Решение № 954 от 26.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9536/2022
- Вид
- Решение № 954
- Подписан
- 26.02.2023
- Състав
- КИРИЛ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 5 · Закон за пътищата
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 954 гр. София, 26.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20221110209536 по описа за 2022 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 733/30.05.2022 г., издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), на Н. М. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, изразяващо се в това, че на 03.12.2021 г. в 15.34 часа, по път „А-6“, км 50 + 427, е управлявала т.а. марка „Ман ТГХ“ с рег. ******, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от Н.
М. Т., с която се иска отмяна на обжалваното НП поради неговата незаконосъобразност. Релевирани са доводи, че процесното административно нарушение не е доказано по безспорен начин, доколкото не се установява Н.
Т. да е бил водач на ППС към процесната дата и час. На следващо място е изложено, че от приложените по делото писмени доказателства се установявало, че процесното ППС е имало налично бордово устройство, от което са подавани тол данни. Твърди се, че от същата разпечатка от „ТОЛЛ ПАСС“ е видно, че неотчитането на тол данни на 03.12.2021 г. в 15.34 часа се 1 дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронна система за събиране на тол такси. Изложени са доводи, че не е ясно описано мястото на извършване на административното нарушение – „А-6“, км 50 + 427. Твърди се, че в АУАН и НП не е описано административното нарушение и обстоятелствата при извършването му.
Релевирани са доводи за маловажност на извършеното административно нарушение, поради което наказващият орган неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано.
Претендират се направените по делото разноски.
Жалбоподателят и наказващият орган не се явяват в хода на съдебното производство и не изпращат свои процесуални представители.
В представени писмени бележки от упълномощен представител на жалбоподателя, се поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения, като се претендират направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Депозираната жалба срещу атакуваното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и събраните по делото доказателства, и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
На 15.12.2021 г. в 11.06 часа в посока излизане от територията на Република България, на гранично контролно-пропускателен пункт „Кулата“, пристигнало пътно превозно средство - влекач марка и модел „Ман ТГХ 18.480 БЛС“ с рег. ****** и обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от Н. М. Т..
На място била извършена проверка от контролните органи на Агенция „Митници“, вкл. от св. З. И. Д. – „инспектор“ в отдел „ПТРР“ към 2 териториална дирекция „Митница София“, при което било установено, че на 03.12.2021 г. в 15.34 часа управляваното от Т. ППС с рег. ****** е заснето да се движи по път „А-6“, км 50 + 427, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За така извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението D3091FC9B8533ACFE053031F160A1021, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал. При извършената служебна проверка било установено, че ППС с рег. ****** било снабдено с бордово устройство, като на 03.12.2021 г. в 15.34 часа е налице прекъсване в получаването на тол декларации за повече от един сегмент и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмент 1777710988 на рамката (10181), на която е отчетено нарушението.
На място св. Д. предложил на Н. Т. да заплати компенсаторна такса по чл.
10, ал. 2 от ЗП, но последният отказал. Н. М. Т. заплатил максимална такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133 лева, за което му била издадена Квитанция за платени пътни такси в Република България № 21BG005731X43704211 от 15.12.2021 г.
Въз основа на направените констатации, св. З. И. Д. съставил АУАН № 733/15.12.2021 г. срещу Н. М. Т. за извършено от последния административно нарушение по чл. 179а, ал. 3а от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 733/30.05.2022 г. от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към АПИ, с което за описаното в АУАН административно нарушение на Н. М. Т. била наложена „глоба” в размер на 1800 лева.
Препис от НП било връчено на Н. Т. на 13.06.2022 г., като в законоустановения 14-дневен срок последният подал жалба срещу горепосоченото наказателно постановление, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. З. И. Д.; квитанция от 15.12.2021 г., доклад по чл. 167а, ал.
3
3 ЗДвП, ведно със снимков материал към него; справка от „Укев транс“ ЕООД, справка от „Интелигентни трафик системи“ АД; справка от РД „АА“София; Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., издадена от председателя на управителния съвет на АПИ и Заповед № ЗАМ-332/31-66544/28.02.2020 г., издадена от директора на Агенция „Митници“.
Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства. В този смисъл съдът намира показанията на св.
З. И. Д. за подробни, последователни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. От възпроизведеното от последния се установява, че последният е извършил проверка на процесния влекач с рег. ****** на ГКПП „Кулата“, като след справка в информационната система е установено, че на 03.12.2021 г. в 15.34 часа на път „А-6“, км. 50 +427 от републиканската пътна мрежа, за която се дължи пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, не е заплатена такава.
Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението D3091FC9B8533ACFE053031F160A1021, ведно със снимков материал към него. От приложената на л. 119-125 от делото справка от „Интелигентни трафик системи“ АД, национален доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси – електронни винетки и тол, се установява, че инсталираното в процесния влекач с рег.
****** бордово устройство е било изключено, неправилно включено в електронното захранване или с изчерпана батерия, поради което не е предавало данни и информация за преминаването през тол сегмента от платената пътна мрежа в периода от 15.12 часа до 17.41 часа на 03.12.2021 г.
От приложената към справката от РД „АА“-София (л. 128-131 от делото) разпечатка от дигитална карта на водача е видно, че на процесните дата и час влекач с рег. ****** е бил управляван именно от жалбоподателя Н. М. Т.. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че по делото не е установено по безспорен начин, че към описаната в АУАН и НП дата и час ППС е било управлявано от жалбоподателя Т.. Съдът не кредитира справките, представени от собственика на автомобила „Укев транс“ ЕООД, ведно с приложени разпечатки от GPS-устройството на 4 автомобила, в които се твърди, че ППС с рег. ****** не е преминавало на 03.12.2021 г. в 15.34 часа по път „А-6“, км 50 +427, доколкото от генерираните данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е безспорно установен този факт. Не отговаря на обективната истина и твърдението от страна на „Укев транс“ ЕООД, че Н. Т. не е управлявал процесния автомобил на 03.12.2021 г., доколкото това обстоятелство също е установено по несъмнен начин от справката от РД „АА“-София.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица. Със Заповед № ЗАМ-332/3266544/28.02.2020 г., издадена от директора на Агенция „Митници“, св. З. И. Д. е оправомощен на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 ЗДвП да състави процесния АУАН. Със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., издадена от председателя на управителния съвет на АПИ, на основание чл. 189е, ал. 12 ЗДвП, наказващият орган – началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление, е оправомощен да издаде процесното НП.
Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е описано ясно административното нарушение и обстоятелствата при извършването му, доколкото по недвусмислен начин е посочено на кое място, на коя дата, в колко часа и с кое ППС е извършено вмененото на жалбоподателя административно нарушение, както и в какво се изразява последното. Ясно е посочено и мястото на извършване на административното нарушение.
Съдът обаче счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, каквото е императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В случая и в АУАН, и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, която 5 обаче се явява санкционна такава, доколкото предвижда съответно административно наказание за водачите на ППС от категория по чл. 10б, ал. 3 ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили задълженията си по ЗП относно заплащане на пътни такси при изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа. Такова задължение е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице . В случая е извършено именно посоченото административно нарушение, доколкото не се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за заплащане на дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП при установяване на изминато разстояние. С оглед на това следва да се приеме, че в АУАН и НП не е посочена нарушената разпоредба, въз основа на която жалбоподателят е бил наказан съобразно санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна практика на административните съдилища в страната – Решение № 18 от 31.01.2023 г. по КАНД № 4/2023 г. по описа на АдмС-Кюстендил, в което е прието, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП не сдържа едновременно правило за поведение и санкция; Решение № 615 от 24.06.2021 г. по КАНД № 357/2021 г. по описа на АдмС-София област, в което изрично е направено разграничение между нормите, съдържащи съответното правило за поведение – чл. 139, ал. 7 ЗДвП (за водачите) и чл. 102, ал. 2 ЗДвП (за ЮЛ, собственици на ППС), респ. санкционните разпоредби на чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б ЗДвП; Решение № 60 от 18.04.2022 г. по КАНД № 10043/2022 г. по описа на АдмС-Велико Търново; Решение № 498 от 21.03.2022 г. по КАНД № 164/2022 г. по описа на АдмС-Пловдив; Решение № 1919 от 02.12.2021 г. по КАНД № 2549/2021 г. по описа на АдмС-Бургас и други. С оглед на изложеното, съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, в случая чл. 139, ал. 7 ЗДвП.