Определение № 371 от 14.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000549 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.274 от ГПК.

Образувано по частна жалба на “УАБ ХЕВИ ФАЙНЕНС” / UAB HEAVY FINANCE/-дружество вписано в регистър на юридическите лица на Република Литва,с регистрационен №305576227,със седалище и адрес на управление:Литва,град

Вилнюс,ул.Гедимино

№27,подадена чрез пълномощника на дружеството адв. Г. Д.,против определение №203 от 25.07.2025 г.,постановено по т.д.№171/2024 г. по описа на Окръжен съдХасково,с което е прекратено производството по делото поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа спора.

В частната жалба е изложено становището,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.Според частния жалбоподател ответникът не е оспорил изрично в предвидените от закона процесуални срокове международната компетентност на Окръжен съд-Хасково и въобще на българския съд да се произнася и да решава въпросите,свързани с претенциите на ищеца за вземания,които се основават на договор за заем №BG0001625 от 14.09.2023 г.С оглед на това намира,че в настоящия случай на основание чл.26,ал.1 от Регламент №1215/2012 между страните мълчаливо е формирана воля за учредяване на международна компетентност на българския съд да разгледа процесния спор,съответно,че Окръжен съд-Хасково е международно компетентен да разгледа и реши спора,предмет на конкретното дело.Счита,че така формирания мълчалив избор на страните за учредяване на международна компетентност на българския съд не може впоследствие да бъде суспендиран произволно от ответника във всеки етап от съдебното 1 производство.Поддържа и аргумента,че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с разпоредбите на чл.119,ал.4 във вр. с чл.15,ал.1 от ГПК и чл.24-28 от Регламент №1215/2012 е приел,че възражението на основание чл.26,пар.1,изр.2 от посочения регламент за оспорване на международната компетентност на съда не е ограничено със срокове и не се преклудира с отговора на исковата молба.Според частния жалбоподател,това възражение се преклудира именно с отговора на исковата молба вследствие от логическото тълкуване на чл.119,ал.4,вр. чл.15,ал.1 ГПК,чл.367 и сл. ГПК и чл.24-28 от горния регламент.И понеже ответникът не е подал в законния срок отговор на исковата молба,то според частния жалбоподател е загубил възможността да направи възражение за неподсъдност и неподведомственост на делото.С оглед на това и понеже съдът в случая не следи служебно за наличие на международна компетентност за разглеждане на процесния правен спор,то не е съществувало според частния жалбоподател, основание за прекратяване на производството по делото.

На база горните аргументи е поискано да бъде отменено обжалваното определение на ОС-Хасково като неправилно и незаконосъобразно и да бъде разпоредено същият съд да разгледа и да се произнесе по предявените пред него искове,предмет на т.д.№171/2024 г.

Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната страна-П. Д.

И. и от последния,чрез пълномощника му адв. М. С.,е подаден писмен отговор,в който се съдържа становището,че частната жалба е неоснователна и обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Конкретни доводи в тази насока са развити в отговора.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна,подадена е в законния едноседмичен срок от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По съществото на частната жалба:

По т.д.№171/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково са предявени от “УАБ ХЕВИ ФАЙНЕНС” /UAB HEAVY FINANCE/-дружество вписано в регистър на юридическите лица на Република Литва против П. Д. И. искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК за установяване съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника по заповед за изпълнение №352/13.09.2024 г.,издадена по ч.гр.д.№757/2024 г. на РССвиленград,произтичащи от договор за заем №BG0001625 от 14.09.2023 г. и конкретизирани като размер в исковата молба.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника П. Д. И. и от същия е подаден писмен отговор,в който е направено възражение за 2 некомпетентност на българските съдилища да разгледат процесния правен спор,тъй като в сключения между страните договор за заем от 14.09.2023 г.,посочен като основание на вземанията по процесните искове,е постигнато съгласие,че всяка претенция,жалба или иск,възникнала във връзка с договора или поради него,или с предмет същия договор /включително извъндоговорни претенции и искове/,ще бъдат решавани от съда в Република Литва,като се вземе предвид приложимото материално право.В обобщение ответникът е заявил,че в случая е налице хипотезата на чл.25 от Регламент №1215/2012,а именно пророгация на компетентност,доколкото страните по договора са избрали за компетентни да им разглеждат гражданските спорове съдилищата в Република Литва и с оглед на това е заявил,че спорът не е подсъден на българския съд и е поискал да бъде прекратено производството по делото.

По горното възражение на ответника ищецът е изложил становище в допълнителната искова молба,поддържайки аргумента,че подадения от ответника отговор на исковата молба е просрочен /подаден след изтичане на визирания в закона преклузивен срок/ и с оглед на това ответникът е загубил възможността да направи възражение за подсъдност,съответно и за международна компетентност на българския съд.

В мотивната част на обжалваното определение №203 от 25.07.2025 г.,постановено по т.д.№171/2024 г. на ОС-Хасково,е прието за основателно становището на ищеца за пропускане от ответника на срока за отговор на исковата молба,но от друга страна съдът е счел,че поначало възражението за международна некомпетентност на сезирания съд на държава-член на ЕС не се преклудира в срока за отговор на исковата молба.В тази връзка окръжният съд е извършил преценка по същество на същото възражение,заявено от ответника в отговора на исковата молба и го е счел за основателно по аргумент,че в процесния договор за заем има постигнато споразумение за пророгация на компетентност по смисъла на чл.25 от Регламент ЕО 1215/2012,поради което не е налице международната компетентност на българския съд да разгледа правния спор,произтичащ от договора.Приел е още,че наличието на международна компетентност е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявените искове,а при липсата й решението би било недопустимо и неизпълнимо.Като следствие от това съдът е счел,че следва да бъде уважено направеното от ответника искане за прекратяване на производството по делото.Ето защо с обжалваното определение производството по горното дело на ОС-Хасково е прекратено поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа спора.

Апелативният съд в настоящия си състав намира за правилно обжалваното определение по следните съображения:

Т.д.№171/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,по което е постановено обжалваното определение,е образувано по искова молба на дружество със седалище на територията на Република Литва /държава членка на ЕС/ срещу физическо лице с местоживеене на територията на Република България /също държава членка на ЕС/.С оглед на това,а и предвид предмета на делото,определящ същото като търговско и предвид обстоятелството,че със спора е сезиран съд на държава членка на Европейския съюз от 3 юридическо лице със седалище в друга държава членка на ЕС,компетентността за разглеждането на спора следва да бъде определена съобразно Регламент (ЕС) №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.Регламентът е приложим,доколкото настоящият спор не попада в изключенията по чл.1,параграф 2 от него.

Заявеното от ответника възражение за липса на международна компетентност на българския съд да разгледа процесния правен спор е основано на разпоредбата на чл.25 от Регламент №1215/2012 г. и на предвидената там пророгация на компетентност,според която ако страните,независимо от местоживеенето им,са се договорили,че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове,които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение,този съд или тези съдилища имат компетентност,освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава членка.Тази компетентност е изключителна,освен ако страните са уговорили друго.Споразумението за предоставяне на компетентност се сключва а/писмено или устно,потвърдено с писмени доказателства;б/ във форма,която е съобразена с практиките,които страните са установили помежду си или в/ в международната търговия,във форма,която е съобразена с обичая,който страните познават или е трябвало да познават и който в тази търговска дейност е широко известен на страните и редовно се съблюдава от страните по договори от вида,приложим в конкретната търговска дейност.Преценявайки наличните по делото писмени изявления на ищеца и ответника,същите не оспорват обстоятелството,че между тях е постигнато споразумение за пророгация на компетентност по смисъла на чл.25 от горния регламент,а това се и установява от представения с исковата молба договор за заем №BG0001625 от 14.09.2023 г.,на който са основани предявените по делото установителни искове.В този писмен договор се съдържа съгласие на сключилите го страни-ищеца и ответника по първоинстанционното дело,че всяка претенция,жалба или иск възникнали във връзка с договора или поради него,”или с предмет настоящото споразумение /включително извън договорни претенции и искове/” ще бъдат решавани от съдилищата в Република Литва,като се взема предвид и съдържащата се в договора клауза за приложимото материално право /правото на Република Литва/.С оглед на така постигнатата между страните изрична и недвусмислена уговорка за компетентност на литовския съд за решаване на всякакви претенции или искове във връзка /или поради/ сключения помежду им договор,която уговорка има характера на споразумение за пророгация на международна компетентност по смисъла на чл.25 от Регламента и е постигната в предвидената в буква “а” от тази разпоредба писмена форма,се налага извода,че в случая не е налице международна компетентност на българския съд да разгледа правния спор,произтичащ от коментирания договор за заем.И тъй като липсата на такава компетентност е абсолютна отрицателна 4 процесуална предпоставка за разглеждане на правния спор,то правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради тази именно липса.

Основните поддържани в частната жалба доводи срещу атакуваното определение са за неправилност на извода на първоинстанционния съд,че възражението на ответника за оспорване на международната компетентност на съда не се преклудира в срока за отговор на исковата молба и че понеже това възражение е заявено след изтичане на този срок,същото според частния жалбоподател не следва да бъде вземано предвид и трябва да се приеме,че между страните мълчаливо е формирана воля при условията на чл.26,пар.1 от Регламент №1215/2012 за учредяване на международна компетентност на българския съд да разгледа процесния спор,съответно че сезирания Окръжен съд-Хасково е международно компетентен да разгледа и реши спора,предмет на конкретното първоинстанционно дело.