Решение № 1765 от 24.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1765 гр. Пловдив, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330203000 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.5 9 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0432 -000627 от 05.05.2023 г. на А. Р. С. - *** РУ в ОДЧМВР-Пловдив РУ-01 Пловдив ,с което на Д. А. С. ЕГН ********** са били наложени административни наказания : на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,както и на основание чл.183 ал.1т.1 пр.2 от ЗДВП –глоба в размер на 10 лева ,за нарушение на чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.Жалбоподателят Д. С. редовно и своевременно призован не се явява ,като в съдебно заседание се представлява от адв. В. В.

,като излага основания за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна –редовно призована, не изпраща представител .По делото при насрочването е постъпило молба –становище по съществото на делото и се иска потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На14.04.2023г. жалбоподателят Д. С. управлявал лек автомобил „ Фиат Пунто „ с рег.№ *** . Око л о 01.05 ч а с а в гр.Пловдив на републикански път –ІІ -86 км.9+500 м.до фирма „Кари -95“ в посока на движение от изток към запад е бил спрян за проверка от полицейски 1 служители-старши полицай –Д. С. . Проверени били документите на водача ,като било установено,че не носи контролния талон от свидетелството за управление ,както и същия бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство –Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARPM -0712 ,калиброван до 08.2023г . Показанията на уреда отчели концентрация на алкохол в издишания от водача въздух от 1, 02 на хиляда. За констатираното на жалбоподателят бил съставен АУАН № GA № 837742 на 14.04.2023г. за извършено от него нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП ,както и по чл.100ал.1т.1 от ЗДвП. Издаден бил и талон за медицинско изследване № 128472 и бил връчен. Водачът не се явил да даде кръвна проба. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, талон за медицинско изследване, /, справка АНД, оправомощителна заповед, докладна записка ,както и от свидетелските показания на свидетел я – С.. Същият описва фактическата обстановка ,както и личните си възприятия,макар да е налице не толкова ясен спомен .Описва самата проверка ,че след като е тестван за алкохол е отчел положителен резултат. Прави впечатление,че показанията му ,макар и при не толкова ясен спомен допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото .Не на последно място описаното пред съда съвпада до голяма степен и с отразеното в докладната записка от С.,намираща се в преписката. Като ,разбира се в самата докладна записка и налице по –голяма детайлност на фактите,предвид датата на изготвянето на ДЗ съвпадаща и с датата на установяване на нарушението.Съдът възприема показанията му в цялост,същите се кредитират от съда и съвпадат с описаното в писмените материали обсъдени погоре.Няма основание показанията му да се считат за предубедени,заинтересовани или да е налице стремеж за преиначаване на фактите.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с химическа експертиза, че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 1,13 на хиляда,съгласно установеното с Дрегер Алкотест.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В тази редакция към датата на извършване на деянието забраната управление на 2

МПС след употреба на алкохол е абсолютна относно наличната алкохолна концентрация. С изменението на Закона с ДВ, бр. 77 от 2017 г. , в сила от 26.09.2017 нормата е променена, като съставомерно се явява деянието единствено, когато концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 на хиляда .

В случая конкретно измерената алкохолна концентрация е 1,02 промила /съгласно показанието на техническото средство ,което е меродавно предвид липсата на химическо изследване на кръвта/ и тя влиза в предметния обхват на нормата .За това нарушение, разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 -.предвижда наказание глоба 1000 лева и лишаване от право да управлява моторно за срок от 12 месеца ,.Като в конкретния случай безспорно е доказано,че водачът С. е управлявал МПС на въпросната дата с алкохол в кръвта – 1,02 промила,посредством изследването с техническото средство.В този смисъл настоящият съд счита,че не са оборени безспорните ,категорични и непротиворечиви доказателства ,съдържащи се в гласните такива-показанията на св.С. и в писмените такива -описаното в докладната записка и АУАН и НП досежно авторството на деянието.

Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснали нарушения, които да са опорочили същата. Жалбоподателят е бил тестван от лице, което е имало право да борави с техническо средство «Алкотест Дрегер», издаден е талон за медицинско изследване,като жалбоподателя не е дал кръвна проба.На следващо място правилно в АУАН е вписано показанието на техническото средство на място . Тоест в достатъчна степен е индивидуализирано установеното количество алкохол ,като са спазени изисквания на Наредбата №1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и ил употребата на наркотични вещества във връзка с процедурата . Отразено е също така ,че уредът ,с който е направено въпросното измерване е калиброван до 08.2023г.Тоест това е доказателство за годността и валидността на техническото средство и в този смисъл доводите на пълномощника на жалбоподателя в тази насока не се възприемат от настоящия съд.

По отношение на жалб.С. в АУАН и НП са отчетени всички съставомерни признаци на нарушението по чл.5ал.3т.1 от ЗДвП .В НП правилно ясно и точно са описани както показанията на техническото средство .Като последните не са оборени по друг ред –например с даване на кръвна проба. Ето защо с оглед на установеното съдът счита за безспорно доказано, че на процесната дата С. е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП.

Съдебният състав счита, че административно наказващия орган е посочил доказателствата въз основа, на които са установени административние нарушения, като в издаденото НП е изрично посочен резултатът от техническото средство. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е извършил административните нарушения по чл.5, ал.3, т.1и чл.100ал.1т.1 от ЗДвП, за които е ангажирана административно

3 наказателната му отговорност. че водачът не носи контролния талон от свидетелството за управление на автомобила ,с което виновно е нарушил чл.100ал.1т.1 от ЗДВП. Относно нарушението по чл.100ал.1т.1 от НПК е формално нарушение ,което е вменено като задължение на водачите на МПС и неизпълнението му е доказано посредством обсъдените по-горе доказателства ,необорени с доказателства от жалбоподателя. То съдът счита,че се касае за виновно нарушение на тази разпоредба по чл.100ал.1т.1 от ЗДвП.Правилно е описано самото нарушение както в АУАН и НП ,не липсват елементи ,няма неяснота

Относно размерът на наложените наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца - съдът прие, че същите съответстват на закона, тъй като са определени в ъв фиксиран размер в закона и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на същите,така също и за размера на глобата по чл.183 ал.1т.1 пр.2 от ЗдвП Спазени са и изискванията за издаване на АУАН и НП и същите отговарят на чл.42 и чл.57 от ЗАНН

,както и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото и предвид липсата на искане от страна на въззиваемата страна за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0432 -000627 от 05.05.2023 г. на А. Р. С. - *** РУ в ОД МВР-Пловдив РУ-01 Пловдив ,с което на Д. А. С. ЕГН ********** са били наложени административни наказания : на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок о т 12 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП ,както и на основание чл.183 ал.1т.1 пр.2 от ЗДВП –глоба в размер на 10 лева ,за нарушение на чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4