3115/ 29.11.2024г. на РС-Ловеч по ч.гр.д. № 2111/2024 г., в частта, с която PC- Ловеч е отхвърлил искането им по реда на чл. 417 т.2 от ГПК срещу Б. А. П. за присъждане на сумите от 155.79 лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода 01.01.2022 г. до 17.11.2024 г. е 762 лева – законна лихва за периода от 18.11.2024 година до 19.11.2024 година.

Изтъква, че в неоснователно съдът е приел по отношение на лихвената надбавка, че противоречи на материалния закон, цитирайки Общите условия.

Счита, че е приложима разпоредбата на чл. 16.1, която съдът е приложил неправилно. Съгласно тази клауза месечната надбавка за забава е 10 % , а не сбор от възнаградителната лихва плюс 10% както неправилно е приел РС.

Посочва освен, че законната лихва не е 10% за целия процесен период, както е приел заповедният съд, а се е променяла и е в по-голям размер.

Относно частта, в която е отхвърлено обезщетението за забава, съдът е извършил проверка на факти, които стоят извън кръга на обстоятелствата релевантни за заповедното производство. Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане в обжалваната част.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК и като 1 процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че частната жалба е неоснователна. В производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е издадена такава.

В конкретния случай производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Ловешкия районен съд от „Банка ДСК” ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу Б. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Угърчин, Ловешка област, ул.“***“ № 2, в качеството на кредитополучател, за сумата 1 365.03 лева представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2019 година, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2024 година до окончателното изплащане на вземането, сумата 155.79 лева, представляваща обезщетение за забава (надбавка за забава) за периода 01.01.2022 г. до 17.11.2024 г. и 762 лева – законна лихва за периода от 18.11.2024 година до 19.11.2024 година, сумата 195.66 лева - разноски по делото за платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение.

При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да служи като доказателство за наличието на съответно задължение на 2 длъжника.

Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на вземането.

Представените към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист документи - извлечение от счетоводни книги за сметка № 11/ 26501128 от 20.11.2024 година на „Банка ДСК” ЕАД и Договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2019 година с приложения, Общи условия и погасителен план, са сред изброените в чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ документи. Съгласно чл. 16.1 от общите условия към договора при допусната забава в плащането месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК съдът в заповедното производство е длъжен да извърши служебно проверка за наличие на противоречие със закона и добрите нрави, вкл. и за наличието на нищожна клауза в потребителски договор.

При действието на чл. 269 от ГПК предмет на въззивната жалба е частта, с която е отхвърлено заявлението за присъждане на сумата от сумата 155.79 лева, представляваща обезщетение за забава (надбавка за забава) за периода 01.01.2022 г. до 17.11.2024 г. и 762 лева – законна лихва за периода от 18.11.2024 година до 19.11.2024 година. В настоящия казус са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и при действието на чл. 33 от Закона при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая е установено неизпълнение на тридесет и пет погасителни вноски в периода от 01.01.2022 3 година до 01.11.2024 година.

В случая в чл.13.1 от Общите условия се предвижда, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В конкретния договор е постигнато съгласие за фиксиран лихвен процент в размер на 18.80 % годишно или в размер на 0.05 % на ден, който с надбавката от 10 процентни пункта съгласно Общите условия, формира размер на претендираната лихвена надбавка за забава 28.80 % и противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Това води до нейната неравноправност и оттам нищожност, поради което не може да бъде присъдена. Проверката на заповедния съд за нервноправни клаузи е служебна предвид разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК.

По отношение на сумата от 762 лева – законна лихва за периода от 18.11.2024 година до 19.11.2024 година. От 01.11.2024 година основният лихвен процент, определен от БНБ е 3.22, поради което законната лихва за просрочени задължения е 13.22 % годишно, което е около 0.04% дневно. В случай претендирана сума от 762 лева за определения период надхвърля многократно законната лихва за забава и противоречи на разпоредбата на чл.

33, ал. 2 от ЗПК. Същата има характер на неустойка, макар и наречена законна лихва с оглед нейния размер за претендирания период. В случая безспорно се касае за потребителски кредит, поради което в случай на забава се дължи обезщетение в размер на законната лихва и претенцията е неоснователна.

Предвид изложеното разпореждането в атакуваната част е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3115/ 29.11.2024 г. на РС-Ловеч по ч.гр.д. № 2111/ 2024 г., в обжалваната част, с която е отхвърлено искането на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК ***, по реда на чл. 417 т.2 от ГПК срещу Б. А. П., 4

ЕГН **********, с постоянен адрес: град Угърчин, Ловешка област, ул.“***“ № 2, за присъждане на сумите от 155.79 лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода 01.01.2022 г. до 17.11.2024 г. и 762 лева – законна лихва за периода от 18.11.2024 година до 19.11.2024 година, като правилно.

Определението не подлежи на касационно обжалване - т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5