Решение № 874 от 07.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 874 гр. В., 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20263100100619 по описа за 2026 година

Предявен е иск от В. М. С. срещу П. П. Ф. за приемане за установено, че ответникът му дължи сумата 61355.03 евро – евровата равностойност на 120000 лв., представляваща главница по сключен между ищеца и ответника договор за заем от 01.11.2022 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 1640 на нотариус рег. № 484/ВРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 4223/28.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 12442/2025 г. на ВРС, по чл. 422 ГПК, с присъждане на разноските, вкл. в заповедното производство.

Ответникът оспорва иска, както и твърдението, че е получил сумата.

Претендира разноски.

В откритото съдебно заседание ответникът уточнява, че през 2022 г. ищецът поискал печалбата от бизнеса с учебници, за който преди това давал заеми на ответника. На ответника му било неудобно да признае, че печалба нямало и се опасявал да не бъде изложен публично. Затова подписал процесния договор.

И след възражението ищецът поддържа, че е дал сумата в заем, срещу което му е обещано да получи процент от бъдещи печалби (л. 65, гръб).

По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

През септември 2022 г. ответникът е заявил (л. 58), че ищецът е собственик на половината му бизнес за търговия с учебни пособия.

Безспорно е, че ответникът е убедил ищеца, че банковите му сметки са запорирани, въпреки, че всъщност не са били. Ответникът е изготвил молба от 1 м. октомври 2022 г. сметките му да бъдат разблокирани (л. 59). Тезата на ищеца е че това обосновава предаването на сумата по процесния договор в брой, но не е изключено ответникът да е лъгал, за да обясни защо не може да прави "малките плащания" към ищеца, посочени в кореспонденцията от 2022 г. по гр. д. № 2014/23 г. ВОС.

От представения заверен препис (л. 4) се установява, че на 01.11.2022 г. е сключен договор, в който е вписано, че ищецът предава в собственост на ответника процесната сума за срок до 30.12.2022 г., както и че сумата е предадена преди подписването, без да е посочено кога.

Спорният въпрос е дали по договора е предадена сума или изявлението е привидно и договорът прикрива уговорки в гражданско дружество.

Съдът приема, че от цитираното заявление на ответника, преценявано в съвкупност с кореспонденция от 2022 г. по гр. д. № 2014/23 г. ВОС, а именно: отчети на ответника за събрани суми от продажба на учебници и искания на ищеца за бързо събиране на такива суми, се установява, че страните са извършвали дейност заедно, включително и с друг предмет: покупкопродажба на имоти.

Съдът приема, че сумата е била предадена във връзка с тази дейност.

Договорът за заем прикрива уговорки в гражданско дружество.

В настоящия процес ищецът премълчава гражданското дружество, а двете страни – печалбата.

Когато възражението за относителна привидност бъде намерено за основателно, твърдяното право все пак може да бъде признато, ако ищецът предяви реплика за придобиване на правото чрез прикритото съглашение (решение № 80 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2009 г., IV г. о., ГК).

В процесния случай ищецът не е предявил такава реплика и не е посочил други обстоятелства, при които е предадена сумата, а поддържа, че е била предадена преди сключването на договора в заем.

Ищецът може и да притежава вземането, но не от договор за заем.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ответникът не е сторил разноски, поради което и съдът не присъжда такива.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ж. к. "****, чрез пълномощника адв. Х. С. от ВАК, гр. В., бул.

**** срещу П. П. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. "**** и адрес за призоваване по делото: гр. В., ж. к. **** за приемане за установено, че ответникът му дължи сумата 61355.03 евро (шестдесет и една хиляди и триста и петдесет и пет евро и 3 ц.) – евровата равностойност на 120000 лв., представляваща главница по сключен между ищеца и ответника договор за заем от 01.11.2022 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 1640 на нотариус рег. № 484/ВРС, ведно със законната лихва върху главницата, 2 считано от 28.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 4223/28.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 12442/2025 г. на ВРС, на основание чл. 422 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________ 3