Решение № 216 от 08.11.2024, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 1225/2023
- Вид
- Решение № 216
- Подписан
- 08.11.2024
- В сила
- 10.12.2024
- Състав
- Радослава Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 216 гр. Ихтиман, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радослава М. Й.а при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Й.а Гражданско дело № 20231840101225 по описа за 2023 година
ЗК „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *, адрес на управление: * е предявила против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, адрес на управление: гр. София, бул. „*“ № 3 иск за заплащане на сумата от 1612.82 лева, както и 25.00 лева разноски, представляващи изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ на МПС, полица № Е21990010744, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 13.10.2021 г. на АМ „Тракия“ при км. 30 в посока от гр. София към гр. Пловдив е реализирано ПТП, при което МПС марка „Киа“ модел „Сийд“, с peг. № *, собственост на Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ към МВР, удря внезапно появилото се диво животно-заек на пътното платно, в резултат на което са причинени материални щети на лекия автомобил. Съставен бил протокол за ПТП № 1532897 от 14.10.2021г. Собственикът на увредения лек автомобил имал сключен застрахователен договор за застраховка
„Каско на
МПС“
№
Е21990010744/18.06.2021г. г. валиден към датата на процесното ПТП. При ищеца е образувана щета №2103031006. На 22.02.2022г. ЗК „БУЛ ИНС“ АД е заплатила на собственика на автомобила Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ към МВР обезщетение по образуваната щета в размер на 1612.82 лева.
Ответникът е поканен с регресна покана Изх. № РГ-00387/11.03.2022г. да възстанови на ЗК „БУЛ ИНС“ АД, изплатеното застрахователно обезщетение, като се твърди, че до този момент същото не е възстановено.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че представеният протокол за ПТП № 1532897 от 14.10.2021г. е в противоречие с чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 183 ГПК и е непълен, неточен и противоречив и не установява по несъмнен начин механизма и условията, при които е настъпило произшествието, не са представени снимки от извършен оглед и заснемане на мястото на произшествието. Сочи се, че за настъпилото ПТП е посочена като причина „диво животно - заек“, като в протокола не са отразени размера и местонахождението му.
1
Навеждат се доводи, за това че по делото няма данни за скоростта, с която се е движил водачът, имало ли е други движещи се МПС, бил ли е под въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователно обезщетение. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване.
Твърди се, че съгласно Договор за обществена поръчка № РД-38-1 от 30.08.2019г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Автомагистрали“ЕАД, процесния участък следва да се поддържа именно от "Автомагистрали" ЕАД.
В отговора, на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК е предявен обратен иск при условията на евентуалност срещу „Автомагистрали“ЕАД.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, приема следното от фактическа страна:
От представената по делото преписка по щета № 2103031006 от 18.10.2021 г., включваща уведомление за щета, застрахователна полица за застраховка „Автокаско“ № Е21990010744, опис на щета от 18.10.2021 г. и от 08.12.2021, доклад по щета от 06.02.2022 г., възлагателно писмо, фактури за извършени ремонтни дейности и за закупуване на предна броня, решетка, както и платежни нареждания, се установява, че ЗК „БУЛ ИНС“ АД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № *, е признало наличие на щета и у възложило на доверен сервиз извършване на ремонтни дейности в общ размер от 1612,82 лева.
В цитираното уведомление за щета управлявалият лекия автомобил П. К. е заявил, че на 14.10.2021 г. движейки се по автомагистрала „Тракия“ в района на 30 км е блъснал внезапно излязло на пътното платно диво животно – заек.
Обстоятелствата, при които е настъпило произшествието са установени и от приложения протокол за ПТП № 1532897/14.10.2021 г., в който е отразено, че автомобилът Киа Сийд“, рег. № * около 22,40 часа на 13.10.2021 г. часа е блъснал внезапно преминаващо диво животно – заек, като на МПС са причинени материални щети – увредени са предна броня и декоративна решетка.
На 14.03.2022 г., видно от представената обратна разписка, на Агенция „Пътна инфраструктура“ е била връчена регресна покана по щета № 21030310006 за заплащане на сумата от 1637,82 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски.
От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно се установява, че щетите по лекия автомобил Киа Сийд“, рег. № * биха могли да се получат по описания в уведомлението за щета начин – блъскане на диво животно (заек) на пътното платно, съотв. тези щети могат да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Според вещото лице стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил възлиза на 1185,08 лева.
От показанията на св. П. К., които са последователни и непротиворечиви, се установява, че произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието, като автомобилът се е движел по АМ „Тракия“ в посока гр. Пловдив. Свидетелят управлявал автомобила със скорост около 100 км/ч и в последния момент видял животно на платното, което се ударило в колата, в резултат на което била увредена бронята и решетката.
Съгласно приложения по делото Договор за обществена поръчка № РД-38-1 от 30.08.2019 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Автомагистрали“ ЕАД,на последното е възложено поддържането (превантивно, текущо, зимно и ремонтновъзстановителни работи при аварийни ситуации) на автомагистрален участък АМ „Тракия“ на територията на ПУ-София, АПУ-Пазарджик, ОПУ-Пловдив и ОПУ-Стара Загора.
От правна страна
2
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване причинителя на вредата и размера на същата.
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 13.10.2021 г. е възниквало застрахователно събитие.
Установява се и че застрахователят е изплатил стойността на ремонта на увреденото имущество в размер на 1612,82 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.
От приложения по делото протокол за ПТП, показанията на св. К. и от изслушаната автотехническа експертиза недвусмислено се установява, че произшествието е настъпило в резултат на навлизане на пътното платно на автомагистрала „Тракия“ на диво животно – заек, , т.е. е установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Следва да се има предвид, че съгласно формираната съдебна практика (решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., ТК, I т.о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II т.о. и др.), протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.
В настоящия случай от страна на ответника не са представени каквито и да е доказателства, които биха могли да оборят доказателствената сила на протокола за ПТП.
В чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП е предвидено, че републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства е установено, че застрахователното събитие е настъпило в участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа и отговорността за неговото поддържане е на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“. Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна инфраструктура“.
Според настоящия състав обаче, не се събраха убедителни доказателства за това, че е 3 било налице бездействие и неизпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 ЗП за поддържане на пътното платно на територията на републикански път и отстраняване на повреди по него от страна на Агенция „пътна инфраструктура“, което да е в причинна връзка с настъпилите повреди по автомобила.
Както бе посочено, в хода на производството бе установено, че причината за увреждането по автомобила е в резултат от сблъсък с диво животно (заек), което в тъмната част на денонощието е излязло внезапно и е преминало през пътното платно. Не би могло да се приеме, че служителите на ответника са имали обективна и практическата възможност да предотвратят навлизането на пътното платно на това диво животно. Според съда в конкретния случай става въпрос за непредвидимо, внезапно събитие, в резултат на което е настъпило ПТП, по независещи от служителите на АПИ причини, като с оглед липсата на виновно бездействие от страна на служителите АПИ не следва да се ангажира отговорността на ответника. Това е така, защото е налице случайно събитие, което изключва отговорността за вреди, освен ако вредоносният резултат не е предхождан от виновно или противоправно поведение на делинквента, каквото не е установено по делото (Решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г. IV г.о., ГК).
Действително е задължение на ответника да осигури безопасността на пътното платно на автомагистралата, включително и чрез поставяне на обезопасителни съоръжения, препятстващи попадането на всякакви животни върху лентите за движение на автомобилите.
Предвид видовите характеристики животното и неговата големина обаче следва да се приеме, че на практика е невъзможно да бъде изградено съоръжение, което напълно да изключи възможността заек да притича през пътното платно на автомагистралата.
В този смисъл, след като не се установи бездействие на служители на ответника, няма как да съществува противоправност и оттам - причинната връзка с настъпилите вреди.
При това положение не може да се приеме за доказано по несъмнен начин наличието на деликта, като стоящ в основата на правото на регрес.