Решение № 108 от 04.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 04.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110160479 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „......” ЕАД срещу „....“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 2078,15 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по т.а. Мерцедес 1524, рег.№ СВ....НВ, причинени при ПТП на 21.02.2023г. в гр. София, реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.

Ауди А6, рег.№ СВ..ТТ, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 3.11.2023г. до окончателното плащане, и сумата от 93,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2023г. до 31.10.2023г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 21.02.2023г. в гр. София, в района на кръстовището на бул. „...“ с бул. „....”, е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на л.а. Ауди А6, рег.№ СВ..ТТ, при което са били причинени увреждания по т.а.

Мерцедес 1524, рег.№ СВ....НВ. За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско+“ при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която е била образувана щета по повод настъпилото застрахователно събитие.

Ищецът излага, че ремонтът на застрахования автомобил бил възложен на доверен сервиз като същият бил на стойност 2063,15 лв., която сума заплатил на сервизната фирма по банков път на 29.03.2023г. Поддържа, че за л.а. Ауди А6, рег.№ СВ..ТТ, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл.

411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски в размер от 15 лв. Твърди, че е предявил регресната си претенция за обща сума в размер от 2078,15 лв. с покана до ответника, който обаче не погасил задължението си. С тези доводи 1 ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за л.а. Ауди А6, с рег.№ СВ..ТТ. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като твърди, че не се доказва същото да е причинено в резултат от виновно противоправно поведение на застрахования при него водач. Твърди, че ПТП е предизвикано от водача на т.а.

Мерцедес 1524, рег.№ СВ....НВ, който е предприел маневра за десен завой и престрояване в завоя от лява в дясна лента, когато в тази лента вече се е намирал и л.а.

Ауди А6. В условия на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахования при ищеца автомобил. Намира за недоказано и настъпването на вредите в причинно-следствена връзка с ПТП.

Поддържа също, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действителната стойност на подлежащите на репариране вреди. По тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Основателността на предявения главен осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, докато в тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината, респ. доказване на твърденията за противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, което единствено е довело или е допринесло за настъпването на вредоносния резултат наред с поведението на другия водач.

Като доказателство по делото е приета застрахователна полица № ... обективираща съдържанието на договор за застраховка „Каско+“, сключен на 28.11.2022г. между ищцовото застрахователно дружество и „...“ ООД, с обект на застраховане т.а. Мерцедес 1524, рег.№ СВ....НВ. Полицата е представена във вид на извлечение на хартиен носител от информационната система на застрахователя-ищец, като не се спори, че е подписана от страните по застрахователния договор. В тази 2 връзка съдът съобразява също, че по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ страната по търговска сделка, която не е оспорила действителността на изявлението, не може да се позовава на нищожност на сделката поради неспазване на законоустановената форма за действителност. Застрахователният договор е търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ, като в случая няма данни за извършено оспорване относно наличието на валидно застрахователно правоотношение от някоя от страните по него.

Напротив, поведението и на застрахования, и на застрахователя-ищец, изразяващо се в упражняване на права, респ. изпълнение на насрещните задължения по договора, сочи на съвпадащите им волеизявления за сключване на имуществената застраховка. Видно от условията по полицата, застраховката е с покритие по клауза „Пълно Каско“, в обсега на покрити рискове по която съгласно предвиденото в Общите условия на застрахователя, приложими към процесния договор и съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, попадат случаите на причинени увреждания по застрахованото превозно средство в резултат от ПТП.

Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от 3.12.2022г. до 2.12.2023г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 53000 лв.

От представените по делото материали по щета № ...., образувана при застрахователя-ищец, се установява, че по процесния договор за имуществено застраховане е заведена ликвидационна преписка по подадено от застрахования уведомление за настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието на застрахования автомобил, реализирано в гр. София на 21.02.2023г. – в периода на действие на договора. В документа подателят е посочил, че ПТП е възникнало при движение на автомобила от ж.к. „П.о“ в посока бул. „....”, при маневра за десен завой от лява пътна лента, при което водачът на друго МПС в дясната лента става причина за сблъсък между двете превозни средства.

Видно от изготвените опис-заключение и калкулация на претенция, експерти на застрахователното дружество са констатирали повреди по автомобила и са оценили щетите на стойност 2063,15 лв. По възлагане от ищеца е извършен ремонт в доверен сервиз на „..., като не се спори и видно от представено платежно нареждане от 29.03.2023г., ищецът е заплатил в полза на посоченото дружество сумата от 2063,15 лв. за извършените ремонтни дейности.

Безспорно е също и видно от представена справка от Гаранционен фонд, че към датата на декларираното ПТП за другия посочен участник в него л.а. Ауди А6, рег.№ СВ..ТТ, е била в действие задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество.

Спорът между страните по делото е концентриран върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, относим към преценката дали поведението на застрахования при ответника водач осъществява признаците на непозволено увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на последния по регреса, както и върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното вземане, а именно дали всички репарирани по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин, и в какъв обем следва да се ангажира отговорността на ответника за тяхното възмездяване.

За установяване на спорните обстоятелства по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, както и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства.

Представеният двустранен констативен протокол е с посочени съставители Д...

3

П. и М. Р., изготвен във връзка с ПТП с участието на управляваните от тях л.а. Ауди А6, рег.№ СВ..ТТ, и т.а. Мерцедес 1524, рег.№ СВ....НВ. В протокола са обективирани данни, че ПТП е настъпило на 21.02.2023г. в гр. София, в района на кръстовището на бул. „...“ с бул. „....”, където движейки се по бул. „...“ в дясна пътна лента водачът на л.а. Ауди А6 предприема маневра за завой надясно, като в същото време водачът на т.а.

Мерцедес 1524, движещ се в лява пътна лента, също предприема маневра за десен завой, вследствие на което настъпва съприкосновение между двете МПС. Като видими щети по т.а. Мерцедес 1524 са посочени увреждания по предна броня. Протоколът е подписан от името на двамата водачи, като автентичността на документа не е оспорена.

Изготвянето на двустранен констативен протокол за ПТП може да бъде извършено от водачите на участвалите в ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да документират настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени, какъвто е процесният случай. По своята правна природа обаче този протокол има характер на частен свидетелстващ документ, ползващ се единствено с формална доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП водачи да не са имали спор относно механизма на настъпване на ПТП и вината на единия от тях, това не освобождава ищеца, при оспорване от страна на ответника, от процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички обстоятелства, при които е настъпило ПТП, с други доказателства.

Релевантните факти относно механизма на осъществяване на процесното ПТП съдът намира да се установяват от събраните гласни доказателства.

Разпитаният свидетел Д... П. дава сведения, че е участвал в ПТП, във връзка с което е съставен предявения му от съда двустранен констативен протокол, като е подписал същия. Излага, че ПТП се е състояло на кръстовището на бул. „...“ с бул.

„....”, регулирано от светофарна уредба, където има по две пътни ленти в посока за вливане в движението по другия булевард. Посочва, че управлявал л.а. Ауди А6 по бул. „...“, като на кръстовището, след зелен сигнал на светофара, позициониран в дясна пътна лента, предприел маневра за десен завой по бул. „....”. В този момент в съседна лява лента се намирал товарен автомобил, който също започнал десен завой в същата посока на движение, като на самия завой навлязъл в дясната лента, удряйки отляво, в задна броня управлявания от свидетеля автомобил. Другият водач обяснил, че не видял лекия автомобил, тъй като му попаднал в „сляпото петно“. Тъй като нямали спор помежду си, след ПТП съставили двустранния протокол.