Решение № 179 от 23.10.2024, Районен съд - Оряхово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Оряхово, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100758 по описа за 2024 година

Делото е образувано по молба от Е. Е. Б., ЕГН:**********, с настоящ адрес с.Софрониево, общ.Мизия, обл.Враца, ул.“Малчика“ № 8 чрез адв. В. Д. В. - АК Враца против Г. В. С., ЕГН:**********,с постоянен адрес с.Гложене, общ.Козлодуй, обл.Враца, ул.“Рила“ № 15, с правно основание чл.8 ал.1, вр.чл.10, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.

В молбата са изложени следните обстоятелства:

В молбата по ЗЗДН молителката сочи, че с ответника живели на семейни начала от октомври 2023 година до 15.09.2024г., като в началото живеели в с. Софрониево в домът на баба й, а в последствие през април 2024г. се преместили в гр. Козлодуй. През времето на съвместното им съжителство, страните имали недоразумения породени от силната ревност на ответника.

На 14 септември 2024 година, в гр. Козлодуй в домът на страните възникнал скандал провокиран от ответника. Двамата се скарали, като отв. С. обидил молителката с думите:

„Ти си боклук, такива курвенски номера няма да търпя, направо ще те смачкам“. Взел телефонът й телефона на детето, заключил квартирата и не я пуснал да си тръгне. Викайки и обиждайки я, С. я бутнал с ръце и я затиснал до стената. Изплашена от поведението на ответника, че може да й нанесе побой, молителката изчакала да се успокои, а на другия ден напуснала жилището, заедно с детето си, като се върнала в с. Софрониево, където живее и към настоящия момент.

След като молителката напуснала ответника и се върнала в домът на баба си, същият започнал да й звъни по Месинджър и на телефонният номер, но тя не отговаряла. След това С. й „хакнал“ профила във Фейсбук, Тик ток, Инстагмам и пощата й в „Джи мейл“. След като блокирал контактите й в социалните мрежи, ответникът започнал ежедневно да й звъни по 20-30 пъти. Когато отговаряла на обажданията, той й казвал че я обича, че иска последен шанс. Когато му казвала, че не желае повече да живее с него и че връзката им е приключила, ответникът започвал да я заплашва, че ще й съсипе живота, че няма да я остави на мира, няма да се отърве от него, а ако не се върне при него ще пусне клипове където двамата правят секс.

Молителката сочи, че в края на месец септември 2024 година - 20 или 21, С. я намерил на детската площадка в с.Софрониево. Отново искал да се върне при него, но след като му 1 отказала, той си извадил телефона и й показа клип на който двамата правят секс. Заплашил я , че има много такива клипове и ще ги качи в социалните мрежи за да я унижи публично.

След този разговор, ответникът продължил да звъни на телефона на молителката и да й изпраща съобщения в „АБВ“ пощата.

Молителката сочи, че този психически тормоз я подлудява, не може да спи, не излиза от домът си сама, тъй като се страхува ответникът да не я срещне.

Молителката иска от съда съдействие за защита от домашно насилие, с която ответника Г. В. С., да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на нея, да му се забрани да я доближава на по - малко от 100 метра, да приближава да приближава жилището в което живее в с.Софрониево, общ.Мизия, обл.Враца, ул.“Малчика“ №8, както и местата й за социални контакти, да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и срок определен от съда, както и същият да бъде задължен да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, като мерките бъдат наложени за срок от 18 месеца.

В подкрепа на молбата е приложена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗСДН.

Приета е справка за съдимост на молителката и ответника.

Изслушани са показанията на свидетелите Е.АЯ.Я. и С.А.Н.

В съдебно заседание молителката лично и чрез пълномощника си адв. В. В.-АК Враца поддържа молбата за защита от домашно насилие.

Ответника редовно призован, се явява лично и не оспорва молбата.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните е, че страните са живели на семейни начала от октомври 2023 година до 15.09.2024 г.

От представената Декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗСДН се установява изложеното в молбата на молителката, че на 14 септември 2024 г., в гр.Козлодуй, ул.“Радецки“ 82, ответникът отправил към молителката обиди и заплахи с думите: „Ти си боклук, такива курвенски номера няма да търпя, направо ще те смачкам“,бутнал я с ръце и я затиснал до стената.На 20 или 21 септември 2024 г., на детска площадка намираща се в с.Софрониево, до сградата на детската градина, я заплашил с думите: „ Ще ти съсипя живота, няма да те оставя на мира, няма да се отървеш от мен, или се връщаш при мен или ще пусна клипове където двамата правим секс“. От началото на м.октомври 2024 г. до 09.10.2024 година, отв.С. многократно и звъни на телефона номер *** от различни скрити номера и й пише множество съобщения на електронна поща ieni [email protected], като отправя към нея закани и заплахи.

Тези твърдения не бяха оборени от ответника, който признава извършените актове на домашно насилие посочени от молителката.

По делото са приети писмо от РУ Оряхово вх. № 4002/22.10.2024 г., писмо от ЦПЗ Враца вх. № 3987/22.10.2024 г., от което е видно, че страните не се водят на учет, справки за съдимост на страните, писмо от РС Козлодуй вх. № 3976/21.10.2024 г., писмо от РС Оряхово вх. № 3954/18.10.2024 г. и писмо от РП Враца, ТО Оряхово вх. № 4022/23.10.2024 г., с приложено ДП № 319/2023 г. по описа на РУ Оряхово

От материалите по ДП № 319/2023 г. по описа на РУ Оряхово, образувано по сигнал на молителката срещу ответника е видно, че същото е образувано за отнети чужди движими вещи – два броя мобилни телефони, което е прекратено с Постановление на прокурора.

От показанията на свидетеля Е.АЯ.Я.-баба на молителката се установява, че страните живели в съпружеско съжителство от 2023 г. Първоначално живели в нейния дом в с.Софрониево, след което отишли на квартира в гр. Козлодуй. Сочи, че на 15.09.2024 г. молителката се прибрала с детето си в домът и в с.Софрониево, като обяснила на свидетелката, че с ответника се скарали и той я бутнал към стената и я заплашил, че ще я пребие, поради което тя решила да го напусне и се прибрала в Софрониево. Свидетелката 2 сочи също, че след завръщането на молителката в домът и, ответникът постоянно и звъни по телефона, но тя не му вдига. Изпраща и съобщения с които отправя заплахи към нея за саморазправа и публикации на снимки с порнографско съдържание.

От показанията на свидетелката С.Н. се установява, че молителката след като се преместила в гр. Козлодуй заедно с ответника, започнала да и се оплаква, че ответникът не се държи с нея както трябва. През месец септември, молителката се обадила на свидетелката да се срещнат, като при срещата им заявила, че е напуснала ответника, тъй като се скарали, той я блъскал в стената и я заплашвал, че ще я пребие. Показала й и синина на едната си ръка, като казала, че същата е от бутането от ответника, когато я бутнал в стената.

Свидетелката сочи също, че след раздялата между страните, ответникът постоянно звъни на молителката, пише и в социалните мрежи, като отправя заплахи към нея за физическа саморазправа, за публикация на нейни снимки с порнографско съдържание. Свидетелката сочи също, че след раздялата, ответникът многократно я молил да му помогне да се съберат отново с молителката, но същата категорично отказвала да осъществи с него какъвто и да е контакт, както и да се съберат отново да живеят заедно. Свидетелката твърди, че от ответника знае, че е блокирал профила на молителката във Фейсбук.

Ответникът не отрича изложените факти в молбата за осъществени актове на домашно насилие спрямо молителката чрез нанасяне на психическо насилие. Твърди, че действително бутнал молителката в стената, но това станало, след като двамата се скарали и тя му препречила пътя, като отрича да го е извършил умишлено, за да я нарани. Също така ответника не отрича, че на 21.09.2024 г. след обяд, се срещнал с молителката на детска площадка в с. Софрониево, за да я помоли отново да се съберат да живеят заедно, но в разговора отново се скарали, като той отправил към нея думите описани в молбата за домашно насилие и декларацията по чл.9 от ЗЗДН.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10 ал.1 ЗЗДН, от правно легитимирано лице, против лице, попадащо в кръга на визираните в чл. 3 ЗЗДН.

Предмет на настоящото производство е обстоятелството дали ответникът на посочената в молбата дата е извършил акт на домашно насилие над молителката.

Домашното насилие е дефинирано от законодателя в чл.2 ЗЗСДН, съгласно който “Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.

В този смисъл следва да се има предвид това, че акт на домашно насилие по смисъла на закона не представлява само физическо насилие, изразяващо се в побой, а и опита за такова насилие, както и упражнено психическо/емоционално/ насилие, какъвто е настоящия случай.

В подкрепа на твърденията си молителката е представила декларация по чл.9 ал.3 ЗЗСДН. Доколкото така представената декларация се намира във връзка с твърдения и подлежащ на доказване в настоящото производство главен факт, то и съдът я цени като годно доказателствено средство по смисъла на чл.13 ал.2 т.3 от ЗЗСДН. Доказателствената й сила не е оборена от събраните по делото писмени и гласни доказателства от които се установява, че на процесната дата ответникът е оказал на молителката психическо насилие изразяващо се в отправяне на обиди, закани за да напусне жилището в което живее, което е негова собственост и на майка му.

Ето защо съдът намира по същество молбата за основателна, поради което и следва да бъде уважена. Установи се по делото, че спрямо Е. Е. Б., е проявен акт на домашно насилие на 14.09.2024 г., както и на 21 септември 2024 г. по смисъла на чл. 2 от ЗЗСДН-нанасяне на психически тормоз чрез обиди и заплахи.По този начин с действията си ответника е нарушил задължението да зачита личната психическа неприкосновеност на молителката.

3

Това се доказа по делото по безсъмнен начин от представената декларация по чл. 9 ал.

3 ЗЗСДН от молителката.

В случая се търси защита по този специален закон от подобни актове, която защита цели ефикасна, бърза намеса по предотвратяването на подобно поведение с предвидените от ЗЗСДН мерки, за което е достатъчно установяването дори на един изолиран случай на проявен акт на домашно насилие, било то физическо или психическо.

При извода за основателност на предявената молба, съдът следва да наложи мерките по чл. 5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗСДН съобразно конкретния случай не е обвързан от искането на пострадалото лице. В случая счита, че следва на първо място да се наложи мярката по чл.

5 ал.1 т.1 от ЗЗСДН, като следва ответника да се задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, по чл. 5 ал.1 т.3 ЗЗСДН - да му се забрани да се приближава до нея, до жилището в което живее в с.Софрониево, ул.“Малчика“ № 8, местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице на по-малко от 100 метра, по чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗСДН, като следва на ответника да се забрани да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. В този смисъл съдът намира, че следва да бъде определен срок от 18 месеца, който е достатъчен за превантивната роля на този вид мерки в конкретния случай.