Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 278 от 16.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4660/2022
Вид
Решение № 278
Подписан
16.01.2025
Състав
Мариана Христова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Маргарита Ив. Д. като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №

20221100104660 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искове на П. И. Л. - Д., ЕГН **********, И. Б. Д., ЕГН **********, В. Б. Д., EГH **********, всички чрез адв. Г. Ц. Г. – САК, със съдебен адрес: гр. София 1220, ул. ******* срещу адвокат К. Ж. С., член на САК, личен Nº ******* адрес на кантората: гр.

София, ул. "******* кантора 121, за присъждане на суми, а именно: за И. Б. Д. и за В. Б. Д. - по 20 000,00лева за всеки от тях, от които: - 10 000.00 лева обезщетение за причинени имуществени вреди - пропусната полза и 10 000.00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди; за П.

И. Л. - Д. общо 164 600.51 лева, от които: 154 600.51 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, от които - 151 600.51 лева пропуснати ползи и 3 000.00лева - претърпяна загуба; 10 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху върху главниците считано от датата на предявяване на исковете – 09.05.2022г. до окончателното им изплащане, причинени в резултат на виновното, противоправно неизпълнение на задължения от ответника, в качеството му на адвокат процесуален представител на ищците в съдебно производство, предписани в ЗА и Етичния кодекс на адвоката, изразяващо се конкретно в следното: ответникът не възразил срещу прекомерния размер на разноските за защита от адвокат претендирани от насрещната страна – 48000.00лв. с включен ДДС, в производството по гр.д. № 19125/2014г. на СГС; не отстранил в срок нередовностите на въззивната жалба депозирана срещу Решение от 11.07.2016г. постановено в производството по гр.д. № 19125/2014г. на СГС; не отстранил в срок нередовностите на касационната жалба депозирана срещу Решение № 317/10.02.2017г. постановено в производството по в.гр.д. № 5526/2016г. на САС; не депозирал молба за отмяна по чл. 303 ГПК срещу Решение № 317/10.02.2017г. постановено в производството по в.гр.д. № 5526/2016г. на САС.

В исковата молба ищците твърдят, че по силата на влязло в сила решение № 74/11.03.2010г. по гр.д. № 179/2008г. на ОС Ловеч, в тяхна полза били присъдени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди претърпени в резултат на смъртта на М. Д. Б. Р. – съпруг на П. И. Л. – Д. и баща на И. Б. Д. и В. Б. Д., настъпила в резултат на ПТП, причинено виновно от Р.Т.С. при управление на л.а., платими от последната, при участието на трето лице помагач на страната на ответника – ЗД „Б.И.“ АД. Т.к. не могли да съберат присъдените обезщетения за вреди от виновният водач на л.а. Р.С., упълномощили с Пълномощни от 23.10.2014г. и 01.11.2014г. адвокат К. Ж. С. да заведе искове и ги представлява по гр.д. № 19125/2014г. на СГС, образувано от тях срещу ЗД „Б.И.“ АД, за присъждане на застрахователни обезщетения за вреди претърпени в резултат на смъртта на родственика им, причинени от Р.С., при управление на л.а. застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗД „Б.И.“ АД, валидна към датата на ПТП. С пълномощното предоставили на адв. С. представителна власт да ги представлява до приключването на делото във всички инстанции, в производството по отмяна и възобновяване, като извършва всички съдопроизводствени действия, включително преупълномощаване, да се 1 разпорежда с предмета на спора, да изменя иска, да получава пари и ценности във връзка с делото, и във връзка с изпълнение на решението след влизането му в сила и получава присъдените суми.

Твърдят, че предявените по гр.д. № 19125/2014г. на СГС искове били изцяло отхвърлени с Решение от 11.07.2016г., като ответникът, като техен пълномощник допуснал да бъдат осъдени да заплатят на ЗД „Б.И.“ АД разноски за защита от адвокат в прекомерен размер от 48000.00лв.

Ответникът депозирал изцяло бланкетна въззивна жалба срещу Решение от 11.07.2016г. по гр.д. № 19125/2014г. на СГС и въпреки, че имал възможност не отстранил нередовностите и в срок, и не посочил конкретни основания за неправилност на решението. Адв.С. не се явил и на насроченото първо и единствено заседание пред въззивният съд, т.к. бил ангажиран по друго дело, за което не представил доказателства. Така делото било решено в едно заседание, при отсъствие на адв.С., а въззивният съд с Решение № 317/10.02.2017г. приел решението за валидно и допустимо, и правилно.

Адв.С. депозирал изцяло бланкетна касационна жалба срещу Решение № 317/10.02.2017г. на въззивният съд, като в даденият срок от касационната инстанция отново не отстранил нередовностите и, като не посочил кои са касационните основания. Затова с Разпореждане от 18.05.2017г. касационният съд върнал касационната жалба и производството по делото било прекратено. Съобщението за прекратяването адв.С. получил на 31.05.2017г.

Така Решение от 11.07.2016г. по гр.д. № 19125/2014г. на СГС влязло в сила на 18.06.2017г.

ЗД „Б.И.“ АД поискало издаване на изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски и такъв бил издаден в негова полза за разноски в размер на 48000.00лв., дължими от ищците въз основа влязлото в сила Решение от 11.07.2016г. на СГС.

Впоследствие адв.С. поел ангажимент да подаде молба за отмяна на влязлото в сила решение, т.к. твърдял, че не е получил съобщенията за изготвянето му, но такава и до днес не била подадена.

Твърдят, че през цялото време на воденото съдебно производство между адв.С. и П. И. Л. – Д. била водена богата имейл кореспонденция. В изпратените съобщения ищцата изисквала обяснения за забавените и неадекватни действия на адвоката, а последният я уверявал, че всичките му действия са своевременни и правилни и изцяло в неин и в интерес на останалите двама ищци, както и, че ще заведе молба за отмяна на влязлото в сила решение.

Ответникът адвокат К. Ж. С. не оспорва, че ищците му предоставили представителна власт да ги представлява по дело за вреди от смъртта на родственика им от ПТП срещу ЗД „Б.И.“ АД до приключването му във всички инстанции. Възразява, че само сумата 3000.00лв. за представителство пред първа инстанция.

Възразява и, че преупълномощил адв.Б. да изготви исковата молба, а впоследствие след постановяване на решението и присъждане на разноски в прекомерният размер от 48000.00лв. уведомил ищцата, че не желае повече да ги представлява по делото, а само ще помага.

Възразява и, че извършил всички действия добросъвестно, в интерес на ищците и своевременно ги уведомявал за извършеното.

Възразява и, че исковете са погасени по давност.

В евентуалност оспорва претенциите по размер.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните и от събраните доказателства се установява, че по силата на влязло в сила решение № 74/11.03.2010г. постановено по гр.д. № 179/2008г. на ОС Ловеч, в полза на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди претърпени в резултат на смъртта на М. Д. Б. Р. – съпруг на П. И. Л. – Д. и баща на И. Б. Д. и В. Б. Д., настъпила в резултат на ПТП, причинено виновно от Р.Т.С. при управление на л.а., платими от последната, при участието на трето лице помагач на страната на ответника – ЗД „Б.И.“ АД.

С Пълномощни от 23.10.2014г. и 01.11.2014г. ищците са предоставили на адвокат К. Ж. С. представителна власт да заведе от тяхно име искове и ги представлява по гражданско дело срещу ЗД „Б.И.“ АД, за присъждане на застрахователни обезщетения за вреди претърпени в резултат на смъртта на родственика им, причинени от Р.С., при управление на л.а. застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗД „Б.И.“ АД, валидна към датата на ПТП. С пълномощното предоставили на адв. С. представителна власт да ги представлява до приключването на делото във всички инстанции, в производството по отмяна и възобновяване, като извършва всички съдопроизводствени действия, включително преупълномощаване, да се разпорежда с предмета на спора, да изменя иска, да получава пари и ценности във връзка с делото, и във връзка с изпълнение на решението след влизането му в сила и получава присъдените 2 суми.

С искова молба от 27.11.2014г. ищците са предявили претенции за обезщетение за вреди в резултат на смъртта на родственика им, по която е образувано гр.д. № 19125/2014г. на СГС. Видно от преписката по делото исковата молба е предявена от ищците, чрез пълномощника им адв.С..

Видно от приложеното с исковата молба пълномощно от 30.11.2013г., да ги предствлява в производството пред СГС е упълномощен и адв. Б..

С Решение от 11.07.2016г. постановено по гр.д. № 19125/2014г. на СГС предявените от ищците срещу ЗД „Б.И.“ АД искове за вреди от ПТП са изцяло отхвърлени. С решението съобразно отхвърлените искове, ищците са осъдени да заплатят в полза на ЗД „Б.И.“ АД разноски за защита от адвокат в размер на 48000.00лв.

Видно от преписката по делото процесуален представител на ищците не се е явил в проведеното пред СГС единствено съдебно заседание и възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна ЗД „Б.И.“ АД разноски за защита от адвокат не е направено.

С въззивна жалба от 03.10.2016г. П. И. Л. – Д., И. Б. Д. и В. Б. Д., чрез адв.С. са атакували Решение от 11.07.2016г. постановено по гр.д. № 19125/2014г. на СГС с възражението, че е нищожно, недопустимо и неправилно. Съгласно жалбата съображения за неправилност на решението ще бъдат изложени в допълнителен срок.

С молба от 25.01.2017г. адв.С. е поискал от въззивният съд да пренасрочи датата за открито съдебно заседание определена за 26.01.2017г. с мотив, че е ангажиран по друго дело, за датата на което е уведомен преди датата на производството пред САС. Изложил е, че ще представи необходимите доказателства, което не е сторено. С Решение № 317/ 10.02.2017г. постановено по в.гр.д. № 5526/2016г. на САС въззивният съд е потвърдил Решение от 11.07.2016г. постановено по гр.д. № 19125/2014г. на СГС. Съгласно мотивите е намерил първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но поради липсата на наведени основания за неправилност с въззивната жалба е приел, че решението е правилно и е потвърдил същото.

С касационна жалба от 12.04.2017г. ищците чрез адв.С. са атакували въззивното Решение № 317/ 10.02.2017г. постановено по в.гр.д. № 5526/2016г. на САС. С Разпореждане от 18.04.2017г. касационната жалба е оставена без движение и касаторите задължени в даденият срок да представят изложение на основанията по чл. 280 ГПК с препис за насрещната страна. Съобщението за това разпореждане е връчено на касаторите чрез адв.С. на 02.05.2017г. В даденият срок нередовностите на жалбата не са отстранени. Затова същата е върната на касаторите с Разпореждане от 18.05.2017г., съобщението за което е връчено на касаторите чрез адвокат С., на 31.05.2017г.

Няма данни адв.С. да депозирал молба за отмяна по чл. 303 ГПК срещу Решение № 317/10.02.2017г. постановено в производството по в.гр.д. № 5526/2016г. на САС.

При така установеното съдът намира следното:

За да се приеме, че предявениет искове са основателни в тежест на ищците е да установят главно и пълно, че са се осъществили елементите на фактическия състав на специалната деликтна отговорност, предвидена в чл. 51 ЗАдв: да е налице противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа при осъществяване на процесуалното представителство на ищците по силата на сключеният Договор за правна защита и съдействие, да е налице непосредствена причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите неблагоприятни последици в патримониума на ищците.

Съобразно разпоредбата на чл. 51 ЗАдв, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет. Безспорно е, че адвокатската професия е конституционно установена дейност за подпомагане на гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси (чл. 2 ЗАдв). Осъществяването й се извършва чрез устни и писмени консултации, и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение. Адвокатът представлява своя клиент пред органите на съдебната власт въз основа на писмено или устно упълномощаване, а също така и след определянето му за представител на страна, на която е била предоставена правна помощ. Съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и сл. ЗА , адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение като при упражняване на професията адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин и точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения.