Решение № 13058 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13058 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110103212 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

01.07.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на трети юни две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №3212 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I-III ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.I ЗЗД.

Образувано е по искова молба на В. С. С., чрез адв.Д. М. от САК, срещу ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от .....- Управители, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата по чл.9, ал.1 от Договор за 1 потребителски кредит №....г., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 90 лв., поради противоречие на със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона.

Ищецът твърди, че е сключил от разстояние с отв. дружество договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят е отпуснал кредит от 300 лв. Сочи се, че в договора било предвидено заплащането на такса „бързо разглеждане“, която била платима към месечните погасителни вноски. Поддържа, че клаузата по чл.9, ал.1 от процесния договор, уреждаща заплащането на такса за бързо разглеждане, е неравноправна. Оспорва същата да е индивидуално уговорена. Твърди, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като с нея се уговаря заплащането на такса, оскъпяваща кредита, без да се предоставя каквато и да било насрещна услуга. Сочи, че клаузата е уговорена в противоречие със забраната да се събират такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поддържа, че със заплащането на процесната такса се заобикаля императивното изискване, уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на иска и претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Ю. Б., с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва процесната клауза да противоречи на добрите нрави. Оспорва предвидената такса за бързо разглеждане да представлява скрита възнаградителна лихва и да е налице заобикаляне на закона. Оспорва таксата да следва да бъде включена при изчисляване на ГПР. Поддържа, че клаузата е индивидуално уговорена. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски по делото.

С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване като безспорно между страните, че на 19.03.2024г. между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит №......., в който е предвидено заплащането на такса „бързо разглеждане“.

Във връзка с дадени съд. указания посочва, че кредитът е предсрочно изцяло погасен на 01.04.2024г.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за неоснователен. Съображенията за това са следните:

Приложен към ИМ е неподписан препис на Договор за кредит №....г., за сумата от 300 лв., платима на 2- месечни погасителни вноски, с краен срок за изпълнение:18.06.2024г., като в чл.9,ал .1 от договора е прието, че таксата за бързо разглеждане на кредита е 90 лв., платима на 18.04.2024г., като при пълно предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи плащане на цялата такса за бързо разглеждане на искането му за кредит, в случай, че е изявил желание да се ползва от него.

Правните изводи на съда са следните:

С решение на СЕС от 23.11.2023г. по дело С-321/22, е прието, че Директива 93/13, разглеждана във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не се допускат разпоредби от националното право, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата клауза. В националната правна система подобен установителен иск по вече изпълнен договор, по който не иска връщане на недължимо дадено се приема за недопустим, с оглед изискването за наличието на правен интерес за длъжника да прогласи нищожността по вече изпълнен договор.

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ 2 всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В чл.2, б.

„б“ от Директива №93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, е прието, че „потребител" означава всяко ФЛ, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. С тази директива се извършва само частична и мин. хармонизация на националните законодателства относно неравноправните клаузи, като дава възможност на държавите членки да предоставят на потребителите по- интензивна степен на защита чрез по-строги разпоредби в националното си законодателство. Има две кумулативни условия, за да може едно лице да попадне в обхвата на това понятие, а именно то да е ФЛ и да действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, съгласно Решение от 02.04.2020г., Condominio di Milano, via Meda (C-329/19, EU:C:2020:263).

Преследваната от законодателя цел е финансовите институции да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Националният съд следва да проверява дали потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение и му позволяват да изчисли общата цена на своя заем. В бълг. право неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя.

В случая е видно от служебна справка в ЕИСС, че ищецът е завел множество дела срещу кредитни институции- 187 бр. към момента за неоснователно обогатяване или за недействителност на правни сделки. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. При системно сключване на кредитни правоотношения не може да се приеме, че е налице неравноправност между страните. Видно от служебно известните обстоятелства по кредитната деятелност на ищеца, последният е наясно с условията по кредитите, които изтегля, доколкото към момента има образувани 187 бр. искови дела в съда от ищеца. Последното изключва неравноправността в правоотношението, доколкото се откроява системност в поведението на ищеца при теглене на потребителски кредити, което изключва засилената защита, която законът предоставя на потребителите. С оглед на това следва да се отхвърлят предявените главен и евентуален иск за прогласяване недействителност на кредитното правоотношение, поради липсата на неравноправност между страните по правоотношението.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора по исковете разноските следва да останат така както са извършени от страните.

Така мотивиран, съдът

3

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. С., ЕГН:**********, срещу ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от .....- Управители, иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.9, ал.1 от Договор за потребителски кредит №....г., на основание чл.26, ал.1, предл.I-III от ЗЗД, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните, чрез проц. му представители.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4