Определение № 3524 от 09.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3524 гр. София, 09.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Частно касационно гражданско дело № 20238003103836 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище [населено място] срещу определение № 383 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 718/2022 г. на Окръжен съд – София. С последното, в производство по чл. 248 ГПК е изменено (погрешно в диспозитива на акта е посочено „допълва“) постановеното по това дело въззивно решение № 105 от 16.02.2023 г. в частта за разноските като „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. П. К. от САК, в качеството на процесуален представител на ищеца Т. Ц. В. сумата от още 1428 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение (извън присъдените на адвоката с решението 1 428 лв. с ДДС) за безплатно осъществената правна защита и съдействие на страната във въззивното производство.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска то да бъде отменено.

Насрещната страна е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който взема становище за неоснователност на жалбата.

ВКС, състав на трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.

275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил, че с решението по съществото на спора, ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.

1

38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1/2004 г. в предходната редакция (т.е. към ДВ, бр. 68/2020г.) Посочил е още, че последното по делото съдебно заседание пред него е проведено на 08.02.2023 г. когато вече са били в сила новите промени на цитираната Наредба, в сила от 04.11.2022 г., според които при интерес от 22 000 лева, минималното възнаграждение е в размер на 1 300 лв. плюс 9 % върху горницата над 10 000 лева – или в размер на 2 380 лв., върху която сума след начисляване на 20 % ДДС възнаграждението възлиза на 2 856 лв. Така е направено съждение, че молбата по чл. 248 ГПК е основателна и в полза на адвоката на ищеца, осъществил процесуално представителство на страната във въззивното производство следва да се присъдят допълнително още 1428 лв. с ДДС (явяващи се разликата до минимално определеното адвокатско възнаграждение), което предпоставя изменение на решението по делото в частта за разноските.

Определението по чл. 248 ГПК е неправилно.

Предвид изхода на спора по основното производство (по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ) и условията, при които е представляван ищеца във въззивното производство, настоящият състав на ВКС счита, адвокатът му има право на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – доколкото се касае за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, и насрещната страна е осъдена за разноски. Размерът на това възнаграждение обаче се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с уважената част от иска. С окончателно решение на ВКС предявеният осъдителен иск е уважен до размер на 50 % от него (за сумата 11 000 лв. при претендирани 22 000 лв.), поради което осъществилата правната услуга адв. К. има право на възнаграждение съразмерно. В случая с атакуваното определение в нейна полза са присъдени допълнително 1428 лв. с ДДС за процесуалното представителство на ищеца във въззивното производство като е отчетен постановения от тази инстанция правен резултат по основния спор. Тъй като обаче той е променен с решението на ВКС – въззивното решение е частично отменено в горния смисъл - тази промяна обуславя и различна отговорност на насрещната страна за разноски, вкл. и за тези по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Затова отсъстват предпоставки за изменение на въззивното решение в частта за разноските, дължими към адв. К. над вече присъдените с решението 1428 лв. с ДДС за безплатно оказаното на ищеца процесуално представителство пред втората инстанция. Молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. Като я е уважил с атакуваното определение въззивния съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а молбата – оставена без уважение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 383 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 718/2022 г. на Окръжен съд – София и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на адв. П. К. като пълномощник на ищеца Т. Ц. В. за изменение на решение № 105 от 16.02.2023 г. по гр. д. № 718/2022 г. на 2

Окръжен съд – София в частта за разноските относно присъденото й адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на още 1 428 лв. с ДДС за безплатно осъщественото процесуално представителство на страната във въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3