Решение № 4916 от 26.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4916 гр. София, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20231100510043 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Столична община срещу постановление за разноски от 20.07.2023 година, с което частен съдебен изпълнител Г.Н., рег.

№923 по изп. д. №202392330400196 отказва да редуцира приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя и размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че приетият от съдебния изпълнител хонорар е прекомерен, несъответстващ на фактическата и правна сложност на делото.

Поддържа, че не са налице основания за кумулиране на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 година, като процесуалният представител на взискателя единствено е извършил действия по образуване на изпълнителното дело, но не и последващи процесулани действия. Оспорва делото да е с фактическа и правна сложност, като вземането на кредитора е удовлетворено незабавно след образуването му с доброволно плащане на длъжника. Моли, приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение да бъде намалено, претендира и разноски.

Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен, оспорва жалбата като неоснователна.

Съдебният изпълнител по изп. д. №202392330400196 е изложил подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за неоснователна. Твърди, че поисканото адвокатско възнаграждение е минимално, съобразено с Наредбата за адвокатските възнаграждения. Твърди, че липсват основания за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

1

На 23.06.2023 г. по молба с вх. №2676 на взискателя ЗАД Б.В.И. Груп“ ЕАД чрез адв. Д.Д. е образувано изп. д. №202392330400196 срещу Столична община въз основа на изпълнителен лист издаден от Софийски районен съд, с което длъжникът е осъден да заплати на взискателя следните суми: 122.55 лева- регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и разноски в размер на 385 лева.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят възлага на съдебния изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ извършването на всички действия за събиране на вземанията, включително и определяне начина на изпълнение. Претендирани са разноските в производството.

От представените по изпълнителното производство документи не се установява наличието на адвокатско пълномощно и договор за правна помощ от адвокат Д.Д., а е приложена единствено фактура №0000000005 от 22.06.2023 година, издадена от Д.Д. с получател ЗАД Б.В.И. Груп“ ЕАД за сумата от 2 605.11 лева, с основание по фактурата образуването на производство по описани общо 9 броя щети с длъжник СО, сред които е и щета №470418191914351. Видно предмет на изпълнителния лист, по повод на който е образувано изпълнителното производството е заплащането на регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета №470418191914351.

На 26.06.2023 година, ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника Столична община, като е приел адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева и 210.84 лева- такси по ТТРЗЧСИ.

На 17.07.2023 година при ЧСИ е депозирано възражение от длъжника Столична община относно приетия по изпълнителното дело размер на адвокатското възнаграждение. Отправено е искане и за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Видно от преводно нареждане от 25.07.2023 година, съдебният изпълнител е платил на взискателя по изпълнителното дело сумата от 629.53 лева с основание за плащането изп. д. №196 с кредитор Столична община по щета №470418191914351.

С обжалвания акт ЧСИ отказва да намали поради прекомерност приетото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. Съдебният изпълнител приема, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредба №1 от 09.07.2004 година, а именно с минималния определен размер, поради което същият не разполага с правомощието да го намали допълнително.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 ГПК.

В настоящия случай съдът не установява наличието както на пълномощно за процесуалния представител на взискателя, така и на договор за правна помощ, където да е определено претендираното адвокатско възнаграждение и неговия размер. Въпреки това обстоятелство не са налице основания да се приеме, че адвокатско възнаграждение не се дължи дотолкова, доколкото длъжникът и жалбоподател в настоящото производство 2 претендира единствено намаляване размера на хонорара и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

От представеното в цялост копие на изпълнителното дело е видно, че извършените от адвоката действия по делото се изчерпват с представянето на молба за образуване на изпълнителното дело и възлагане на основание чл. 18 ЗЧСИ извършването на всички действия за събиране на вземанията.

Настоящият състав на съда счита, че с оглед на обстоятелството, че длъжник по изпълнителното дело се явява Столична община, то не може да се приеме, че биха се следвали последващи процесуални искания от страна на пълномощника на взискателя.

Възнаграждението за процесуално представителство има предвид продължително изпълнение с множество изпълнителни действия, предполагащи прилагане различни способи за събиране на вземането.

Конкретния случай не е такъв, вземането се реализира с едно процесуално действие, поради което съдът намира, че се следва възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело.

Поради изложеното следва да се приеме, че единственото извършено от процесуалния представител на взискателя действие по изпълнителното дело е това по подаване на молба за образуването му, поради което взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съгласно посочената разпоредба е в размер на 200 лева и не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение над този размер. По тези съображения се налага извод, че претендираното от взискателя и определено от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение в размер се явява прекомерно, поради което и при съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено до размер от 200 лева.

По отношение пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият състав намира, че същата е съобразена с тарифата и не са налице основания за намаляване на същата.

Доколкото настоящото производство касае оспорване на размера на дължимите разноски по изпълнително дело, то настоящият състав споделя установената практика, че в тези производства, разноски не следва да се присъждат. Ето защо не следва да се присъждат разноски в това производство.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ за разноски от 20.07.2023 година, с което частен съдебен изпълнител Г.Н., рег. №923 по изп. д.

№202392330400196 отказва да редуцира приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

О Т М Е Н Я определените и приетите с поканата за доброволно изпълнение разноски за изп. производство за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лева/ двеста/ без ДДС.

3

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4