Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 22.06.2018, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 116/2018
Вид
Решение № 146
Подписан
22.06.2018
В сила
22.04.2019
Състав
ВАНУХИ БЕДРОС АРАКЕЛЯН, АНЕТА НИКОЛОВА БРАТАНОВА, МАГДАЛЕНА КРЪСТЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №146 гр. Варна, 22.06.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ:

АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА секретар Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия

Аракелян в. т. д. № 116/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадени са две въззивни жалби от “Евро Ин Консулт“ ЕАД /правоприемник на „Евро Ин Консулт“ ЕООД/, чрез адв. С Аи от „Био Елит Енерджи“ ООД, чрез адв. И.А. против решение № 908 от 22.12.2017 г., постановено по т. д. № 546/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което „Био Елит Енерджи“ ООД е осъдено да заплати на “Евро Ин Консулт“ ЕАД сумата в размер на 30 000 лева, като част от 58 809.60 лева, дължима по фактура № ********** от 18.12.2014 г., представляваща дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г., на основание чл. 266 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 7 000 лв., като част от 14 044.55 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение на задължение по фактура № ********** от 18.12.2014 г. за периода от 02.01.2015 г. до 09.05.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от “Евро

Ин Консулт“ ЕАД иск срещу „Био Елит Енерджи“ ООД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 30 000 лева, представляваща част от 61 272.60 лева, дължима по фактура № ********** от 18.12.2015 г. по договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г., на основание чл. 266 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забавено изпълнение от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 4 000 лева, като част от 8 411.04 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение на задължение по фактура № ********** от 18.12.2015 г. за периода от 02.01.2016 г. до 09.05.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

В жалбата, депозирана от “Евро

Ин Консулт“ ЕАД се излагат доводи за неправилност на отхвърлителната част на решението. Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда за липса на доказателства за изпълнение на задълженията по договора за 2015 г.. Релевира твърдения, че от отсъствието на отразяване в счетоводството на възложителя, не може да се направи извод за неприемане на извършената работа. В допълнение посочва, че нарушаването на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗСч /отм./ не следва да се кредитира в полза на недобросъвестното поведение на насрещната страна. На следващо място излага, че липсата на възражение по повод на качеството на изпълнението, заявено своевременно, обуславя приемане на същото.

Счита за правилен извода на съда досежно изпълнението на договора за 2013 г. и 2014 г.. Инвокира подробни твърдения за водената електронна кореспонденция между страните. Позовавайки се на чл. 1 от Договора за консултантски услуги сочи, че възложителят не е поискал предоставяне на услуги по прилагане на изискванията на Мярка № 214 за 2015 г., което е обусловило неполучаването на такива от страна на изпълнителя. Навежда подробни аргументи за изпълнение на договорните задължения за 2015 г.. Моли за отмяна на отхвърлителната част на решението и уважаване на исковете. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Био Елит Енерджи“ ООД, чрез адв. И.А., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата и за правилността на отхвърлителната част на решението. Посочва, че е налице неизпълнение на задължението на изпълнителя за 2015 г., което обуславя недължимост на претендираните суми. Позовавайки се на свидетелските показания на свидетеля М. И. намира за недоказано предаването на възложителя на плановете на сеитбооборотите. Счита за недоказано в производството изготвянето на петгодишен план за сеитбообръщение по направление „Въвеждане на сеитбообръщение на почвите и водите“, както и предоставянето на консултация за периода. Посочва, че плащането по субсидията представлява единствено предпоставка за настъпване на изискуемостта на възнагражението на консултанта, при осъществено надлежно изпълнение на задълженията по договора от страна на последния. Моли за потвърждаване на решението. Няма доказателствени искания.

В депозираната въззивна жалба от страна на „Био Елит Енерджи“ ООД, чрез адв. И.А., се инвокират доводи за неправилността на осъдителната част на решението, поради противоречие на същото с материалния закон и необоснованост. Посочва, че отсъства реално изпълнение на посочените в исковата молба услуги, за които е издадена фактура № 10000000570 от 18.12.2014 г.. Намира, че възражението досежно качеството на изпълнението е ирелевантно по отношение на основателността на претенция. В допълнение на горното се позовава и на изправността на изпълнителя по договора. Намира, че от факта на осчетоводяване на фактура № ********** от 18.12.2014 г. в счетоводствата на двете дружества не може да се направи извод за надлежно изпълнение на насрещните задължения по договора. Позовавайки се на практиката на касационната инстанция намира, че фактурата би могла да се приеме за доказателство за сключването на договора, но не и като такова за изпълнение на договорните задължения. Поради липсата на справка по чл. 366 от ГПК намира за неясен размера на претендираното обезщетение за забава по разглежданата фактура. Моли за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от “Евро Ин Консулт“ ЕАД, чрез адв. С А, в който се излагат подробни доводи за неоснователността на жалбата. Посочва, че от данните по делото се установява, че страните са в трайни търговски отношения. Излага, че от събраните по делото писмени доказателства по преписката на ДФЗ е видно, че към заявлението за финансиране е приложен и изготвеният от ищеца План за въвеждане на сеитбообръщения за площите, включени по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“ по Мярка № 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСП 2007 г. – 2013 г., поради което намира за изпълнено договорното задължение на изпълнителя да предостави консултантски услуги. В продължение на горното посочва, че твърденията на ответника за самостоятелно изготвяне на необходимите документи по повод на кандидатстването са неправилни.

Твърди, че не е отправено възражение по повод на твърдяното некачествено изпълнение, както и че отсъства изявление за разваляне на договора от страна на възложителя. По повод на приемането на изпълнението намира, че съставянето на приемо-предавателен протокол, не е необходимо в случай на отразяване на задължението в счетоводствата на страните, както и включването му в справките-декларации по ЗДДС. Твърдението за неопределеност на размера на законната лихва за забава намира за неоснователно, доколкото към исковата молба е приложена справка за размера и периода й на начисляване. Моли за потвърждаване на осъдителната част на решението. Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

В проведеното съдебно заседание на 23.05.2018 г., процесуалният представител на “Евро Ин Консулт“ ЕАД излага становище за дължимостта на възнагражението по фактура № ********** от 18.12.2015 г.. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на „Био Елит Енерджи“ ООД моли за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната част и потвърждаване на същото в отхвърлителната такава. Претендира разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявени искове от „Евро Ин Консулт“ ЕАД срещу „Био Елит Енерджи” ООД за заплащане на сумата от 30 000 лева, част от 58 809.60 лева, дължима по фактура № ********** от 18.12.2014 г., представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г. за 2014 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 7 000 лева, като част от 14 044. 55 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура № ********** от 18.12.2014 г. за периода от 02.01.2015 г. до 09.05.2017 г., сумата от 30 000 лева, част от 61 272.60 лева, дължима по фактура № ********** от 18.12.2015г., представляваща възнаграждение по договора за консултантски услуги за 2015 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 4 000 лева, като част от 8 411.04 лева, представляваща лихва за забава по фактура № ********** от 18.12.2015 г., за периода от 02.01.2016 г. до 09.05.2017 г., на основание чл. 266 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В писмения отговор на исковата молба, процесуалният представител на ответника възразява за ненадлежно изпълнение на поетите от изпълнителя задължения. Излага подробни доводи за липсата на предоставен отчет, консултации, планове, както и за отсъствието на предаване на работата. На следващо място, посочва, че разпечатките от електронна поща не са доказателство за изпълнение на задълженията, доколкото кореспонденцията не е отправена до електронния адрес на ответника, посочен в ТР.

Намира, че не е установен фактът на изпълнение на задължения на изпълнителя. Претендира разноски.

В допълнителната искова молба, процесуалният представител на ищцовото дружество излага съображения за пълно изпълнение на задълженията по консултантския договор, доколкото е налице получаване на компенсаторни плащания по програмата на ДФ „Земеделие“. Посочва, че осчетоводяването на задълженията по фактурите представлява признаване на дължимостта на задължението. Твърди, че кореспонденцията между страните по повод на сключения консултантски договор е водена на следните имейл адреси: **************@***.** и *******@*****.***, което се потвърждава и от твърденията в отговора на исковата молба.

В законоустановения срок е депозиран отговор на допълнителната искова молба, в който се сочи, че договорът за подпомагане с ДФ „Земеделие“ е прекратен, съобразно указания от фонда и депозирано заявление от бенефициента.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото факти, приема за безспорно установено, че е сключен договор за консултантски услуги 06.03.2013 г. с предмет консултиране на възложителя при получаването на компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., подробно описан по включени дейности в чл. 1 от договора. Страните са уговорили неопределен срок на действие на договора /чл. 8/, като изпълнението включва следното: подготовка на заявление за кандидатстване, изготвяне на петгодишен план за сеитбообръщение, извършване на почвени проби и анализ, както и консултиране в петгодишния срок. В чл. 2 от договора са предвидили дължимо възнаграждение, в 1/ размер на 5 лева на декар без ДДС годишно за включените площи по изплащане на компенсаторните плащания по Мярка 214 направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите”, както следва:

5 000 лева без ДДС, платими авансово след подписване на договора; 2/ разликата до договореното възнаграждение без ДДС след приспадане на авансовото плащане се дължи след получаване на компенсаторното плащане през първата година; 3/ от втората до петата година договореното възнаграждение в размер на 5 лева на декар без ДДС годишно за включените площи по изплащане на компенсаторните плащания по Мярка 214 направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите” се дължи изцяло след получаване на компенсаторно плащане за конкретната година. Предвидили са задължения на изпълнителя за полагане на грижата на добър консултант, периодичен отчет и конфиденциалност. Задълженията на възложителя са закрепени в чл. 6 от договора и са свързани със заплащане на уговореното възнаграждение, предоставяне на всякаква необходима информация, предприемане на всички, зависещи от него действия за получаване на компенсаторните плащания и др..