Решение № 249 от 16.12.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 376/2024
- Вид
- Решение № 249
- Подписан
- 16.12.2024
- В сила
- 14.02.2025
- Състав
- Румяна Стоева Калошева Манкова, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118 · Закон за задълженията и договорите
- чл.284 · Закон за задълженията и договорите
- чл.284 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 249 гр. Бургас, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242000500376 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е образувано по повод въззивна жалба на С. Ф. Ф. с ЕГН**********, подадена чрез пълномощника и адв.С. Ч., със съдебен адрес: гр. Н., ул. “И. В.“ № *, ет. * – адв. Ч., против съдебно решение № 525 от 12.06.2024г.,постановено по гр.д. № 1748/2023г. по описа на БОС, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска на въззивницата С. Ф. срещу Е. Т. А. с ЕГН********** с адрес: гр. Н., ул. “Л. К.“ № ** за осъждането на ответника Е. Т. А. да заплати на ищцата сумата от 97 439.21 лева, представляваща равностойността на 49 70 щатски долара, с която сума ответникът Е. Т. А. се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата С. Ф., а тя е обедняла със същата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска18.10.2023г. до окончателното изплащане.
С въззивната жалба решението на БОС е оспорено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изложени са подробно твърденията на жалбоподателя по фактическата и правна страна на спора. Посочва, че е било 1 безспорно установено от доказателствата по делото, че ответникът А. е получил по банковата си сметка на 21.09.2022г. претендираната от ищцата сума. Тъй като ответникът е оспорвал факта на получаването на сумата и не е заявил твърдения да е имал вземания от ищцата, то липсва основание да се приеме, че ответникът е заявил и доказал основание за получаването на процесната сума. В хода на производството е било доказано, че ответникът е предоставял на ищцата заеми за погасяване на ипотечен кредит към „Банка ДСК“ АД, но също така е било доказано от нотариалния акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот при условията на даване вместо изпълнение, по договор, сключен между страните на 15.12.2022г., че ищцата е погасила паричните си задължения към ответника в пълния им размер. В тази връзка намира за явно неправилен анализът на доказателствата,направен от първоинстанционния съд досежно това правоотношение между страните,като съдът превратно е приел, че средствата от този кредит са били за финансирането на процесната сграда в гр. Н., ул. “Л. К. “ № **. Счита, че в случая е напълно ирелевантно за какво са изразходвани средствата, а съдът е тълкувал и кредитирал спорните и недоказани обстоятелства в полза на ответника. Посочва, че следва да се държи сметка и за това, че изложените в отговора на исковата молба обстоятелства относно предоставения на ищцата банков кредит и даването на заеми от ответника за погасяването му имат информативен характер и ответникът в хода на процеса не е претендирал наличието на каквото и да било вземане от ищцата във връзка с предоставените и през периода 2013г.-2018г. заеми, евентуално съставляващо основание за получаване на търсената от ищцата сума. Оспорен е изводът на съда за наличието на възникнало между страните заемно правоотношение през 2011г. за сумата от 71 656.73 лв., тъй като ответникът не е твърдял наличието на такова, вкл. и в отговора на исковата молба. Факт е, че сумата е била преведена на ищцата, но не е установено основанието за извършването на преводите. Счита, че изводът на съда противоречи и на утвърдената съдебна практика на ВКС, на която се позовава в жалбата. Мотивите на съда са оспорени и относно констатациите, че ответникът А. е заплатил суми за извършване на СМР над 50 000 лв. Направен е анализ на свидетелските показания, като се прави довод, че същите са недопустими, предвид разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК, а така също се посочва, че съдът не е извършил преценка на всички показания на свидетели в тяхната съвкупност.
2
По отношение на извода на съда, че ответникът е сключил договор за доставка на асансьор, съдът не е изследвал относимостта на договора към процесната сграда, както и не е взето предвид, че плащане по този договор не е било установено. Намира, че категорично в конкретния казус не може да се приеме и хипотезата за изпълнен нравствен дълг,тъй като липсват твърдения и доказателства за някакви,извършвани морални актове от А. в полза и в интерес на Ф. Въззивницата намира, че по делото не са били събрани доказателства, установяващи правното основание, на което ответникът е получил претендираната от него сума,като с получаването и по банковата си сметка и отказа му да я върне на ищцата, ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението на БОС и постановяване на решение от въззивната инстанция, с което искът да бъде уважен. Няма доказателствени искания,претендира разноски.
С представения в срок писмен отговор въззиваемият Е. А. е оспорил въззивната жалба, изразявайки подробно становище за неоснователността и.
Заявява, че с отговора на исковата молба е твърдял, че извън паричните заеми, предоставяни на ищцата в периода 2013г.-2017г., които тя е погасила чрез прехвърлянето на собственост, ответникът е посочил, че през 2011г. е превел свои средства с два банкови превода в ЦКБ АД, за частично погасяване на нейни банкови кредити. Намира за ирелевантно дали ищцата е поела задължение да върне посочените суми, тъй като задължението и възниква ex lege- поради суброгиране на ответника А. в правата на банката-кредитор ЦКБ АД или като вземане за неоснователно обогатяване на Ф./тъй като не се твърди и не е налице договорно или друго основание на ответника да заплати дълга на ищцата към ЦКБ АД, респ. като водене на чужда работа без пълномощие. Намира свидетелските показания за допустими, като сочи,че те установяват наличието на вътрешно родствени уговорки относно финансирането на строителството и разпределение на облагите. Счита също така, въз основа на волеизявлението на ищцата в процесния нотариален акт, че тя като делегант при условията на делегация е указала на купувача –платец /като делегат/ да заплати продажната цена на трето лице-ответника /като делегатар/. Едновременно с това е възникнало и мандатно правоотношение,при което ищцата е посочила оправомощено от нея лице /ответникът/, което да получи продажната цена от нейно име и за нейна 3 сметка.Без значение е видът на делегацията, важното е възникването на пасивно мандатно правоотношение, производно на поръчката. С оглед на това, ищцата като доверител разполага с правото на иск по чл.284 ал.2 ЗЗД към ответника-довереник за отчетна сделка по връщане на полученото по мандатното правоотношение, а именно - за връщане на процесната сума. В тази връзка се прави довод, че ищцата не разполага с право на иск по чл.59 ал.1 ЗЗД и респ. същият е неоснователен, тъй като тя разполага с право на иск по чл.284 ал.2 ЗЗД, какъвто обаче не е предявила. Моли се решението на БОС, с което искът е отхвърлен,да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата Ф.,редовно призована,не се явява.Представлява се от пълномощника си адв.Ч.,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият А.,редовно уведомен,не се явява.Представлява се от пълномощника си адв.М.,който оспорва въззивната жалба и моли решението на БОС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивната инстанция намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БАС намери следното:
Ищцата С. Ф. е предявила срещу ответника Е. Т. А. иск за осъждането на ответника да и заплати сумата от 97 439.21 лв.-равностойна на сумата 49 770 щатски долара.
Ищцата е твърдяла,че на 19.09.2022г.е сключила договор за продажба на недвижим имот- апартамент в гр.Несебър,с нотариален акт № ** т. ***,рег. № ***** ,дело № ****/**.**.**** г.,като е продала апартамента на купувача М.
С. М. за сумата от 50 000 евро. В нотариалния акт било посочено,че ищцата се съгласява,желае и има волята продажната цена да бъде преведена от купувача М. по банковата сметка на брат и Е. Т. А.,посочена в нотариалния акт.
Купувачът извършил превода така,както му било указано от продавачката и сумата получил ответникът А. Ищцата е заявила,че ответникът е получил сумата и я държи без правно основание,като не я е върнал на ищцата, въпреки 4 отправената му през 2023г.нотариална покана.
Първоначално ищцата е предявила два иска- главен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД,като е твърдяла,че ответникът е получил процесната сума без основание и дължи връщането и,а при условията на евентуалностиск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД,като е претендирала осъждане на ответника да и заплати сумата,тъй като се е обогатил неоснователно за нейна сметка, а тя е обедняла със същата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 18.10.2023г. до окончателното изплащане.
БОС е оставил исковата молба без движение,като е дал указания за отстраняване на нередовности-ищцата да посочи съществувала ли е договореност между нея и ответника,по силата на която е изразила воля в нотариалния акт цената по сделката да бъде получена от ответника,като изложи фактически твърдения относно липсата или отпадането на договорна обвързаност,които да обосноват правния интерес от предявяване на иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
В молбата,с която е внесено уточнение на исковата молба,ищцата е заявила,че не е съществувала никаква договорна обвързаност с ответника във връзка с изразената от нея воля продажната цена да бъде преведена по банковата сметка на брат и. В тази връзка е заявила,че ответникът е получил процесната сума при изначална липса на валидно правно основание за това по смисъла на чл.55 ал.1 ЗЗД.
В отговора на исковата молба ответникът А. е оспорил предявения иск,като е заявил,че не се установява от представените от ищцата доказателства да е получил сумата по банковата си сметка.По отношение на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е заявено становище,че същият е неоснователен,тъй като ищцата разполага с друг иск,с който може да се защити,а именно- с правото на иск по чл.284 ал.2 ЗЗД срещу ответника-доверител,за отчетна сделка по връщане на полученото по мандатното правоотношение,а именно-за връщането на процесната сума.Ответникът е навел и възражения,че е получил сумата от ищцата за погасяване на нейни насрещни парични задължения към него във връзка с извършването на строеж на сградата,в която се намира и продаденият апартамент.Ответникът е предоставял на ищцата заеми през периода 2013г.2017г.,които са били предназначени за погасяване на кредити на ищцата към 5
Банка ДСК,изтеглен от нея за финансиране на довършителните работи.За погасяване на тези задължения ищцата е прехвърлила на ответника правото на собственост върху друг апартамент в сградата. Извън сумите по тези заеми,отделно от това през 2011г.ответникът е превел свои средства по банкови сметки на ищцата – два превода по нейна банкова сметка в ЦКБ,за частично погасяване на нейни банкови кредити за строителството,различни от кредита към Банка ДСК,а именно един кредит от 75 000 лв. и втори кредит за 45 000 лв.,като за обезпечаване на втория кредит е бил ипотекиран и имот на бащата на ответника.Ответникът е превел по банковата сметка на ищцата общо сумата 71 656.73 лв.,с два превода през 2011г.за погасяване на кредитите. Освен това е заплащал разходи по грубия строеж на сградата през 2005-2006г.в размер над 50 000 лв.,заплатил е през 2019г.сумата от 9 000 евро за доставка и монтаж на асансьор. В тази връзка ответникът е твърдял,че е заплащал със свои средства строителството на нейните имоти,в размери,превишаващи процесната сума.Ищцата е дължала връщане на дадените от ответника суми,без значение от различните правни основания,на които ответникът ги е заплащал- суброгиране в правата на банката-кредитор ЦКБ АД,водене на чужда работа без пълномощие или неоснователно обогатяване/за сумите по строителството и заплатения асансьор/. Твърдял е,че дори давността на вземанията на ответника да е изтекла,полученото от него не е било без основание по арг.на чл.118 ЗЗД и чл.55 ал.2 ЗЗД,тъй като ищцата е изпълнила свое морално задължение и нравствен дълг,поради което и процесната сума не подлежи на връщане.