Решение № 7454 от 04.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 04.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на десети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 9131 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът К.И.М. твърди, че е претърпял значителни неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговата низходяща /внучка/ Е.М.М.. На 10.07.2013г. в гр. София при управление на л.а. марка „Хюндай“ с рег.№ ***** водачът М.Н.К.нарушил правилата за движение по пътищата и поради несъобразено висока скорост се отклонил от платното за движение на моторни превозни средства и се ударил в чакащите пешеходци на спирка на градския транспорт. В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие била причинена смъртта на Е.М., която била тежко ранена при инцидента и въпреки оказаната спешна медицинска помощ починала, в резултат от понесените несъвместими с живота физически травми. Във връзка с настъпилия инцидент срещу водача Куртев било образувано НОХД №5136/2013г. по описа на СГС, НО, 30-и състав, което приключило с осъдителна присъда. Ищецът твърди, че към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на лекия автомобил била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ з.п. №03513001668984 с валидност от 25.06.2013г. до 24.06.2014г., което обуславяло интереса му от завеждане на настоящата искова претенция. Твърди се, че значителният обем на вредите бил обусловен от факта, че между ищеца К.М. и загиналата при ПТП негова внучка били изградени особено близки отношения на емоционална свързаност, които били основани на дългогодишните грижи, които дядото полагал за своята внучка. Ищецът твърди, че интензитетът на понесените болки и страдания се увеличил поради обстоятелството, че смъртта на внучка му настъпила 12 дни след на произшествието. Позовавайки се на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение от 21.06.2018г. но тълк. дело

№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС относно кръга на лицата, които са легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди при настъпване смъртта на техен близък, и при така изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 10.07.2013г. до окончателното изплащане. Предвид очаквания положителен изход от спора ищецът претендира и за сторените съдебни и деловодни разноски.

Предявените по исков ред претенции на ищеца са оспорени от ответника „Б.В.И.Г.“ АД, по съображения, които са подобно изложени в подадения отговор. Ответното дружество оспорва наличието на активна материална легитимация от страна на ищеца, доколкото той не попадал сред кръга от лица, разполагащи със субективно право да претендират обезщетение за неимуществени вреди. Посочената задължителна тълкувателна практика не следвало да намира приложение към заварените правоотношения каквито били налице в конкретния случай. Оспорва и твърдението за съществуване на близки отношения между ищеца и пострадалата при ПТП Е.М.. Оспорва твърдението, че ищецът е оказвал помощ в отглеждането на починалата си внучка. Оспорва размера на иска като прекомерен.

Същевременно ответникът не оспорва съществуването на застрахователно правоотношение по повод покриване на отговорността на собственика на процесния лек автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на произшествието. Не оспорва и факта на настъпване на пътно-транспортното произшествие и наличието на пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение, осъществено от водача Куртев и механизма на настъпването на произшествието. Предвид очаквания положителен изход от спора - ответникът претендира за осъждане на ищеца да му заплати направените съдебни и деловодни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетата като доказателство Присъда № 9/16.01.2014г. по НОХД 5136/2013 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 30 състав, влязла в законна сила на 02.12.2017г., мотивира при условията на чл. 300 от ГПК следните изводи на настоящия съд относно подлежащите на доказване юридически факти: На 10.07.2013г. около 20,20 часа в гр. София при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хюндай –Елантра“, рег.№ *****, като се движил по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение към „Орлов мост“ в района на спирка за масов градски транспорт № 2593 „Хермес парк“ водачът М.Н.К.нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1, чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.5, ал.3, вр. ал.1 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, като се движел в най-лявата част на пътното платно със скорост над 100 км/ч., изгубил контрол над управлявания автомобил, отклонил се надясно по пътното платно и блъснал чакащите на спирката пешеходци, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Е.М.М. и на други лица.

Съдържанието на приети като доказателства Удостоверение за наследници с изх.№ 5189 от 23.10.2013г., издадено от Община Перник, Препис-извлечение от акт за смърт, издадено от Столична община, район Триадица въз основа на акт за смърт №0961 от 25.07.2013г., Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.№4035 от 05.07.2018г., издадено от Община Перник установяват родствената връзка по права линия от втора степен между ищеца и загиналата при ПТП - Е.М.М.. По този въпрос страните не спорят.

Пак при липсата на спор между страните, съдът прие за установен факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което е с покритие за гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Хюндай – Елантра“, рег.№*******от ответното дружество. Същият извод се налага и от съдържанието на приета като доказателство по делото справка от публичния регистър при Гаранционен фонд за наличие на застрахователна полица №03513001668984 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, със срок на валидност от 25.06.2013г. до 24.06.2014г.

По делото са представени и приети като писмени доказателства справки от Национална база данни „Население“, изготвени на 12.03.2019г. от администрацията на Район Триадица, Столична община. Видно от представените справки актуалните постоянен адрес и настоящ адрес на ищеца К.М. ***. Адресната регистрация на пострадалата Е.М. към 06.03.2007г. е била в гр. Перник, ул. „*******, а след 04.02.2011г. като постоянен и настоящ адрес на лицето е отбелязан административен адрес в гр. Перник, кв. „Твърди ливади“ № 43, ет.3, ап.11

Като доказателство по делото е представено и прието писмо с изх.№19/СЛУ-2041-1 от 22.03.2019г., издадено от Община Перник, в което се посочва, че лицето Е.М.М. е посещавала ЦДГ №8 „Изворче“ в гр. Перник /Филиал бл.60 група „Звънче“/ през учебните 2010/2011 и 2011/2012 години в полудневна форма на обучение. През учебните 2012/2013г. и 2013/2014 година тя е посещавала подготвителна полудневна група за обучение към ОУ „Свети Иван Рилски“ град Перник.

В дадените пред съда показания, свидетелят М.Г.М., роднина по сватовство на ищеца, заявява, че е баща на починалото лице Е.М.. След раждането на дъщеря им той и съпругата му полагали труд по повече от едно трудови правоотношения и били много заети. При навършването на едногодишна възраст на детето майката от пострадалата прекъснала отпуска си по майчинство, като се върнала активно на работа и поради това- голяма част от грижите за дъщеря им били поети от ищеца К. и от съпругата му Т.. Те помагали много на младото семейство при отглеждането на детето и то било щастливо в тяхно присъствие. Когато Е.започнала да посещава детска градина - изпитвала задоволство от това, че именно дядо й (ищеца) и баба й ще я вземат след занятия. Свидетелят посочва, че Е.почти всеки ден се виждала с дядо си и баба си. Двамата полагали грижи за детето и то често ги посещавало, когато родителите били ангажирани.

Свидетелят заявява, че след инцидента - той имал непосредствени впечатления от емоционалната реакция на ищеца, защото поддържал връзка с него, след травматичния инцидент и по време на болничното лечение на детето. Според свидетеля, ищецът К. и съпругата му Т., които били дядо и баба на детето, все още не се чувствали добре и въпреки появата на трето внуче, били асоциални, водели затворен начин на живот. Те напуснали къщата си в града и дълго време избягвали да общуват с хората. Т. поела задължението да посещава гроба на детето Е..

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата /застрахования при него водач/ и при наличие на предпоставките по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ - ответникът дължи да изплати на ищеца застрахователно обезщетение за понесените от него неимуществени вреди.

Влязлата в сила

Присъда №9/16.01.2014г. по НОХД №5136/2013 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 30 състав, която е задължителна за настоящия съд, при разглеждане на гражданските последици от деянието - мотивира изводите за наличие на непозволено увреждане, изразяващо се в предизвикването на несъвместими с живота травми, довели до смъртта на пострадалата Е.М.М..

Не се спори относно твърдението на ищеца, че той има качеството на родственик по права линия от втора степен на пострадалото лице Е.М. – неин дядо.

Не се спори относно твърдението на ищеца относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за което се твърди да е налице между водача на лек автомобил „Хюндай – Елантра“, рег.№*******и ответното дружество.

На първо място съдът намира за необходимо да разгледа въпроса, касаещ наличието на активна материална легитимация у ищеца, доколкото ответната страна е изложила аргументи в тази посока.

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Реализирането на предоставената възможност е допустимо в изключителни случаи при успешното доказване на факта на изградена особено близка и трайна житейска връзка между починалото лице и ищеца и при настъпването на значителни морални болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето.

Действително, както отбелязва и ответникът в депозирания отговор, наличието на материална легитимация за предявяване на искова претенция съгласно указанията на посоченото тълкувателно решение се предпоставя от успешното доказване на факта на съществуваща изключителна емоционална връзка между ищеца и пострадалото лице, основана на особена духовна близост.

След внимателен анализ на събраните в хода на делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания на св. М.), настоящият състав на съда приема, че ищецът попада в кръга от онези лица, които са легитимирани да търсят обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Е.М.. Ищецът е сред най- близкия кръг от роднини – възходящ по права линия от втора степен на загиналата Е.М.. Изградената социална и емоционална връзка помежду им надхвърля по интензитет характерните за обикновените родствени взаимоотношения споделеност и взаимност.