Решение № 40 от 03.01.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 16872/2019
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 03.01.2020
- В сила
- 03.01.2020
- Състав
- НЕЛИ БОЙКОВА АЛЕКСИЕВА, МИРОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЦАРСКА-ПАНТЕВА, ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА ГОСПОДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 16872 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Р.А.М. и
Й.В.М. срещу разпореждане от 22.10.2019 г. на частен съдебен изпълнител И.М.-К., по изп. дело № 20188390400241, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.
Жалбоподателите поддържат, че образуваното срещу тях изпълнително производство следва да бъде прекратено поради липса на фактическо и правно основание за воденото му. Излагат доводи, касаещи валидността на издаденияте срещу тях обратни изпълнителни листове, въз основа на които е образувано изпълнителното производство. Поддържат, че не е налице изпълняемо право и липсва, както правно, така и фактическо основание те да предадат владението на реалната част от имота – предмет на изпълнителния лист, на взискателите.Оспорват обстоятелството взискателите да притежават право на собственост върху каквата и да е част от този имот.
Взискателят по изпълнителното дело П.Ц.М.възражение срещу жалбата, в което излага доводи за неоснователност на същата.
Съдебният изпълнител по изп. д. № 20198500400426 е изложил подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Изпълнителното производство е образувано по искане на Б.М.М.и П.Ц.М., въз основа на обратни изпълнителни листове от 23.12.2016 г. и 02.07.2019 г. С първия обратен изпълнителен лист, издаден от СРС, 34 състав, по гр. д. № 45260/2009 г., жалбоподателите са осъдени да предадат на взискателите владението върху реална част от 30 кв. м., оцветена в оранжево на скицата на вещото лице /приложение 1б/, приета пред СГС, ІІб състав, по гр. дело № 10709/2014 г. и която е неразделна част от решение от 25.05.2011 г. , по гр.д. № 45260/2009 г. на СРС, 34 състав. С втория обратен изпълнителен лист, издаден от СГС, по гр. дело № 10709/2014 г., са осъдени взискателите да предадат владението върху 10 кв. м., извън присъдените 80 кв. м., последните, представляващи реална част от УПИ VІІІ-438, оцветени със зелен цвят на скицата на вещото лице – приложение 1б, обозначени с цифрите 15, 16, 25, 26 и 15 към заключението по гр. д. № 10709/2014 г.
След връчване на поканите за доброволно изпълнение на длъжниците М.., последните подават възражение по съдебния изпълнител, с което искат да бъде прекратено принудителното изпълнение срещу тях. Взискателите вземат становище по това искане, като поддържат, че липсва основание за прекратяване на изпълнителното производство. С обжалвания акт
ЧСИ отказва да прекрати изпълнителното производство.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. В чл. 433, ал. 1 от ГПК са посочени случаите, при наличието на които изпълнителното производство се прекратява с постановление. В случая не се установява наличието на нито една от тези хипотези, поради което правилно съдебният изпълнител е отказал да прекрати принудителното изпълнение. Не са представени и доказателства да е изпълнено задължението по обратните изпълнителни листове /към момента по делото не е извършен въвод в имота – предмет на обратните изпълнителни листове/, съответно липсва и основание за приключване на принудителното изпълнение. В настоящето производство Съдът не може да се произнася по правилността и валидността на изпълнителното основание, нито да прогласява нищожността на нотариални актове. В този смисъл и доказателствевното искане на жалбоподателите за допускане на съдебно-техническа експретзиа, с което се цели установяване на обстоятелства, касаещи доводите им, свързани с доказване на действителните права на страните относно процесния имот не следва да се допуска.
Ето защо жалбата срещу разпореждането на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство, следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.А.М. и Й.В.М. срещу разпореждане от 22.10.2019 г. на частен съдебен изпълнител И.М.-К., по изп. дело № 20188390400241, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.