Определение № 129 от 30.01.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. София, 30.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бранислава Павлова

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Частно касационно гражданско дело № 20228003104579 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК .

Образувано е по частна касационна жалба на А. Р. В., Д. К. Д., Н. Й. Б. и Р. Й. Н. срещу определение № 812 от 21.10.2022 г. по в.ч. гр.д. № 439/2022 г. на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено определение № 1767 от 09.08.2022г. по гр.д. № 1838/2021 г. на Районен съд - Шумен, с което е прекратено производството по предявения от А. Р. В., Д. К. Д., Н. Й. Б. и Р. Й.

Н. срещу "Интернешънъл Асет Банк" АД за признаване в отношенията между страните, че ответникът не е собственик по отношение на ищците на правото на собственост върху придобитите от тях с постановление за възлагане на недвижими имоти от 12.05.2013 г. на ЧСИ Д. З. 481/707 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *****, целият с площ от 707 кв. м., находящ се в /населено място/.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното определение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите твърдят, че е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

1

С подадения писмен отговор ответникът по жалбата "Интернешънъл Асет Банк" АД, оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от ищци по делото срещу преграждащ въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК, като постановен по предявен иск за собственост без оглед на цената му.

Производството пред районния съд е образувано по иск, предявен от А.

Р. В., Д. К. Д., Н. Й. Б. и Р. Й. Н. срещу "Интернешънъл Асет Банк" АД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 481/707 ид. ч. от ПИ с идентификатор *****, целият с площ от 707 кв. м., находящ се в /населено място/ и за признаване за установено, че ищците са собственици на имота по давностно владение.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено по предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че е недопустимо предявяването за съвместно разглеждане в общ исков процес на положителен установителен иск за собственост и на отрицателен установителен иск за собственост. За ищците липсва правен интерес от търсената защита в един и същ исков процес и срещу същия ответник. Прието е, че съдът не е обвързан със сочения от ищците вид обективно съединяване на предявените искове (в случая главен отрицателен установителен иск и съединен с него положителен установителен иск), а е длъжен да се съобрази, както с правната квалификация на предявените искове, така и с правните последици, които настъпват при тяхното разглеждане. Изложени са мотиви, че предметът на положителния установителен иск за собственост включва в себе си и предмета на отрицателния установителен иск по отношение на същия имот и доколкото с евентуалното му уважаване едновременно ще се установи, че 2 ищците са собственици на твърдяното основание (давностно владение), отричайки правото на собственост на ответника, то естеството на търсената съдебна защита води до извод за недопустимост на отрицателния установителен иск. Направен е извод, че в случая е налице идентитет между отрицателния установителен иск и положителния установителен иск за собственост до обема на защитаваното с тях субективно материално право.

При това положение и доколкото уважаването на положителния установителен иск предпоставя по-голяма по обем защита на ищците, при която с признаването им за собственици ще бъде установено, че ответникът не е собственик, то за ищците липсва правен интерес от отрицателния установителен иск и обективно му съединяване с положителния установителен иск.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение, не са налице сочените от касаторите основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпросът за допустимостта на съединяването в едно производство на отрицателен установителен иск и на положителен установителен иск за собственост на един и същи имот. По този въпрос не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В практиката на ВКС /решение № 30 от 2.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2018 г., II г. о./ е прието, че когато ищецът е предявил ревандикационен иск, за него не е налице правен интерес от предявяването едновременно, при условията на кумулативност, и на установителен иск за собственост на същия имот /положителен или отрицателен/, тъй като с уважаването на иска по чл.

108 ЗС, съдържащ две искания - ищецът да бъде признат за собственик на спорния имот и за осъждане на ответника да му предаде владението върху, се установява със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът притежава правото на собственост върху имота, респ. че той не принадлежи на ответника. Даденото разрешение е приложимо и в настоящия случай, доколкото предметът на установителния иск е част от спорното право, по което съдът дължи произнасяне при предявен иск по чл. 108 ЗС. С обжалваното определение съдът се е произнесъл в съответствие с тази практика на ВКС.

3

Касаторите поставят и въпроса за правомощието на съда при предявени отрицателен и положителен установителен иск за собственост да прецени по кой от тях да се произнесе по същество, без преди това да е дал възможност на ищеца да поправи исковата си молба или да оттегли единия от тези искове.

Произнасянето по допустимостта на иска е служебно задължение на съда, което произтича от разпоредбите на чл. 130 ГПК и чл.140, ал.1 ГПК, като извод за недопустимост на иска може да бъде направен само при редовна искова молба. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 60083 от 2.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3632/2020 г., I г. о., ГК; решение № 122 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5533/2015 г., IV г. о. В случая съдът се е съобразил с тази практика и е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му. Съдът не е приел, че исковата молба е нередовна и въпреки това, без да е дал срок за поправянето й, да е прекратил частично производството по делото, а и такава нередовност не се установява. Що се отнася до възможността ищецът да оттегли иска си, то оттеглянето на иска е едностранно процесуално действие на ищеца и след като такова не е било предприето от него в хода на производството, то и съдът е бил длъжен да се произнесе по допустимостта на исковете, с които е бил сезиран, което е и сторил.

В обобщение не са налице наведените от касатора предпоставки по чл.

280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, за които ВКС следи служебно.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 812 от 21.10.2022 г. по в.ч. гр.д. № 439/2022 г. на Окръжен съд - Шумен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5