Решение № 442 от 16.04.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000502673 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 178 от 10.07.2023 год., постановено по гр.д.№ 286/2022 год. по описа на Окръжен съд Монтана, е отхвърлен предявеният от В. П. П., Е. В. И., Т. П. П., Л. Е. П. – А., Б. Г. М., Ж. П. А., Б. П. П., Д. С. Д. и Е. С. Д. против С. Б. С. и „Къмпани Уоч“ ЕООД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 9/13 идеални част от поземлен имот с идентификатор ***, съгласно КККР, одобрени със заповед РД-18-5 от 26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК и площ от 11038 кв.м., на административен адрес гр.Лом, предишен идентификатор ***, номер по предходен план: част от 4303, кв.33, парцел: част от УПИ I, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и

***, като е отхвърлен и иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 170/13.06.2022 г., том IV, рег. 2426, дело № 391 от 2022 год. по описа на Нотариус Б. К.. С решението са разпределени разноските по делото.

Решението е обжалвано от ищците В. П. П., Е. В. И., Т. П. П., Л. Е. П. – А., Б. Г. М., Ж. П.

А., Б. П. П., Д. С. Д. и Е. С. Д. с доводи за неправилност. Оспорват се изводите на съда с които е прието, че ответника С. Б. С. е придобил имота въз основа на давностно владение, продължило над 10 години. Твърдят, че от представените доказателства е видно, че същия не е могъл да упражнява фактическата власт върху имота, поради чести пътувания и 1 местоработата си, която е в друго населено място. Считат, че давността многократно е била прекъсвана и към датата на констативния му нотариален акт не е била факт. Отделно се твърди, че имота не е могъл да бъде придобит по давност, тъй като е бил публична държавна и общинска собственост. Твърдят, че след като С. не е придобил собствеността, то и другия ответник – купувач на имота не е станал негов собственик. Молят за отмяна на постановения съдебен акт и уважаване на исковата им претенция.

Въззиваемият „Къмпани Уоч“ ЕООД депозира отговор с който оспорва жалбата, като неоснователна и моли за потвърждаване на решението. Излага доводи, че праводателя му е придобил имота по давност, след което по силата на вещно-транслативна сделка е придобил собствеността. Претендира разноски.

Въззиваемия С. Б. С. не взема становище.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба е предявен иск от В. П. П., Е. В. И., Т. П.

П., Л. Е. П. – А., Б. Г. М., Ж. П. А., Б. П. П., Д. С. Д. и Е. С. Д. против С. Б. С. и „Къмпани Уоч“ ЕООД с правно основание чл.124 от ГПК, като се твърди, че с нотариален акт № 140/29.01.2008 г. са признати за собственици по давност на поземлен имот с идентификатор ***, съгласно КККР, одобрени със заповед РД-18-5 от 26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК и площ от 11038 кв.м., на административен адрес гр.Лом, предишен идентификатор ***, номер по предходен план: част от 4303, кв.33, парцел: част от УПИ I, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и

***. Установили, че с констативен нотариален акт за собственост № 170/13.06.2022 г. на нотариус Б. К., ответника С. Б. С. е бил признат за собственик по давност на същия имот, без да са били налице предпоставките за това. Впоследствие С. С. продал на другия ответник „Къмпани Уоч“ ЕООД недвижимия имот. В тази връзка молят съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 9/13 ид.ч. от описания подробно по-горе поземлен имот, като съответно на основание чл.537, ал.2 ГПК да се отмени констативен нотариален акт за собственост № 170/13.06.2022 г. на нотариус Б. К. до размера на техните правата.

Ответникът С. Б. С. оспорва иска като твърди, че е придобил процесния имот по давност, като го е владял над 30 години. Освен това заявява, че никога не е бил съсобственик на процесния имот, а не му е известно и други лица да имат права. Твърди, че върху процесния имот е поставил кошери и е изградил лично две септични ями. Сочи още, че се грижел и поддържал имота в добро състояние чрез косене на тревата и поддържане на оградата.

Освен това единствено през друг негов имот може да се влезе в процесния и единствено той 2 има достъп до него.

Ответника „Къмпани Уоч” ЕООД също е оспорил иска с твърдения, че ищците не притежават право на собственост върху процесния имот. Поддържа, че е придобил процесния имот на годно правно основание - покупко-продажба, като към момента на сделката не е имало претенции към същия. Евентуално се твърди, че е собственик въз основа на давностно владение, чрез присъединяване владението на своя праводател.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до обстоятелството дали по отношение на ответника физическо лице е налице фактическия състав на института на придобивната давност, намира следното:

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

Не се спори между страните конкуренцията на вещните права върху процесния имот.

Ищците, едни от тях лично, а други - по наследство се легитимират като собственици на имота посредством констативен нотариален акт, съставен на основание чл.483, ал.1 от ГПК № 140, том I, рег. № 878, дело № 85 от 2008 год. по описа на Е. П. – съдия по вписвания при ЛРС. Ответникът пък С. Б. С. се легитимира като собственик на същия имот, придобит по давност, с констативен нотариален акт № 170/13.06.2022 г., том IV, рег. 2426, дело № 391 от 2022 год. по описа на Нотариус Б. К., който имот впоследствие е продал на „Къмпани Уоч” ЕООД. Не е спорна индентичността на имота, посочен в описаните нотариални актове.

От удостоверение с изх. № ДС-26-376-1/07.06.2022 год. на Областния управител на област Монтана се установява, че е извършена проверка в архива на имотите държавна собственост относно процесния имот и е констатирано, че с АДС № 536/22.05.1960 г. е актувано дворно място кад. № 10, пар.II, кв.33 по действащия към датата на съставянето на акта план на гр.Лом, като последният съставен акт е АДС № 816/23.03.1987 год.

Видно е от писмо с изх. № ТУ-24-49/10.02.2023 год., че процесния имот е одържавен с акт за държавна собственост № 536/22.05.1961 г. на основание Закона за национализация на частните индустриални предприятия и мините. След това през 1991 г. е създадено търговско дружество „Ясен“ ЕООД, на което е предоставен имота. Впоследствие имотът е реституиран на наследниците на Г. М. М., съгласно Споразумителен протокол от 20.06.1997 г., който е приложен към делото и от който се установява, че Община Лом е възстановила част от имота пл. № 4303 и имот пл. № 4495 в кв.33 по плана на кв. „Младеново“ в размер на 12930 кв.м..

От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния имот е ограден с метални колове и мрежа, видимо поставени преди няколко месеца /с оглед датата на огледа – 25.04.2023 г./, както и че на ответника С. не са издавани разрешителни за изграждане на ограда и септични ями в процесния имот. Установява се, че до имота има достъп от трите улици, с които граничи, като освен това има достъп и от двора на ответника, тъй като част от сградата между двата имота е свалена. В съдебно заседание 3 вещото лице е уточнило, че оградата представлява циментови колове и мрежа, като ответникът е откачил мрежата.

За установяване на владението върху имота, пред първоинстанционният съд са разпитани петима свидетели. От показанията на свидетеля И. И. се установява, че живее в гр.***, на около 300 метра от имота на ответника С., като последните 20 години посещавал имота му многократно. Даво показания, че на гърба на този имот, има друг имот, в който С. поставил кошери, засадил овошки и е направил градина. Свидетелят заявява, че ответника поставил кошерите в процесния имот преди над 15 години, а освен това е чистил имота няколко пъти.

Кошерите били около 40 броя и се намирали към средата на имота, а градината била около 200-250 квадрата и била от към пътя. Посочва, че лично помагал на С. за кошерите, тъй като е ветеринарен лекар. Установява, че С. ползвал и влизал необезпокояван в този имот през своя, тъй като нямало ограда. Единствено имало ограда от срещуположната страна с имота на С., тъй като там има цех за торове. Свидетелят заявява, че не е чувал някой да идва и да казва, че е собственик на този имот. Посочва, че С. търсел услугите на ВиК за изграждане на дига за да не се наводнява имота.

Свидетеля Е. Г., съсед на С. установява, че последния имал зеленчукова градина, кошери и овошки в процесния имот. Градината била с площ около 200-300 квадратни метра и се намирала от към шосето. Кошерите били поставени в средата на имота преди 10 години и били около 35 броя. Заради кошерите С. насадил дръвчета от към реката, но към настоящия момент не са останали дръвчета. Свидетелят сочи, че дръвчетата били садени по едно и също време, когато били поставени кошерите, като за саденето лично помагал. Установява също, че преди да постави кошерите, С. поддържал и почиствал имота, като косил трева и рязал бурени. Посочва, че единствено има ограда откъм предприятието за торове, а от останалите две страни има дига от към реката и бурени, дърва и боклуци от към пътя, като там би могло да се влезе, ако се изчисти. Дава показания, че към момента С. възстановил оградата от към реката като поставил нови колци и нова мрежа.

Свидетеля Р. К., съсед на С. установява, че преди до имота на С. е имало прокомбинат и именно там поставил кошерите по средата на имота преди повече от 10 години. Твърди, че и към настоящия момент има кошери, но не знае техният брой. Посочва, че С. направил още зеленчукова градина откъм шосето, която била около 300 квадрата и насадил овощни дървета, които впоследствие били изсечени. Всяка година градината била садена. Освен това свидетелят твърди, че С. чистел имота и изкарвал боклуците от него. Посочва, че в процесния имот е разградено, като единствено имало ограда където е цеха. От останалите страни на имота могло да се влиза.

Свидетеля Н. И., приятел на С. от дълги години установява, че ходел да ловува в землището на гр.Лом и всеки път бил на гости на С., като преспивал в тях. Посочва, че зад имота му преди е имало някаква фабрика. В този имот С. садил градина, която ползвал от години.

Посочва, че в периода, в който познава ответника градината винаги е давала плодове.

Свидетелят забелязал, че там имало и кошери, но не знае техния брой. Посочва, че в имота има и дръвчета но не знае кой ги е насадил. Заявява, че е логично С. да е търсил ВиК, 4 защото иначе къщата му щяла да „замине“. Освен това ако имота не се почиствал, същият щял да се превърне в „змиярник“. Свидетелят посочва, че С. влизал в процесния имот от неговата къща, тъй като нямало ограда.

Свидетеля Е. П. установява, че всяка седмица минава с автомобил в близост до процесния имот, като през февруари месец 2023 г. му направило впечатление, че в продължение на няколко дни работници с техника, камион и багер товарили натрупания боклук и разчиствали имота. Свидетелят твърди, че през последните 10-15 години имотът бил силно затревен, като в частта към улицата имало захвърлен боклук в големи количества. Дава показания, че дълги години в имота е имало струпване на отпадъци и не е бил поддържан през този период.