Определение № 136 от 02.05.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. гр. Д., 27.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Калиптен Ибр. Алид

Анна Великова като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно частно наказателно дело № 20233200600140 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по реда на чл.243, ал.7 от НПК по жалба на „Г.“ АД – град Г.Т., представлявано от С.К.Г. чрез процесуалния им представител срещу определение № 130 от 09.03.2023г. по ч.н.д.№ 143/2023г. на съдебен състав при Районен съд - град Д..

С поднадзорния съдебен акт на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, първоинстанционният съд е потвърдил постановление на Районна прокуратура - град Д. от 27.01.2023г., с което по реда на чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство/ДП/ № 37/2019г. по описа на ОСл.О при ДОП, образувано за това, че през 2014г. в град Д. противозаконно са присвоени чужди движими вещи – 2 броя товарни автомобила марка „DAF **********“ с рег.

********* и „DAF **********“ с рег.№ *********, собственост на „Г.“ АД – град Г.Т. с изпълнителен директор С.К.Г., които вещи са владени – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

В жалбата се изтъква, че и двата визирани по-горе актове са незаконосъобразни поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, обусловено от неточен анализ на събрания доказателствен материал.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, становищата и доводите на страните, съдът намери, че прие за установено следното:

На 25.07.2013г. между „Г.” АД - гр. Г.Т., ЕИК *********, представлявано от свидетелката С.К.Г. в качеството й на изпълнителен директор и „З. ООД - град Д., ЕИК *********, представлявано от свидетеля С.Д.С. в качеството на пълномощник, били сключени два еднотипни договора за наем на моторни превозни средства, както следва: договор за наем на товарен автомобил - седлови влекач, марка и модел „DAF **********“, с 1 рег. № ********** и договор за наем на седлови влекач, марка и модел „DAF **********“, с рег. № **********. Двата договора били сключени за срок от 1 година, считано от 25.07.2013г. с наемна месечна цена от 500.00 (петстотин) лева за всеки автомобил.

Съгласно т.2 от раздел I на договорите, наетите превозни средства щели да се ползват като служебни автомобили, като наемателят нямал право да ги преотдава на други лица.

Въпреки посочената клауза, „З. ООД, представлявано от свидетелката Д.М.В. преотдало двата товарни автомобила под наем, като били сключени два еднотипни договора с „Е.С.К. ЕООД, ЕИК **********, представлявано от М.Н.К. считано от 01.08.2013г. за срок от една година. През това време процесните камиони били ремонтирани за сметка на „Е.С.К.

ЕООД, като след изтичане срока на договорите, същите останали във владението на дружеството. В края на 2014г. били продадени за части във фирма „О.1” ООД - град В. за сумата от 12 000.00 лева с оглед невъзможността за ползването им по предназначение, без да бъде извършен мащабен ремонт, който би надхвърлил пазарната им себестойност /вж.АТЕ/. По делото е приложена и издадена от „Е.М.К.“ ЕООД фактура от 09.09.2014г. за посочената сума с ДДС, като във фактурата били описани идентификационните данни на рамите и марките на двата процесни автомобила. Сумата от 12 000.00 лева не била получена по банков път от „Е.С.К. ЕООД, тъй като фирмата имала сделка с „О.1”ООД на същата стойност и на практика било извършено прихващане. Тези фактури били надлежно осчетоводени от двете търговски дружества и декларирани по съответния ред пред ТД на НАП - град В..

На 14.06.2018г. „Г.” АД изпратили до „З. ООД уведомление за връщане на вещи, с което им предоставили 7-дневен срок да върнат товарните автомобили ведно с талоните и ключовете на същите. От „З. ООД отговорили, че процесните товарни автомобили били преотдадени на „Е.С.К. ЕООД, които след изтичане срока не били върнати обратно.

По горепосочените факти, както и относно обстоятелството, че преговори между първите две дружества, от една страна и между второто и третото дружество, от друга страна, са били водени от техни представители (за „Г.“ АД – свидетелят Г.П.Г. – председател на Съвета на директорите на дружеството и съпруг на изп.директор на дружеството; за „З.“ ООД – свидетелят С.Д.С. чрез упълномощаване от дружеството и за „Е.М.К.“ ЕООД – свидетелят П.В.П. чрез „устно упълномощаване“ от М.Н.К. – бивш собственик и управител на дружеството, с която живее/-ел на съпружески начала), не се спори.

Оспорва се от страна на „Г.“ АД тезата на свидетелите С.Д.С. и П.В.П., че и двамата са посредничили за осъществяването на покупко-продажба на процесните два товарни автомобила за сметка на „Е.М.К.“ ЕООД, като само формално са били подписани двата договора за наем до крайното изплащане на сумата от 15 000.00 лева. Според техните твърдения реално са били предадени на ръка от първия от тях на свидетелката С.К.Г.

10 000.00 лева (на две вноски от по 5000.00 лева), а останалите 5000.00 лева същата ги била върнала под претекст, че желае да й бъдат преведени по банков път, с включено ДДС, т.е. сумата от 6000.00 лева, която де факто останала неизплатена.

2

Не се спори и относно факта, че до 14.06.2018г. „Г.“ АД не е било отправило искане нито за изплащане на наемните суми, нито за връщане на процесните автомобили след изтичането на срока на договора за наем, сключен със „З. ООД (вж. показанията на свидетеля Г.П.Г. на л.28, том II – „ Причината, за да се жалваме чак през 2018г. е, че не можем да бракуваме тези два товарни автомобила, а до ден днешен продължаваме да плащаме данъците за тях“).

Тези фактически положения по същество са идентични с приетите за установени от първоинстанционния съд, който е направил преценка на тези доказателства, спазвайки всички правила, визирани в нормите на НПК. Настоящият съдебен състав се солидаризира и с крайните изводи, направени от Районен съд – Д., базирани на анализ на доказателствените източници, които дават възможност да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на състава.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма как пълномощникът, респективно управителят на „З. ООД да осъществят от обективна страна присвояване на вещите, доколкото същите не са извършили разпоредителна сделка с транслативен ефект, а действия приравнени на управление на имуществото. Ирелевантно в случая за наказателната отговорност е, че са нямали включена клауза в договорите относно възможността да преотдават автомобилите под наем.

Настоящият състав се солидаризира със становището на първостепенния съд и на прокурора, че двете дружества - „З. ООД и „Е.М.К.“ ЕООД след 25.07.2014г. (след прекратяването на договорите за наем поради изтичането на уговорения 1-годишен срок и липсата на обективирано писмено съгласие съгласно чл.16 за продължаването му) не са владели на правно основание процесните товарни автомобили, каквото изискване следва да е налице за съставомерността от обективна страна на деянието по чл.206 от НК. В тази връзка са изтъкнати подробни аргументи, които изцяло се споделят от въззивния съд и не следва да бъдат преповтаряни. Доколкото по изложените по-горе съображения, няма данни за обективна съставомерност на действията на С.Д.С., на П.В.П. и на управителите на „З.

ООД и „Е.М.К.“ ЕООД, не следва да се обследва въпросът относно наличието на умисъл, както и осъществено ли е в някаква форма съучастие между лицата.

Напълно се споделят и изводите, че процесният случай касае неуредени гражданскоправни отношения, както и за липсата на данни за извършени други престъпления от общ характер.

При изложените фактически констатации и съображения, настоящият съдебен състав, намира поднадзорния съдебен акт за законосъобразен, обоснован и правилен, поради което същият следва да бъде потвърден изцяло.

Воден от горното, съдът на основание чл.243, ал.8 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 130 от 09.03.2023г. по ч.н.д. № 143/2023г. на Районен съд - град Д., с което се потвърждава постановление на Районна прокуратура - град Д. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 37/2019г. по описа на ОСл.О при ДОП - Д., образувано за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4