Определение № 290 от 11.03.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Шумен, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500076 по описа за 2025 година

Депозирана е въззивна частна жалба от „ Деа „ ООД, гр. Шумен, ЕИК 127074403, представлявано от управителя Б.Р.Б. срещу разпореждане № 3733/08.10.2024 г. по ч.гр.д. № 1639/2024 г. по описа на ШРС, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист за вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение № 791 от 01.07.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 1639/2024 г. на ШРС.

Жалбоподателят твърди, че фактическото връчване на заповед за изпълнение на парично задължение № 791/01.07.2024 г. е било извършено на 25.09.2024 г., поради което възражението е подадено в рамките на законни срок, като към него са приложени доказателства за изпълнение на задължението по посочената заповед, без допълнителните разноски. Позовавайки се на изложеното, моли въззивният съд да отмени разпореждане № 3733/08.10.2024 г., както и дължимите разноски в производството определени със № заповед 791/01.07.2024 г., в размер на 250 лева адвокатско възнаграждение и 39.45 лева разноски.

В предоставения му срок въззиваемият „ Ерко 2002 „ ЕООД, гр. ...., ЕИК 125540101, представлявано от управителя Е.А.Г., чрез адв. Б. К. от ТАК е депозирал отговор, в който оспорва жалбата като недопустима поради просрочие. На следващо място, оспорва същата и като неоснователна. Заявява, че на 09.10.2024 г. е получил сумата от 1 899.73 лева по заповедта за изпълнение, но не и пълния размер на вземането от 1 972.67 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея и направените и присъдени със заповедта разноски, които счита, че му се дължат. Предвид горното, счита възражението на длъжника, че не дължи разноски в заповедното производство за неоснователно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Следа като се запозна с изложеното от страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.06.2024 г. въззиваемият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение 1 по чл.410 от ГПК срещу жалбоподателя за парично вземане в размер на 1 792.67 лева – дължима сума за доставени на длъжника на 03.12.2023 г. стоки, за което са били съставени стокова разписка № 0000000014/03.12.2023 г. и данъчна фактура № 0000700016/03.12.2023 г., представляваща остатък от задължението по посочената фактура, в размер на 2 472.67 лева, след извършено на 26.03.2024 г. частично плащане в размер на 500 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 1 972.67 лева, считано от 26.06.2024 г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски.

С разпореждане № 2403/01.07.2024 г. заповедният съд е уважил подаденото заявление и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 791/01.07.2024 г., с която е разпоредил длъжникът „ Деа „ ООД, ЕИК 127074403, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, ул. .... 12, законен представител: Б.Р.Б. да заплати на заявителя „Ерко 2002 „ ЕООД, ЕИК: 125540101, със седалище и адрес на управление: гр. ...., обл. Търговище, ул. ..... № 62, законен представител: Е.А.Г., пълномощник: адв. Б. К., тел.:

**********, ел. поща: ...., сумата от 1 972.67 лева - представляваща неизплатено частично задължение по фактура № 0000700016/03.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 28.06.2024 г. до окончателното плащане, както и направените в производството разноски в размер на 39.45 лева - държавна такса и 250.00 лева - адвокатско възнаграждение.

С разпореждане № 3733/08.10.2024 г. съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение № 791 от 01.07.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 1639/2024 г. на ШРС.

На 09.10.2024 г. длъжникът е подал възражение по чл.414а от ГПК, с вх. № 11639/.09.10.2024 г., в което е посочил, че е изпълнил задължението си по издадената заповед за изпълнение, за което е представил доказателства. В същото възражение е посочил и, че не дължи разноски по изпълнението, тъй като не е дал повод за предявяване на вземането, а именно: След издаване на кредитното известие № 0000700058/07.03.2024 г. кредиторът прекратил всякаква връзка с него и не дошъл да си вземе стоката, да издаде следващо кредитно известие и да уточни задължението на длъжника.

С разпореждане № 3778/11.10.2024 г. съдът е върнал подаденото от длъжника възражение по чл.414а от ГПК, вх. № 11639/.09.10.2024 г. като просрочено.

На 05.11.2024 г. длъжникът е подал възражение вх. № 16818/05.11.2024 г. срещу разпореждане № 3778/11.10.2024 г., твърдейки, че е получил заповедта за изпълнение на 25.09.2024 г., поради което възражението му по чл.414а от ГПК е подадено в срок, като към него са приложени доказателства за изпълнение на задължението по издадената заповед за изпълнение без допълнителните разноски. Предвид изложеното, е поискал от съда да коригира техническата грешка с датата на връчване , да отмени разпореждане № 3778/11.10.2024 г. и приеме въз основа на представените доказателства справедливо решение за отмяна на начислените разноски в производството.

С разпореждане № 4114/07.11.2024 г. съдът е разпоредил да се изискат обяснения от призовкаря Х.Д.И., служител при Районен съд – Шумен, за това на коя дата е връчил на 2 длъжника „Деа“ ООД, гр. Шумен заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № 1639/2024 г. на ШРС.

На 07.11.2024 г. по делото са били депозирани писмени обяснения от Х.Д.И. на длъжност призовкар при Районен съд – Шумен, в които е посочил, че съобщението за издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1639/2024 г., ведно с препис от същата е било връчено на длъжника „Деа“ ООД, гр. Шумен на 25.09.2024 г., която дата е била нечетливо отразена в съобщението.

С разпореждане № 4119/07.11.2024 г., заповедният съд е указал на длъжника „Деа“ ООД в едноседмичен срок от съобщението, с допълнителна молба да изправи констатираните нередовности на възражение с вх. рег. № 16818 от 05.11.2024 г., а именно да посочи дали същото следва да се счита като частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, в който случай едновременно с уточняващата молба следва да подаде и доказателство за платена държавна такса в размер на 15 лв., или иска нещо друго от съда, в който случай следва да формулира изрично искане, като в случай на неизпълнение на указанията на съда в срок, молбата ще бъде оставена без разглеждане.

В предоставения му от съда срок, длъжникът е депозирал молба вх. №1002/17.01.2025 г., в която е посочил, че възражение вх. № 16818/05.11.2024 г. следва да се счита като частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като бъде взето предвид, че възражението по чл.414а е подадено в законоустановения срок. Предвид горното и, че дължимата на заявителя сума е изплатена е поискал да бъдат отменени изцяло дължимите разноски за производството, определени със заповед № 791/01.07.2024 г. в размер на 250 лева – адвокатско възнаграждение и 39.45 лева – разноски.

Въз основа на така установените факти, указанията по т.5 от ТР № 4/18.06.2024 г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС и трайната практика на съдилищата, въззивният съд приема, че е сезиран с жалба срещу разпореждане № 3733/08.10.2024 г. по ч.гр.д. № 1639/2024 г. по описа на ШРС за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 791/01.07.2024 г..

Частната жалба е депозирана от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Доколкото по делото липсват доказателства за датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, същата следва да се приеме и за подадена в срок, съответно - за процесуално допустима.

По същество, предмет на въззивната проверка в производството по чл. 407 от ГПК е наличието на предпоставките за издаване на изпълнителен лист, като, в съответствие с указанията, дадени в тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС, съдът извършва проверка относно правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания.

Съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК, заповедта за изпълнение е подлежащо на принудително изпълнение изпълнително основание. Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение 3 вземане срещу длъжника /чл. 406, ал. 1 от ГПК/.

Съгласно чл. 416 от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е подадено възражение в срок или същото е оттеглено, респ. след влизане в сила на решението за установяване на вземането. Въз основа на влязлата в сила заповед, съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

Съгласно чл.414 и чл.414а от ГПК, длъжникът по издадената заповед за изпълнение има две възможности за защита срещу вея чрез възражение, а именно: с възражение по чл.414 от ГПК, с което оспорва вземането по заповедта – било по основание, било по размер, било изцяло, било частично, без да е необходимо да се обосновава и с възражение по чл. 414а от ГПК, с което длъжникът не оспорва вземането, а го признава, но твърди, че го е погасил изцяло или частично в срока по чл.412, т.8 от ГПК. Със същото възражение длъжникът може да оспори и задължението за разноски в заповедното производство, с мотив, че не е дал повод за предявяване на вземането. Възражението по чл.414а от ГПК следва да бъде обосновано и към него следва да бъдат приложени доказателства за извършеното плащане по дълга. Разпоредбата на чл. 414а от ГПК е предназначена да реализира основната цел на заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя - кредитор вземане е спорно. В зависимост от това какво възражение длъжникът е подал, стига това му право да е било упражнено в срок, заповедният съд дължи извършване на различни по естеството и предназначението си процесуални действия. В общия случай по чл. 414 от ГПК, съдът следва да даде указание на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства за предявяването на иска в срок, като го предупреди за неблагоприятните последици в случай, че не подаде искова молба в указания му срок. В този случай заповедта за изпълнение би влязла в сила и би била годно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист при позитивно за заявителя решение в исковия процес, установяващо съществуване на вземането. В хипотеза на подадено в срок възражение по чл. 414а от ГПК, заповедният съд следва да укаже на заявителя възможността да подаде становище в тридневен срок и да го предупреди, че ако не го стори, ще обезсили изцяло или частично заповедта за изпълнение. Ако заявителят не подаде становище, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските, без да изследва доколко е налице реално изпълнение, респ. доказано поведение на длъжника, изключващо отговорността му за разноски за производството. Според чл. 414а ал. 4 изр. 2 от ГПК, ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Произнасянето предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор, чрез проверка твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме, че е налице плащане в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да приеме възражението чл. 414а от ГПК, да обезсили заповедта за изпълнение и да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без уважение, поради липса на изпълняемо 4 право, с оглед извършеното плащане. Произнасянето по възражението и искането за издаване на изпълнителен лист може да се извърши в един акт. И обратно – ако приеме, че възражението не е доказано, съдът следва да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. Пътят на защита на страните срещу издаденото от съда разпореждане за издаване на изпълнителен лист или за отказ за издаване на такъв е по чл.407 от ГПК, като произнасянето на съда по приемане или отказ за приемане на възражението не подлежи на самостоятелно обжалване.