Решение № 2718 от 01.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2718 гр. Пловдив, 01.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Г. Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330110911 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена са две искови молби по настоящото обединено дело от Г. А. срещу „Адессо Кредит България" ЕООД, с които се иска от ответника да плати на ищеца суми, които се твърди да са недължимо получени за неустойки по договор от 17.08.2022г. и от 10.02.2023г., сключени между страните. Излагат се доводи, че клаузите за неустойка са нищожни и накърняват добрите нрави с оглед липсата на присъщите на неустойката функции. В хода на съдебното дирене размерът на осъдителните искове е увеличен - по договор за кредит от 17.08.2022 г. от 50 лв. на 752,25 лв., а по договор от 10.02.2023 г. от 20 лв. на сумата от 119,20 лв.

Ответникът оспорва исковете. Счита, че размерът на неустойките не е прекомерен. Сочи, че ако ищцата изпълни задължението си за допълнително обезпечаване, неустойката спира да се начислява. Намира, че уговорените неустойки отговарят на присъщите си функции и на договорната свобода.

Моли за отхвърляне на исковете. Представя рекапитулация за плащанията по кредита от 10.02.2023г.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, за основателността на които следва да се установи плащането на процесните суми без валидно правно основание за това.

1

От заключението на ССЕ, на което се дава вяра като подробно и обосновано, се установява, че по договора от 2022г. ищцата е платила на ответника сумата от 752,25 лв. за неустойка. От представената от самия ответник справка за плащанията по договора от 2023г. се установява, че е платена сума за неустойка в размер на 119,20 лв.

Следователно, установява се плащането на процесните сумите на ответника.

Страните не спорят по сключването на договорите и клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение. Това се установява и от представените от ищеца договори за кредит с погасителен план, които дават сведения за размера на неустойката и за дължимостта й в случай на непредставяне на обезпечение.

Тези характеристики на клаузите водят до извода за тяхната нищожност.

Предвиждането на неустойка за неизпълнение на задължение, което не води до преки вреди, а само увеличава кредитния риск, няма обезщетителен, а възнаградителен характер. Тя съставлява скрита печалба за кредитора. Този извод не се променя от предвиждането на преференциални условия срещу задължението за обезпечаване. Кредиторовото задължение за преференции е обвързано с обезпечаването, а не с дължимата неустойка, но дори в обратния случай, липсват вреди, които неустойката да обезщетява. Налице е само увеличен кредитен риск, при липса на обезпечение. Дължимостта на неустойка за увеличения кредитен риск съставлява всъщност възнаграждение.

Уговарянето му като неустойка, с цел прикриване на действителната функция на това плащане, води до извод за накърняване на добрите нрави от клаузите за неустойка и тяхната нищожност. Поради плащане на процесните суми по нищожни клаузи, те се явяват платени при начална липса на основание и подлежат на връщане. Исковете са основателни и следва да се уважат, ведно със законната лихва от 21.06.2024г. до окончателното плащане.

Поради изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да плати сторените от ищеца разноски: 100 лв. за държавна такса и 304 лв. за експертиза. Следва да бъде платен и адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА в размер на 480 лв. с ДДС по двете искови молби общо, както е поискан от ищеца. Размерът не се явява прекомерен, тъй като се касае за два иска.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:202250289,

2 със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, бул. „З-ти март" №83, ет.

7, ДА ПЛАТИ на Г. М. А., ЕГН **********, с адрес: ***, по предявените от нея искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, следните суми: сумата от 752,25 лв., платена при начална липса на основание - като неустойка по Договор за паричен заем № *** / 17.08.2022 г.; сумата от 119,20 лв., платена при начална липса на основание - като неустойка по Договор за паричен заем № ***/10.02.2023 г.; ведно със законната лихва върху горните суми от 21.06.2024г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „АДЕССО

КРЕДИТ

БЪЛГАРИЯ”

ЕООД, ЕИК:

202250289, да плати: н а Г. М. А., ЕГН **********, сумата от 100 лв. за държавна такса и сумата от 304 лв. – разноски за експертиза; на ***, Булстат: ***, със съдебен адрес: ***, сумата от 480 лв. с ДДС – за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3