Определение № 836 от 05.08.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 836 гр. Перник, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20261700500565 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 417 от 03.06.2026 г., постановено по гр.д. № 7445/2025 г. Районен съд – гр. Перник е допуснал делба между К. Е. К., ЕГН ********** от с. ***, ***, Д. С.

М., ЕГН ********** от гр. Трън, общ. Трън, обл. Перник, ***, Л. П. Н., ЕГН ********** от *** И. П. Н., ЕГН ********** от *** и А. П. Н., ЕГН ********** от *** на съсобствения им по силата на наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на С.Д. Н., настъпила на 08.04.2024 г. и договори за дарение и за покупкопродажба, всички сключени на 27.02.2025 г., НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, с площ от 430 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план 1573, кв. 7, при граници на поземления имот: ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, заедно с разположената в недвижимия имот СГРАДА, с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № 18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 50.00 кв. м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата 0, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, при следните делбени части:

-за К. Е. К., ЕГН ********** – 8/12 ид. ч. /осем дванадесети идеални части/;

-за Д. С. М., ЕГН ********** - 1/12 ид. ч. /една дванадесета идеална част/;

-за Л. П. Н., ЕГН ********** - 1/12 ид. ч. /една дванадесета идеална част/;

-за И. П. Н., ЕГН ********** - 1/12 ид. ч. /една дванадесета идеална част/;

-за А. П. Н., ЕГН ********** - 1/12 ид. ч. /една дванадесета идеална част/;

1

На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът е осъдил Л. П. Н., ЕГН ********** от *** да заплаща на К. Е. К., ЕГН ********** от с. ***, *** сумата от 80.00 евро/осемдесет евро/ месечно за лишаването му от право да ползва делбените имоти, представляващи поземлен с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № 18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, считано от постановяване на настоящото решение до приключване на делбеното производство, като е отхвърлил искането за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 200 евро, както и по отношение на А. П. Н., ЕГН **********.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Л.

П. Н., чрез адв. И. Я., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение, в частта относно постановената привременна мярка с която на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК Л. Н. е осъдена да заплаща на К. К. сумата от 80 евро месечно, като обезщетение за лишаване от право на ползване на делбените имоти. За неправилен се сочи извода на съда, че Л. Н. е ползвала процесните имоти еднолично, като е лишила К. К. от възможността да упражнява правото си на ползване и допълва, че този извод на районния съд не се допълва от наличните по делото доказателства. Излага съображения, че пребиваването само на един от съсобствениците в имота не е основание да се присъжда обезщетение на друг съсобственик. Твърди, че от наличните по делото доказателства се установява, че ответницата не обитава постройката, намираща се в парцела предмет на делбата. Допълва, че тя и ответницата А. живеят в допълнително построена сграда в южната част на парцела. Счита, че обстоятелството, че К. К. не идва в имота и не полага грижи за него не може да бъде вменено във вина на ответниците. В допълнение отбелязва, че същият не е ангажирал никакви доказателства за възпрепятстване ползването върху делбения имот. На следващо място с въззивната жалба се релевират доводи, че съдът е определил размера на обезщетението въз основа на пазарен наем, без да е установено, че жалбоподателката действително е ползвала всички тези обекти и допълва, че съгласно установената съдебна практика, доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е върху лицето, което претендира обезщетението. Намира, че в настоящия случай ищецът не е доказал по несъмнен начин както, че Л. Н. ползва самостоятелно всички делбени части, така и че е лишила К. К. от възможността а упражнява правото си на ползване. По изложените съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение в частта, с която на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК, е постановено Л. Н. да заплаща на К. К. сумата от 80 евро месечно от постановяване на решението до приключване на делбеното производство, като се постанови ново, с което искането за определяне на привременна мярка да бъде оставено без уважение. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна – К. Е. К., чрез адв. Л. Т. е изразила становище по жалбата, като е изложила съображения за неоснователността й.

Намира първоинстанционното решение, в оспорваната му част, за правилно, валидно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Счита, че в хода на първоинстанционното производство по категоричен и безспорен начин е установено, че процесните недвижими имоти в тяхната цялост се ползват единствено и сам от страна на ответницата. Оспорва в цялост като неотносими направените от ответната страна твърдения, че К. К. е получил дял от процесната съсобственост, заобикаляйки 2 волята и съгласието на останалите съсобственици. За недоказани, необосновани и неустановени се сочат твърденията на ответницата, че същата не обитава процесната сграда, предмет на делбата, а заедно с ответницата А. Н. живеят в допълнително построена сграда, находяща се в южната част на парцела. В допълнение твърди, че наведените в жалбата доводи, че К. К. разполага с възможността да се ползва процесните недвижими имоти са неверни, голословни и тенденциозни. Оспорва изцяло като неотносими и неправилни твърденията на ответната страна относно липсата на сезиране от страна на К. К. на полицейските органи или непредприемането на действия по въвод във владение от страна съдебен изпълнител в изпълнителното производство по негова молба. Като неверни и необосновани се оспорват и направените от ответницата твърдения, съгласно които първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението, без да е установено, че същата действително ползва процесните имоти. Въз основа на изложеното се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от районния съд решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност се прави доказателствено искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на различни обстоятелства, относими към делото и възприети от негова страна лично, а именно: от кого и от кога се ползват процесиите имоти, находящи се в гр. Перник, квартал „Рудничар“, ползват ли се от някои от ответниците, ако да - от кои от тях и в каква част/обем ползват те процесиите недвижими имоти, кой държи ключа от делбените имоти, има ли желание и възможност ищецът да ползва имотите, има ли достъп до тях ако не - от кога, пречи ли му се, ако да - от кого, допускат ли ответниците ползването на делбените имоти от ищеца лично или чрез трети лица, за водените разговори между съсобствениците относно ползването на недвижимите имоти, опитите на ищеца в тази насока и може ли той да ползва имотите според дела си, заявленията на ответниците по въпроса и признават ли те дела на ищеца.

При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадената въззивна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна, която има правен интерес от обжалването.

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Досежно направеното доказателствено искане от страна на въззиваемия за допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на различни обстоятелства, относими към делото и възприети от негова страна лично, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото обстоятелството, за което се иска събиране на гласни доказателства, е обявено от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

3

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане, направено въззиваемия за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане. от

НАСРОЧВА делото за 15.10.2026 г. от 10.50 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото определение, а на жалбоподателя и препис от отговора на въззиваемия.

Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не протИ.речи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат. да запазите имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно; за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото. медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.

За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с 4 координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5