Решение № 86 от 09.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Варна, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500015 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Т. Т., чрез процесуален представител адв. Д., против решение № 1219/15.11.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 853/2023г. и с което е отхвърлен предявения от него против Прокуратурата на РБ иск за заплащане на сумата от 200 000 лева, претендирана като дължимо обезщетени за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на повдигнато му обвинение за престъпление по чл.198, ал.1 НК вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, по което обвинение ищецът е оправдан с присъда №141/30.06.2022г., постановена по НОХД №2024/2021г. на ВРС, потвърдена с решение от 25.10.2022г. постановено по ВНОХД №1065/2022г. на ВОС, както и за вредите в резултат на разглеждане на наказателното производство по същото обвинение извън разумния срок, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда - 07.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в противоречие с материалния закон и трайно установената съдебна практика.

Оспорва се извода на първостепенния съд за недоказаност на твърдените неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с процесното наказателно производство. Излагат се подробни аргументи, че ангажираните 1 по делото доказателства – медицински документи, безспорно установяват психическото му състояние по повод това производство. Наред с това се сочи, че съдът не се е съобразил с практиката на ВКС и ЕСПЧ, съгласно която повдигането на обвинения, по които впоследствие лицето е оправдано е достатъчно да се приеме, че са налице негативни изживявания /претърпени вреди/, които не е необходимо да бъдат доказвани с ангажирането на гласни и писмени доказателства. Твърди се, че неправилно съдът е отхвърлил и искането за обезвреда на вредите, търпени от безспорно установената по делото продължителност на наказателното производство извън разумния срок.

Отправеното искане е за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.

В с.з., чрез процесуален представител въззивната жалба се поддържа.

Представителят на Прокуратурата на РБ – прокурор от Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, наведените във въззивната жалба оплаквания, ангажираните доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

ОС – Варна се е произнесъл по предявен от въззивника К. Т. Т. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Изложените в исковата молба фактически основания на така предявения иск са за образувано срещу въззивника ДП № 19/2018г. по описа на Пето РУ на МВР – Варна, по което на 14.08.2018г. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК и по което е оправдан с влязла в сила на 25.10.2022г. присъда, постановена по НОХД № 2024/2021г. на РС – Варна, потвърдена с решение на ОС – Варна по ВНОХД № 1065/2022г. Сочат се конкретни доводи за това, че в хода на досъдебното производство са били допуснати множество нарушения, свързани с обстоятелството, че към момента на повдигане на обвинението е бил непълнолетен и неспазване на особените правила за непълнолетни, както и че наказателното производство е продължило извън разумния срок. Твърди се, че в резултат на повдигнатото му незаконосъобразно обвинение, поддържано от Прокуратурата в продължение на пет години, период, надхвърлящ разумния срок според практиката на ЕСПЧ, е претърпял неимуществени вреди – страх и тревожност, появили се психически проблеми, установени от преглед при психиатър и предписано медикаментозно лечение, на 20.06.2021г. направил опит за самоубийство.

Счита, че за възмездяването на същите му се следва заплащане на обезщетение в размер на общо 200 000 лева, за която сума е и предявената искова претенция.

С подадения писмен отговор в срока по чл.131 ГПК искът е оспорен от 2

Прокуратурата на РБ с възражения за неговата неоснователност. Твърди се, че здравословното състояние на въззивника не е свързано с повдигнатото процесно обвинение, тъй като по същото време срещу него са се водили и други наказателни производства, по които същият е бил осъден, в т.ч. и с налагане на наказание „лишаване от свобода“, по повод настоящото обвинение не му е била налагана мярка за неотклонение и същият не е бил откъсван от семейната и социалната си среда, не е било допуснато медийно разгласяване на случая. Оспорва се твърдението за неразумна продължителност на наказателното производство. В условията на евентуалност счита, че претендираното обезщетение е прекомерно.

Към настоящия момент между страните липсва спор относно установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка досежно воденото срещу въззивника наказателно производство за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, приключило с оправдателна присъда, както и по хронологията на извършените по него процесуални действия.

С постановление от 14.08.2018г. по ДП № 19/2018г. по описа на Пето РУ на МВР – Варна К. Т., непълнолетен към този момент, е привлечен като обвиняем за това, че на 17.01.2018г. в съучастие с други лица е направил опит, чрез употреба на сила, да отнеме чужда движима вещ – парична сума от трето лице, съставляващо престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК. Първият обвинителен акт срещу него е внесен на 27.11.2019г., по който било е образувано НОХД № 5437/2019г. на РС – Варна, прекратено с определение от 20.03.2020г. и върнато на ВРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. След връщането му с постановление от 26.05.2020г. въззивникът отново е привлечен като обвиняем за същото престъпление, взета е била мярка за неотклонение „подписка“ и на същата дата е изготвен и внесен нов обвинителен акт. С определение от 14.10.2020г. по НОХД № 14.10.2020г. на РС – Варна производството отново е било прекратено и върнато на Прокуратурата за отстраняване на допуснати в досъдебната фаза процесуални нарушения. Последвало е ново повдигане на обвинение за същото престъпление /постановление от 19.02.2021г./ и внасяне на трети по ред обвинителен акт от 26.05.2021г., по който е образувано НОХД № 2024/2021г. С присъда № 141/30.06.2022г. К. Т. е признат за невинен по въздигнатото му обвинение. Оправдателната присъда е протестирана от Прокуратурата като с решение № 209/25.10.2022г. по ВНОХД № 1065/2022г. на ОС – Варна, влязло в сила от същата дата, въззивният съд я е потвърдил.

Видно от материалите по ВНОХД № 1065/2022г. обвинението е било поддържано от Прокуратурата до датата на проведеното открито съдебно заседание – 20.10.2022г., в което представителят на обвинението е заявил, че не поддържа подадения протест.

В хода на досъдебното производство въззивникът К. Т. се е явявал за извършване на процесуалните действия по предявяване на обвинението и 3 следващият от това разпит като обвиняем, за предявяване на материалите и за извършване на СПЕ. Други процесуални действия с негово участие не са извършвани. Чрез процесуалните си представители е правил искания пред органа на разследването за събиране на доказателства.

По образуваните съдебни производства е участвал в проведените общо 8 открити съдебни заседания /три разпоредителни и за събиране на доказателства/, а по негово искане поради служебна ангажираност на процесуалния му представител са били отложени/пренасрочени три съдебни заседания.

Не е спорно, а това е установено и от приетата като доказателство справка-бюлетин за съдимост, че в периода на времетраене на процесното наказателно производство срещу въззивника са се водили и други наказателни дела, по които са били постановени осъждания – за извършено на 01.10.2017г. престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 63, ал.1, т.3, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, за което съгласно одобрено по НОХД 3735/2019г. на РС – Варна споразумение от 20.08.2019г. му е наложено наказание „пробация“; за извършено на 02.09.2019г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.2 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал.1 НК, за което с одобрено по НОХД № 3012/2019г. на РС – Варна споразумение от 02.09.2019г. отново му е наложено наказание „пробация“; за престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 пр.1 вр.чл. 63, ал.1, т.5 вр. чл. 54, ал.1 НК, признат за виновен с присъда № 224/07.10.2019г. по НОХД № 3124/2019г., влязла в сила на 23.10.2019г. и наложено наказание „обществено порицание“; за извършено на 30.04.2017г. престъпление по чл.

330, ал.3, пр.1-во, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, т.3 НК, за което с влязла в сила 11.10.2021г. присъда № 75/16.12.2019г. по НОХД № 110/2019г. на ОС – Варна, изменена с решение на АпС по ВНОХД 94/2021г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален общ режим.

Присъдата е приведена в изпълнение като съгласно справка от Затвора – Варна същият е постъпил там на 15.10.2021г.

В процесния период въззивникът К. Т. е бил обвиняем/подсъдим и по водено срещу него наказателно производство за извършено на 28.01.2018г. престъпление по чл. 116, ал.1, т.11, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, пр.2, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.2, т.1 и чл. 54 НК /опит за убийство, извършен по хулигански подбуди/. По това обвинение също е бил признат за виновен с постановена присъда № 3/16.03.2022г. на АпС – Варна по ВНОХД № 346/2021г., с която му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години при първоначален строг режим. Със същата е извършено групиране на това наказание с останалите осъждания като е постановено да изтърпи най-тежкото – лишаване от свобода за 6 години, увеличено на основание чл.24 НК с една година, т.е. седем години при първоначален строг режим и при зачитане срока на наложените вр. обвинението по чл.116 НК мерки за процесуална принуда „задържане под стража“ и „домашен арест“.

Тази присъда е влязла в сила на 17.01.2023г., т.е. след приключване на процесното наказателно производство.

4

Спорните въпроси между страните са относно това дали въззивникът е претърпял претендираните от него неимуществени вреди, респ. дали същите са в причинна връзка именно с процесното обвинение, по което е бил оправдан, продължило ли е същото в неразумен срок и при положителен отговор на тези въпроси - какъв е справедливия размер на следващото се обезщетение.

Наличието на повдигнато обвинение, по което въззивникът е бил оправдан ангажира отговорността на Държавата, чрез Прокуратурата, по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ вр. чл.4 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка причинно-следствена връзка с това незаконно обвинение. Повдигането и на други обвинения, по които лицето е било осъдено в същия период, не изключва тази отговорност, но в този случай това обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД, доколкото възмездяването на засегнатите неимуществени блага изисква преценка на всички конкретни относими обстоятелства, каквото безспорно се явява и осъждането за други престъпления /в т.см. т.11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и константната съдебна практика, напр. решение № 39/29.01.2025г. по гр.д. № 3546/2022г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 145827.09.2022г. по гр.д. № 3365/2021г. на ВКС, ІV г.о. и др./.