Определение № 231 от 02.04.2026, Районен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 231 гр. Добрич, 02.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Частно наказателно дело № 20253230200927 по описа за 2025 година

Съдебното производство по ч.н.д. № 927/2025г. по описа на Районен съд - Добрич е образувано по реда на чл. 243 ал. 5 от НПК по жалба от Т. М. Т.

ЕГН **********, чрез адвокат М. Я. против Постановление на Районна прокуратура - Добрич, Териториално отделение - Каварна от 12.09.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 149/2023г. по описа на Второ РУ - Добрич, образувано за престъпление по чл.

343 ал. 1 б. „б“ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.

Жалбата, като депозирана в срока по чл. 243 ал. 4 от НПК, от Л. разполагащо с активна процесуална легитимация, е допустима.

В жалбата се навеждат доводи, че разследването не е обективно, всестранно и пълно. Прави се искане да се отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство, като неправилно и незаконосъобразно, като делото бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения:

Досъдебно производство № 149/2023г. по описа на Второ РУ - Добрич е образувано за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.

Представителят на държавното обвинение е приел следната фактическа обстановка:

На 12.05.2023г. около 17.45 часа по път II - 29 /гр. В. - гр. Д./, в отсечката 1 между село С. и разклона за село С., в посока гр. Д., се е движел лек автомобил марка „***“, с рег. № *** - управляван от Т. М. Т.. Последният пътувал сам. Посоченият автомобил бил регистриран на името на В. Д. П., с която Т. съжителствал, но бил закупен от двамата около година по - рано за сумата от 5 100 лева. В същото време, в насрещната лента в посока към гр. В. се е движела колона от моторни превозни средства, сред които и лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, управляван от И. С. К., също пътуващ сам.

Произшествието е настъпило на прав участък от пътя. Наближавайки мястото на произшествието Т. се е движел с около 111-112 км/ч. Савов предприел изпреварване на колоната. Тогава Т. реагирал на насрещно изпреварващия автомобил, като отклонил управлявания от него лек автомобил вдясно спрямо посоката си на движение, напуснал платното за движение и се установил в покой, в нивата, встрани от пътя. В резултат на инцидента Т. е получил счупване на лявата ключица с разместване на фрагментите, травматично увреждане на брахиалния плексус на лявата ръка и ожулвания по гърба.

Съобразно заключението на вещото Л. по назначената автотехническа експертиза /л. 56/, при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил марка „***“, с рег. № *** не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Установените повреди и деформации са настъпили при конкретното произшествие.

Съобразно заключението на вещото Л. по назначената втора автотехническа експертиза /л. 86/, непосредствено преди възникване на произшествието и преди водачът му да реагира на създалата се ситуация, лекият автомобил марка „***“, с рег. № *** се е движел със скорост около 111112 км/ч. Дължината на опасната зона на спиране на лекия автомобил марка „***“, с рег. № *** при конкретните условия и при скорост на движение 111.62 км/ч е с дължина около 107 метра. Опасната зона на спиране на същия автомобил при конкретните условия и при скорост на движение 90 км/ч би била с дължина около 76.43 метра. Няма данни за контакт с насрещно движещите се автомобили, като при огледа на автомобилите „***“ и „***“ не 2 са установени следи от съприкосновение. Пътно - транспортното произшествие е в резултат на избор на неправилна техническа маневра от страна на водача на лекия автомобил „***“, довело до загуба на контрол с последващо напускане на платното за движение. Произшествието е било предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил „***“ е управлявал автомобила си с такава скорост и по такъв начин, че да запази устойчивото му движение и да не допусне загубване на контрол над неговото управление.

Основна причина за настъпване на произшествието е отклоняване на посоката на движение вдясно вследствие избора на технически неправилна маневра от страна на водача на лекия автомобил „***“, с рег. № ***, с последваща загуба на контрол над неговото управленение. Според вещото Л. е наЛ. следният механизъм на реализиране на ПТП - наближавайки мястото на произшествието, на около 3 300 м, след разклона село С., Т. се движи с около 111-112 км/ч. В насрещната лента, в посока към гр. В. се движи колона от автомобили, която е изпреварвана от л.а. „***“, с рег. № *** с водач И. С. К..

Водачът на л.а. „***“ реагира на насрещно изпреварващия автомобил, като се отклонява вдясно спрямо посоката си на движение и когато е на около 17м, след приетия в огледа основен ориентир, напуска платното за движение, губи контрол над управлението, при което той е продължил да се отклонява вдясно, преминава последователно през десен затревен банкет, канавка, напуска пътното платно, преминава през затревена зона и навлиза в прясно изорана земеделска нива, където автомобила се сурка, преобръща с последвало завъртане на автомобила по посока на часовниковата стрелка и предвижване напред, при което е изразходил своята кинетична енергия и се установява в покой на мястото посочено в протокола за оглед.

Съобразно заключението на вещото Л. по назначената допълнителна автотехническа експертиза /л. 104/, когато водачът на л.а. „***“ е реагирал на насрещно движещия се автомобил „***“, първият автомобил се е намирал на разстояние около 55м от мястото на напускане на пътната лента, по която се е движел, преди да започне да се отклонява вдясно спрямо посоката си на движение. Ако водачът на лекия автомобил „***“ се е движел със скорост от 90 км/ч и е реагирал, спирайки в момента, когато е реагирал с отклоняване на волана вдясно, за него не е съществувала техническата възможност да спре управлявания автомобил преди мястото на напускане на платното за движение. Ако водачът на л.а. „***“ се е движел със скорост на движение от 3

90км/ч от момента, когато се е намирал на разстояние около 55м от мястото на напускане на платното за движение, това разстояние е достатъчно насрещно движещият се автомобил да приключи маневрата си на движение преди лекия автомобил „***“ да достигне до конфликтната точка. При конкретната пътна ситуация оптимално безопасната скорост на движение на л.а. „***“, при която водачът му би спрял на метър преди мястото на напускане на собствената си лента за движение, е около 96-97 км/ч, при условие, че са предприети своевременно и правилни действия от техническа гледна точка и не би допуснал загуба над управлението на автомобила.

Съобразно заключението на вещите лица по назначената комплексна автотехническа и трасологична експертиза /л. 66/, при извършения оглед на л.а. „***“ от установените повреди по превозното средство предвид местоположението им по купето, мястото им, вида им, характера им, посоката, дълбочината и площта, може да се направи извод, че същите не са относими към установените повреди по лекия автомобил „***“ при настъпилото ПТП на 12.05.2023г.

Съобразно заключението на вещото Л. по назначената съдебно медицинска експертиза по писмени данни /л. 122/, при възникналото ПТП на 12.05.2023г. пострадалият е получил следните травматични увреждания: счупване на лявата ключица с разместване на фрагментите, травматично увреждане на брахиалния плексус на лявата ръка, ожулвания по гърба.

Установените травматични увреждания са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и биха могли да се получат по време и начин, както сочи пострадалият в своите показания и данните по досъдебното производство.

Счупването на лявата ключица е довело до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за период от около 1-2 месеца. Останалите увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По отношение на извършените химически изследвания на кръвните проби, взети от Т. М. Т. - не е открито наличие на етилов алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози.

Така въз основа на изготвените автотехнически експертизи, представителят на държавното обвинение е приел, че причина за настъпване на произшествието не е виновното поведение на И. С. К., а отклоняване на посоката на движение вследствие избора на технически неправилна маневра 4 от страна на водача на лекия автомобил марка „***“ Т. Т. с последваща загуба на контрол над неговото управление, деянието на К. не съставлява престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.

Освен това представителят на държавното обвинение е посочил, че стойността на л.а. „***“, възлизащ на не - повече от 5 100 лева, обуславя липсата и на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „а“ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.

Приел е, че не са наЛ. доказателства за престъпление по чл. 343б от НК.

При така изложените обстоятелства преценката на прокурора от Районна прокуратура - Добрич, че събраните в хода на разследването доказателства, не могат да обосноват като несъмнен и единствено възможен извода за виновно или непредпазливо съставомерно поведение на конкретно Л., е направена без пълно, цялостно и обективно разследване на всички обстоятелства относими към изясняване на обективната истина. Нарушени са разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Нарушенията са довели до прекратяване на делото при неизяснена фактическа обстановка.

От заключението на вещото Л. по назначената автотехническа експертиза, не става ясно вещото Л. приело ли е, че няма спиране от страна на водача на лек автомобил „***“ или, че има такова, доколкото в използвания от него метод на изчисление са отразени стойности за спиране, задействане на спирачна система и задействане на АБС регулатор. Сочат се параметри и стойности, който не са отразени при извършения непосредствено след произшествието оглед на местопроизшествие, като за същите не става ясно, как и от кой са измерени /дължина на следа оставена в почвата/. НаЛ. са неточности, като определяне на мястото на произшествието, доколкото са описани две успоредни протривни следи и едната напуска платното на 13,8. след ОР1, а другата на 16,3м след OP1, а за място на произшествието е прието 17м след ОР1. Не става ясно и от кои гуми на автомобила са установили да са тези следи, за да се изясни начина на установяване на дължината на изминатия от превозното средство път до напускане на пътното платно.

В допълнителната автотехническа експертиза се съдържат грешни изчисления при заместване във формулата за изминатото от страна на лек автомобил „***“ разстояние, което според вещото Л. му е било необходимо за да приключи маневрата си по изпреварване. Вещото Л. е приело, че посоченият автомобил се е движил със скорост 105 км/ч. Тази скорост 5 конвертирана в метри в секунда, съответства на - 29.17 м/с. От друга страна, на стр. 8 и стр. 9 от експертизата, във формулата за изчисление на необходимото на лек автомобил „***“ разстояние, за да се върне в лентата, вещото Л. е описало, че формулата е 8 х скоростта на л.а. х Y, след което уравнението започва с 8 х 19.17, а не с 8 х 29.17. Вещото Л. е заместило скоростта на автомобила 105 км/ч с величината 19.17 м/с, а не с 29.17 м/c.

Установените неточности в експертните заключения, относими към важни обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на наказателното дело, не са отстранени по предвидения процесуален ред.

Регламентираният в чл. 13 от НПК основен принцип изисква и действащият процесуален закон позволява назначаване на нови съдебни експертизи /повторни и допълнителни/, включително на такива непредвидени изрично в него /арбитражни (комисионни), комплексни/, с участието на вещи лица от предходните и/или на независими експерти, когато след представени по делото заключения, остава съмнение по поставените въпроси, дори в хипотезите на установена тяхна пълнота, яснота и обоснованост. При налични сериозни несъответствия в предлаганите от вещите лица научни мнения, е процесуално наложително допускането и изслушването на нови съдебни експертизи, в обсега на които чрез допълнителни проучвания и конструктивни дискусии да бъдат преодолени значимите за правилното произнасяне по делото различия. Решаващият орган следва да се възползва от всички способи за разкриване на истината в наказателното производство, като в последващата си процесуална дейност е длъжен обективно и задълбочено да цени всяко едно от изготвените експертни заключения, в корелативна връзка с останалия доказателствен материал, при формиране на своето вътрешно убеждение и при изграждане на правните си изводи за възможността съответният акт да се основава на тях /Така Решение № 432/30.12.2015г. на ВКС по н.д. № 1426/2015г./.