Решение № 429 от 15.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Пазарджик, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Цветелина Н. Тодорова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно гражданско дело № 20265200500716 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 268/03.06.2026 г. постановено по гр. дело № 20255240100389 по описа на РС – Пещера, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, районният съд е признал уволнението на Н. М. К. извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ със Заповед № 042 от 10.02.2025 г. на Кмета на Община-Пещера за незаконно и е отменил уволнението на Н. М. К..

Възстановил е ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението й "социален работник“ в ДЦДМУ-Пещера; осъдил е ДЦДМУ гр.Пещера при община-Пещера, представляван от Директора М. Р. да заплати на Н. М. К. сумата от 5975.98 евро (в левова равностойност от 11 688 лева), представляваща обезщетение за оставянето й без работа след незаконното уволнение ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2025г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1497.93 евро заплатено адвокатско възнаграждение; осъден е ДЦДМУ – гр. Пещера при община-Пещера, представляван от Директора М. Р. да заплати по сметка на РС-Пещера сумата от 305.51 евро д.т. и разноски за вещо лице 153.39 евро.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Община Пещера и ДЦДМУ – гр. Пещера, чрез техния процесуален представител адв. Н. Н. от САК.

С въззивната жалба се атакува първоинстанционното решение като незаконосъобразно и се иска спора да бъде решен по същество като бъде 1 прекратено производството по отношение на ДЦДМУ - гр. Пещера, поради недопустимост на предявените четири иска по отношение на центъра, а по отношение на Община Пещера да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани четирите обективно и субективно предявени от ищцата искове.

Алтернативно се моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърлят четирите иска по отношение на двамата ответници като неоснователни и недоказани. Претендират се и разноски.

В жалбата се пресъздава съдържанието на отговорите на исковите молби депозирани от жалбоподателите.

Твърди се, че в нарушение на изискванията на ГПК ищцата не била изложила в молбата всички обстоятелства, на които се позовава в това число по каква причина ДЦДМУ гр.Пещера при община-Пещера следва да бъде конституиран като страна в производството, което препятствало правото им на защита. В отговора на исковата молба били развити съображения, че исковата молба е недопустима поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като ДЦДМУ гр.Пещера не е работодател на ищцата и следователно не следва да бъде конституиран като страна по делото, поради липса на правен интерес.

С определение съдът обаче конституирал ДЦДМУ - гр.Пещера като втори ответник по делото. Едва при даване на ход по същество на 22.05.2026г., в хода на устните състезания, процесуалният представител на ищцата направил твърдение за нищожност на заповедта за уволнение, поради липса на компетентност, тъй като е подписана от кмета на общината като представител на Община Пещера за работодател, а действителният работодател на основание §1. т.32 от ДР на Закона за социалното подпомагане бил ДЦДМУ гр.Пещера при община-Пещера. Това съображение не се сочело в исковата молба, връчена към центъра и посочването му едва при хода по същество препятствало правото на защита на центъра.

С обжалваното решение на едно основание съдът уважил и трите иска като признал уволнението за незаконно и го отменил, възстановил ищцата на длъжността преди уволнението и на основание чл. 225, ал.1 КТ присъдил обезщетение. Съдът основал извода си на § 1. т. 1 от ДР на КТ. Не се е произнесъл по отношение на допустимостта и основателността на иска по отношение на общината, с което е приел, че са налице двама работодатели.

По съществото на спора относно наличието или липсата на чл.328, ал.1. т.5 KТ съдът не бил изложил становище в мотивите на решението си.

Твърди се също, че ДЦДМУ - гр.Пещера не е работодател на ищцата. В мотивите си решаващият съд развил тезата, че центърът, а не Община Пещера е работодател, което означало, че заповедта за уволнение е издадена от некомпетентен орган. Това било единственият довод за отмяна на уволнението като незаконно и уважаване на исковете. С приемането му съдът е допуснал нарушение на материалноправната разпоредба на §1. т.1 ДР на КТ както и и чл.44 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/. §1, т.1 ДР на КТ не била относима към центъра, тъй като не отговаря на изискването да е „друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, 2 дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“. Тези изисквания били предвидени при условията на кумулативна даденост.

Налагало се изясняване едва в настоящото въззивно производство на факти относно липсата на качеството работодател но отношение на ДЦДМУ гр.Пещера при община-Пещера, тъй като без да е сезиран с надлежна искова молба и съответно да ги е изяснил и установил неоснователно съдът формирал извод, че ДЦДМУ има качеството работодател.

Центърът бил разкрит с решение на ОС - Пещера № 111/27.08.2004г., приложено към жалбата, считано от 1.04.2005г. В т.1 от решението бил определен капацитета му, в т.2 обособена част от сграда - частна общинска собственост - "Детски комбинат" е предоставена за дейността на центъра. С т.3 на кмета на общината е възложено да предприеме необходимите действия за получаване на разрешение и разкриване на центъра. Решението е прието на основание чл.21, ал. 1, т.8 и т. 12 ЗМСМА и чл.36а от правилник за приложение на Закона за социално подпомагане.

Със заповед №557/16.11.2004г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, приложена към жалбата, на основание чл.6, т.4 от Закона за социално подпомагане и чл.36а ППЗСП било разрешено откриването на центъра и капацитета, определен от ОбС - Пещера.

Длъжностното и поименното разписание на центъра, както и актуализацията на индивидуалните възнаграждения на служителите в центъра се утвърждавал от кмета на общината, който е и работодател, видно от заповеди №341/24.04.2024г., №45/23.01.2025г. и №87/10.02.2025г., приложени към жалбата. Именно кметът на общината сключвал трудови договори с персонала и прекратявал трудови правоотношения с всички служители. Той заплащал и заплатите на служителите, видно от удостоверение с изх. № от 17.06.2026г., приложена към жалбата. За пример към жалбата били приложени ведомостите за последните три месеца от трудовото правоотношение на ищцата /ноември и декември 2024г., както и януари 2025г./, от които е видно че кметът като робатодател заплаща заплатите й.

Центърът не бил разпоредител с бюджетни средства, тъй като не е определен за такъв от ОС, видно от Бюджетът му е част от консолидирания бюджет на Община Пещера.Центърът чрез директора не поемал задължения по фактури и не сключвал договори. Всички договори за външни услуги, доставки и други, касаещи центъра се подписвали от кмета на общината.

Центърът не разполагал със собствено счетоводство, както и със самостоятелна банкова сметка, видно от удостоверение, издадено от кмета на общината изх.№ от 17.06.2026г., съответно не извършвал никакви плащания.

Плащанията за заплати, осигуровки на персонала, на цени по сключени договори се извършвали от сметката на общината при спазване на системата за двоен подпис от кмета и главния счетоводител на общината.

Предвид тези факти липсвала организационна и икономическа 3 обособеност на ДЦДМУ - гр.Пещера. Същият бил неперсонифицирано лице, което изцяло зависело от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити.

Създаден с решение и се отчитал на ОбС. Не разполагал със самостоятелна банкова сметка. От съществено значение е, че всички разплащания се извършват от общинската администрация. Самостоятелно центърът не може да поема задължения по договори, какъвто е случая с друг неперсонифициран субект. Това напълно опровергавало извода на съда, че центъра е работодател.

Необосновани били изводите на съда за наличие на някаква обособеност.

Те били формирани без да е изяснена фактическата обстановка и да са събирани доказателства в този смисъл. Наличието на директор не било основание за обособеност, тъй като липсвали организационните, финансовите и икономически такива. Директорът дори не утвърждавал щатното разписание, длъжностните характеристики и вътрешните условия на труд.

Цитира практика на ВКС касаеща Управление "Образование и култура" при община - Решение № 325/22.07.2011г. по ГД № 954/2010г., ВКС/.

При това положение центърът не бил самостоятелен работодател. Такъв бил Община Пещера. Това било единствено основание за отмяна на уволнението, което обаче противоречало на материалния закон.

В жалбата се твърди, че исковата молба е недопустима по отношение на ДЦДМУ гр.Пещера при община-Пещера. Излагат се подробни съображения от писмената защита.

Преповтарят се съображенията в същия смисъл, че Община Пещера чрез кмета на общината е действителният работодател и процесната заповед законосъобразно е била издадена от него.

Посочва, че е следвало да е налице допълнително споразумение или нов трудов договор д ДЦДМУ за встъпване на центъра като работодател вместо общината, какви то по делото няма. Трудовото правоотношение е само с Община Пещера. Промяната на работодател след изменение на законодателството не се извършвала автоматично, а по силата на допълнително споразумение, сключено между новия работодател и служителя, което изменя съществен елемент от трудовото правоотношение едната от страните по него. Такова допълнително споразумение или нов трудов договор няма, видно от представеното в цялост трудово досие.

Ищовата страна не твърди, че такова е било сключено. ЗСУ влиза в сила на 1.07.2020г. Трудовото правоотношение с общината е възникнало на 2.03.2020г.,към която дата §1, т.32 не е бил в сила. Тези два факта правели задължително подписването на нов трудов договор или поне на допълнително споразумение, за да упражнява функциите на работодател ДЦДМУ.

Изискването за трудов договор на ищеца със съответното социално заведение като условие за процесуалната легитимация на заведението и абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск на работника се съдържало в съдебната практика. В този смисъл сочи

Решение

№522/16.09.2025г. по ГД №2048/2024г., ВКС, Определение №217/24.03.2017г. по ГД № 3866/2019г., ВКС/.

Счита, че Община Пещера чрез кмета на общината е действителният 4 работодател и процесната заповед законосъобразно е била издадена от него.

Работодател на ищцата, както било посочено в самата искова молба, която центърът е получил, е Община Пещера чрез кмета на общината, който е издал заповедта за уволнение и е сключил трудовия договор. Първоначалното становище на ищцата съгласно първоначално предявения иск, по който е образувано делото също е било, че работодател и ответник по настоящото производство е Община Пещера чрез кмета на общината. Между страните не съществувал спор, че трудовият договор и заповед № 042 са сключен/издадена от Община Пещера чрез кмета. Общината се сочи като работодател и съгласно длъжностната характеристика. Трудовото правоотношение на ищцата възниква с трудов договор , сключен от кмета и се прекратява с процесната заповед, която също е подписана от кмета като работодател.

Твърди се, че Заповед №42 не е нищожен акт, поради липса на компетентност, както неоснователно приема съдът в мотивите си. Трудовото право не познава фигурата на нищожен акт за прекратяване на трудово правоотношение, а също приема , че терминът „некомпетентост“ , на който съдът се позовава в мотивите си е неотносим към актовете по развитието на трудовото правоотношения.