Определение № 496 от 29.05.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 619/2023
- Вид
- Определение № 496
- Подписан
- 29.05.2023
- В сила
- 29.05.2023
- Състав
- Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, Красимира Тончева Донева
Цитирани разпоредби
- чл.127, т.1, 2 и 3 · Конституция на Република България
- чл.127, т.1, 2 и 3 · Конституция на Република България
- чл.127, т.1, 2 и 3 · Конституция на Република България
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл.311 · Наказателен кодекс
- чл.311, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.212 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.214 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.46 ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.46 ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.74 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.74 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.84 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 496 гр. Бургас, 29.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Д. Пепеляшев
Членове:
Георги Хр. Иванов
Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20232100600619 по описа за 2023 година Производството по делото е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба подадена от адв.Каров като пълномощник на В.
А. Д. с ЕГН:********** и А. В. Д. с ЕГН:**********, против Определение №633 от 29.03.2023г., постановено по НЧД № 1062/ 2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата, депозирана от адв.Сава Каров, в качеството му на пълномощник на В. и А. Д. /В. А. Д. с ЕГН:********** и А. В. Д. с ЕГН:**********/ срещу постановление от 16.12.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура-Бургас за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №31/2020 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, вх. №6678/2019г., пор.
№474/2020 г. по описа на БРП, водено за престъпление по чл.311 от НК.
В частната жалба се изразява несъгласие с постановеното определение с доводи, че в досъдебното производство не са били изследвани и проверени оплакванията за лъжесвидетелстване от страна на полицейските служители С. Ж. и В.У.. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното определение и постановлението на прокурора и да върне делото със задължителни указания по приложението на закона.
След служебна проверка на предпоставките, регламентирани в чл.243 ал.4 от НПК настоящият въззивен състав констатира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице, чиято жалба против прекратителното прокурорско постановление е оставена без разглеждане, в предвидения в чл.243 ал.7 от НПК преклузивен 7-дневен срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и пред надлежния съд. Въпросът за допустимостта на жалбата пред първата инстанция е включен в обхвата на въззивния контрол и подлежи на проверка.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Прекратеното с постановлението досъдебно производство №31/2020 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, вх. №6678/2019 г., пор.№474/2020 г. по описа на БРП, е 1 образувано за това,че на 02.08.2019г. в гр.Бургас в качеството си на държавен служител по чл.142,,ал.1,т.1 от ЗМВР и на длъжностно лице в кръга на службата си, съставил официален документ- АУАН 449245 от 02.08.2019г., в който удостоверил неверни обстоятелства с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства- престъпление по чл.311 от НК т.е. документно престъпление.
Съгласно застъпеното в
Постановление № 3/1982г на ВС на РБ становище, отличителната характеристика на документните престъпления по глава ІХ от особената част на НК е, че те накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните органи и обществени органи и организации. Обект на посегателство, а оттам и на наказателноправна защита при такива престъпления е установения ред и начин за съставяне и използване на документите, нормалното и законосъобразно осъществяване на документооборота в страната. С оглед очертания от закона и относимата обвързваща съдебна практика обект на защита - реда и правната сигурност на документирането, при документните престъпления не е предвидена принципна възможност за паралелно и едновременно засягане както на непосредствения им обект, така и на конкретна правна сфера на дадено физическо лице. Това дългогодишно устойчиво разбиране, изцяло възприето в юриспруденцията и в съдебната практика, води до заключение за изначална невъзможност при документните престъпления да съществува фигурата на „пострадал” от извършването им в смисъла на чл.74 от НПК. Документното престъпление е формално, на просто извършване, настъпването на вреди не е обективен признак от неговия състав, доколкото специфичният предмет на посегателството е конкретният документ. Идентифицирането на пострадалия в наказателните производство се осъществява чрез изследване на въпроса, дали конкретно физическо лице е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, предмет на наказателното производство, а при положителен отговор – дали тези вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление.
Процедурата по чл. 243, ал. 3 НПК обезпечава интересите само на физически или юридически лица, които са претърпели имуществени или неимуществени вреди от престъплението-предмет на наказателното производство. При преценка на процесуалната легитимация по чл.243 ал.4 от НПК, надлежния критерий касае наличието на право и възможност по чл.84 от НПК лицето да встъпи в качеството на граждански ищец в едно бъдещо съдебно производство. В случая, районният съд правилно и обосновано е констатирал, че В. А. Д. с ЕГН:********** и А. В. Д. с ЕГН:********** не са пострадали от разследваното престъпление по чл.311 от НК по смисъла на чл.74 ал.1 от НПК, поради което не разполагат с надлежна активна процесуална легитимация да обжалват постановлението за прекратяване на досъдебното производство по реда на чл.243 ал.4 от НПК. В случая обвинението срещу неизвестен извършител е по чл.311, ал.1 НК. Видно от състава на престъплението по чл.311, ал.1 НК, същото е довършено когато длъжностното лице състави официалния документ с неверни обстоятелства с цел да бъде използван като доказателство за тях.
Законът не изисква настъпването на конкретна вреда от извършването на това престъпление. Ето защо не може да се приеме, че жалбоподателите имат качеството на пострадали по смисъла на чл.243, ал.3 НПК, тъй като за тях не са настъпили и не могат да настъпят съставомерни вреди от престъплението по чл.311, ал.1 от НК, за което е образувано настоящото наказателно производство. Лицата, които могат да сезират съда за проверка на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство са изчерпателно изброени в чл.243, ал.3 от НПК и техния кръг не може 2 да се разширява. След като жалбоподателите не се явяват пострадали от престъплението по чл.311, ал.1 от НК, то те не са активно легитимирани да подават жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Логично, подадената от тях чрез техния процесуален представител жалба до първоинстанционния съд е оставена без разглеждане като процесуално недопустима на изложените по-горе основания, напълно споделени и от въззивната инстанция. Първоинстанционното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Както правилно е посочил и РС Бургас, за жалбоподателите остава възможността да поискат проверка на акта на прокурора при БРП от погорестоящата в институционално отношение Окръжна прокуратура –гр.Бургас.
Що се отнася до оплакванията в жалбата за липса на разследване на извършено престъпление по чл.290 от НК, те не могат да получат надлежна оценка и отговор в настоящото производство, тъй като предметът на разследването, очертан в постановлението за образуване на досъдебното производство, както и предметът на прекратителното постановление на прокурора изобщо не съдържат фактически и правни констатации и съображения относно евентуално извършено престъпление по чл.290 и следващите от НК. В това отношение единствено прокурорът е оправомощен (аргумент от чл.127, т.1, 2 и 3 от Конституцията на Република България, чл.46 ал.1 и ал.2, чл.212 ал.1 и чл.214 ал.1 от НПК) да преценява основанията за образуване на наказателно производство, както и за какво престъпление и срещу кое лице да се проведе разследването.
Предвид недопустимостта на жалбата, за жалбоподателите на практика ще възникне възможност да инициират инстанционен прокурорски надзор на прекратителното постановление на Районна прокуратура – Бургас по реда на чл.243 ал.10 от НПК, както вече веднъж са сторили.
Така мотивиран, на основание чл.243 ал.8 от НПК, Окръжен съд-Бургас, ІV въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №633 от 29.03.2023г., постановено по НЧД № 1062/ 2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата, депозирана от адв.Сава Каров, в качеството му на пълномощник на В. и А. Д.
/В. А. Д. с ЕГН:********** и А. В. Д. с ЕГН:**********/ срещу постановление от 16.12.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура-Бургас за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №31/2020 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, вх. №6678/2019г., пор.№474/2020 г. по описа на БРП, водено за престъпление по чл.311 от НК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3