Акт от 05.03.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 05.03.2019 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, на 05.02.2019 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ТОНКА МАРХОЛЕВА секретар:П.У. като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева в.гр.д. № 348 по описа за 2018 година на ЯОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от Г.Д.Б. ***

ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Елхово, ул.„Георги С. Раковски“, № 7, представлявано от управителя Г.Д.Б., чрез адв.И.Ч.

***, срещу решение № 170/07.11.2018г. по гр.д.№ 799/2017г. на ЕРС, с което е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, сключения Договор за аренда на земеделска земя от 01.10.2015г., вписан в Служба по вписванията гр.Елхово с вх.рег. № 3330/02.10.2015 г., акт № 100, т.4, по силата на който ответникът Г.Д.Б. с ЕГН – **********,***, като съсобственик - правоприемник /купувач/ на идеални части от наследствени недвижими имоти, оставени в наследство от Г. Т. Я., б.ж. на с.Мелница, починал на 19.01.1949 г., в качеството на арендодател, е предоставил на ответното дружество „Бългериан Интериор-Елхово“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Елхово, ул. „Георги С. Раковски“, № 7, представлявано от управителя Г.Д.Б., в качеството му на арендатор, за временно и възмездно ползване за срок от 20 стопански години следните недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на с.Мелница, общ.Елхово, а именно:

1. Hива с площ от 5.000дка в местността „Ардалъка“, седма категория, съставляваща имот № 010006 по плана за земеразделяне на село Мелница, общ.Елхово, при граници и съседи: имоти с №№ 010005, 001097, 000017, 010009 и 010008; 2.Изоставена нива с площ от 19.564дка в местността „Боев дол“, част от която от 1.358 дка трета категория и 18.206 дка - седма категория, съставляваща имот № 014032 по плана за земеразделяне на село Мелница, при граници и съседи: имоти с №№ 000051 и 001108; 3.Лозе с площ от 1.936дка в местността „Метлите“, четвърта категория, съставляващо имот № 019100 по плана за земеразделяне на село Мелница, при граници и съседи: имоти с №№ 019099, 001036, 019101 и 001040;

4.Нива с площ от 9.999дка в местността „Трънова поляна“, част от която 8.934дка четвърта категория и 1.065 дка - трета категория, съставляваща имот № 039020 по плана за земеразделяне на село Мелница, при граници и съседи: имоти с №№ 039019, 039014, 0390151 039021 и 001183; 5. Изоставена нива с площ от

5.039дка в местността „Каба ира“, осма категория, съставляваща имот № 027129 по плана за земеразделяне на село Мелница, при граници и съседи: имоти с №№ 027131, 027132, 001221 и 000175 и 6. Нива с площ от 32.964дка, в местността „Трънова поляна“, четвърта категория, съставляваща имот № 039034 по плана за земеразделяне на село Мелница, при граници и съседи: имоти с №№ 039033, 039010, 039030, 000193 и 001184.

Решението се обжалва с твърдения, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивниците смятат, че ЕРС неправилно и превратно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и излага съображения. Излага, че законодателят не е определил максимален срок на договора за аренда и определеният от страните по договора срок от 20 години не е в нарушение на ЗАЗ и на добрите нрави. Според въззивниците, ЕРС е неглижирал принципа на договорната свобода и неправилно се е позовал на приетите изменения в чл.3, ал.4 от ЗАЗ. По тези и останалите възражения във въззивната жалба моли да бъде отменено обжалваното решение и ЯОС да постанови ново, с което да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД като присъди на въззивниците направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ищеца М.С.Д., чрез адв.П.Б. ***, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се излагат съображения, че решението на ЕРС е правилно, законосъобразно и обосновано и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Моли ЯОС да потвърди първоинстанционното решение като правилно.

Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от решение № 23М от 03.06.1997г. и решение №

24 от 02.10.1998г., двете на ПК Елхово, постановени по преписка № 7271 от 24.04.1992г., на наследниците на Г. Т. Янев, б.ж. на с.Мелница, е възстановено правото на собственост върху следните земеделски имоти, находящи се в землището на с. Мелница, община Елхово: 1. Hива с площ от 5.000дка в местността „Ардалъка“, седма категория, съставляваща имот № 010006 по плана за земеразделяне на село Мелница, общ.Елхово; 2. Изоставена нива с площ от 19.564дка в местността „Боев дол“, част от която от 1.358дка трета категория и 18.206 дка - седма категория, съставляваща имот № 014032 по плана за земеразделяне на село Мелница; 3. Лозе с площ от 1.936дка в местността „Метлите“, четвърта категория, съставляващо имот № 019100 по плана за земеразделяне на село Мелница; 4. Нива с площ от 9.999дка в местността „Трънова поляна“, част от която 8.934дка четвърта категория и 1.065 дка - трета категория, съставляваща имот № 039020 по плана за земеразделяне на село Мелница; 5. Изоставена нива с площ от 5.039дка в местността „Каба ира“, осма категория, съставляваща имот № 027129 по плана за земеразделяне на село Мелница и 6. Нива с площ от 32.964дка, в местността „Трънова поляна“, четвърта категория, съставляваща имот № 039034 по плана за земеразделяне на село Мелница. Общата площ на всички имоти е 74.502 дка.

Не се спори между страните, че ищцата М.С.Д. и неучастващи в настоящото производство лица - Е. Я. А., Ж. П. Я. и Г. Я. Я. заедно с останалите наследници на Г. Т. Я., б.ж. на с.Мелница, починал на 19.01.1949г., са били съсобственици на посочените земеделски имоти.

Безспорно е и обстоятелството, че трима от съсобствениците - Е. Я. А., Ж. П. Я. и Г. Я.Я.заедно са прехвърлили съсобствения си дял от общо 1/3 ид. част от описаните имоти на ответника Г.Д.Б. като му го продали с нотариален акт за покупко-продажба на земеделски недвижими имоти № 195 от 01.10.2015 година, н.д.

№ 1214/15г. по описа на нотариус К. К., приложен на л. 46-47 от първоинстанционното дело.

Не е спорно и че веднага след продажбата на ид.част от имотите купувачът Г.Б. е сключил от своя страна Договор за аренда на земеделска земя от 01.10.2015г., вписан в Службата по вписванията с вх.рег.

№ 3330/02.10.2015, в качеството си на арендодател, като е предоставил на ответното дружество - „Бългериан Интериор-Елхово“ ЕООД, представлявано от самия него, като арендатор, процесните съсобствени с ищцата имоти с обща площ от 74.502 дка за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2015г., при условия, договорени между страните.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, въззивната жалба е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявените искове са: главен иск по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на Договор за аренда на земеделски земи от 01.10.2015 г. като сключен при накърняване на добрите нрави, поради сключването му от лице притежаващо 1/3 ид.част от съсобствеността, за прекомерно дълъг срок, и евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - за приемане за установено, че сключеният Договор за аренда на земеделски земи от 01.10.2015г. има сила за пет стопански години, считано от 01.10.2015г..

По основателността на главния иск по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД:

Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.

26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Смисълът на понятието „добри нрави” се изяснява в съдебната практика (Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 911/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 395/2008 г., I т. о., ТК, определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т.д.№ 224/2011 г., II т. о., ТК и др.), като се приема, че се касае за обща правна категория, приложима към гражданските и търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело.

Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В съдебната практика е прието, че противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които морално недопустимо е сключеният договор да породи съответните правни последици. Приема се, че нееквивалентността на престациите, когато има за резултат нарушаването на такива норми, обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. ВКС в практиката си въвежда по-конкретни критерии при определяне на еквивалентността на престациите като приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна нееквивалентност, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност -Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/2015 г. на

ІІІ г. о. на ГК на ВКС. В него съдът се мотивира с това, че критерии са необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на страните и би се накърнил принципът на свободата на договарянето, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес.

Процесният Договор за аренда е сключен от въззивника-ответник Г.Б. в качеството на съсобственик, като арендодател, и въззивника-ответник "Бългериан Интериор-Елхово"ЕООД, като арендатор, за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2015г.. Съгласно чл.3, ал.4 от ЗАрЗ, действащ към момента на сключване на договора, договорът за аренда може да бъде сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, като отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността, според който всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. След като самият Закон за арендата в земеделието, действащ към момента на сключването на процесния договор, допуска и регламентира сключване на аренден договор от един или някои от съсобствениците, обстоятелството, че сключилият договора като арендодател съсобственик притежава 1/3 ид.ч. от земеделските земи, не води до извод за нищожност на процесния договор.