Решение № 2101 от 30.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2101 гр. Плевен, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Н. при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н. Гражданско дело № 20254430104054 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес: ***,чрез адв. Л. А. Г. - САК, със съдебен адрес: ***, против „СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5, представлявано от Н.П., в която се твърди следното : на 28.03.2024г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 1044727 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1500,00 лв. за срок от 9 месеца. Отразеният в договора лихвен процент е 45,00%, годишният процент на разходите е 54,86%, а задължението следва да се погаси на 9 месечни вноски, съобразно представения погасителен план. При непредоставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора, в чл. 11 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 981,33 лева. Още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане.

По силата на сключения Договор за потребителски кредит № 1044727/28.03.2024г. за предоставяне на потребителски кредит с ищцата са предадени също така погасителен план /Приложение 1/, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Декларация - съгласие за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване като застраховано лице по застраховка „Живот".

При формиране на приложимия ГПР към Договор за потребителски кредит №1044727/28.03.2024г. не е включена неустойката, дължима на 1 ответното дружество.

Заявява се, че между "Сити Кеш" ООД, като заемодател, и Н. Н. В., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1500,00 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

По силата на процесния договор ищцата е получил в заем сумата от 1500 лева, при следните параметри: размер на погасителна вноска: 3 х 56,25 лв. и 6 х 283,82лв., Ден на плащане: 29-о число, Вид вноска: месечна, Годишен процент на разходите: 54,86 %, Брой вноски: 9, Фиксиран лихвен процент;

45,00 %, Дата на първо плащане: 29.04.2024г., Дата на последно плащане:

30.12.2024г., Обща сума за плащане: 1871,67 лв. Съгласно чл. 5.(2). от Договора заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от сключване на процесния договор, да предостави обезпечение по чл. 5. (1) от Договора поръчител или банкова гаранция. Според чл. 11. (1) от Договора кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 981,33 лева. Уговорено е също така, че дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено - съобразно включения в настоящия договор погасителен план.

Договорът е потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Процесният договор за паричен заем е недействителен поради противоречие с добрите нрави и със специалните основания, предвидени в чл. 22 от ЗПК. Съображенията ми затова са следните:

Клаузата за договорна възнаградителна лихва, определена на 45„00 % като фиксиран годишен лихвен процент е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3-то от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. При преценка за 2 нищожност от значение са не само размерът на договорените лихви и такси, а и други обективни фактори, преценявани също към момента на сключване на договора - уговорени обезпечения, срок за ползване на финансовия ресурс и т.н.

Съгласно чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния случай, основанията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата чл.11 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечение по чл.5 от договора.- Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в чл. 5 от договора за вида обезпечение по избор на кредитополучателя, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, до изтичане па 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита, или физически лица- поръчители, отговарящ на много бройните, кумулативно поста вени изисквания към тях, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в неголям размер от 1500 лева. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. Същевременно, кредиторът не включва т. нар, от него „неустойка“ към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл.19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. С това допълнително 3 плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид посочения в договора ГПР 54,86%, включващ единствено договорената възнаградителна лихва между страните, размера на отпуснатия кредит - 1500 лева, срока на договора от 9 месеца, както и размера на неустойката от 981,33 лева. Предвидено е неустойката да се разсрочи съобразно погасите.тия план по договора, като по този начин на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно предвид гореизложеното, считам, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите.

Процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от ЗПК, тъй като посочения в договора лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните, което води до недействителността съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не лава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, без да е необходимо да се обсъжда нищо повече по договора. Според чл.

22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно. от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност па кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В този смисъл е и константната практика на съдилищата.

На следващо място съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума.

Общото задължение на ищцата е еквивалентно на вписаните в погасителния план сборни плащания, в които изрично е посочено и задължението за неустойка в общ размер 981,33 лв. Така месечният размер на вноската е начислен като сбор от части от главница, договорна лихва и неустойка в общ размер от 317,00 лв.

Плащането на посочената неустойка обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР - 54,86 %, въпреки че е включен в общия 4 дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитане на уговорената неустойка за непредоставено обезпечение като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен /448,32%/ - като аргумент:

*** (извадката е приложена към настоящия отговор). Клаузите в договора, предвиждащ размер на ГПР, надвишаващ определените в чл. 19, ал, 4 ЗПК размери, са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК,

Съгласно чл.21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките, макар формално процесния договор да покрива изискуемите реквизити по чл.11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето. Следователно процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.