Определение № 179 от 25.03.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Смолян, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20265400500129 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А. т.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя И. Ш., действаща чрез пълномощника си юрисконсулт С. С. срещу Разпореждане № 2793/16.12.2025г., г.д. № 836/2024г., по описа на PC Смолян , с което е оставена без уважение молба с искане да бъде изменено Решение № 326/2025 г., постановено по гр.д. № 836/2025г., по описа на PC Смолян, в частта относно присъдено разноски.

Жалбоподателят счита, че съдът не е взел предвид наведените доводи, че определеният адвокатски хонорар на адв. Д. Г. е прекомерен, като е постановил неправилен съдебен акт. В производство по същество, съдът бил сезиран с установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 16.11.2022 г., сключен към Договор за потребителски кредит № *****/16.11.2022 г. Искът е уважен, като ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ЗАдв., в размер на 400 лв.

С жалбата срещу определението на РС – Смолян /постановено под формата на разпореждане/ се иска съдът да вземе предвид факта, че срещу ответника били налице множество висящи искови производство с различни ищци чрез процесуален представител, образувани по искови молби с идентично съдържание. Твърди се, че отговорността за разноски не следва да се превръща в източник на неоснователно обогатяване за ищеца и пълномощника му, действащ при условията на чл. 38 ЗАдв. Отделно, делото се определя като такова с ниска правна и фактическа сложност, по каквито производства е налице богата съдебна практика. Производството приключило 1 в едно съдебно заседание, в което лично участие процесуалният представител н а ищцата не е взел. Извършената по делото работа от процесуалния представител се свежда до депозиране на искова молба, както и депозиране на писмено становище по делото, с преповтарящи се доводи от исковата молба.

По делото били събрани единствено писмени доказателства, като от страна на ищеца не са ангажирани повече от необходимите доказателства за защита на предявени я иск. Обръща се внимание, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан с посочения в Наредба №1/2004г., минимален размер на хонорара, като вземайки предвид правната и фактическа сложност на делото, материалния интерес и положения от адвоката труд, може да определи адвокатско възнаграждение, чийто размер да бъде и под предвидения минимален. Сочи се съдебна практика в тази насока.

От настоящата инстанция се търси отмяна на Разпореждане № 2793/16.12.2025 г., като вместо него да бъде постановен съдебен акт, с който да се измени Решение № 326/2025 г., постановено по гр.д. № 836/2025 г., по описа на PC Смолян, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде определено в справедлив размер, съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на производството, като се предлага конкретен такъв от 102.25 евро.

В законоустановения срок е постъпил отговор от пълномощника - адвокат Д. Г., с който се взема становище за справедливост на определеното възнаграждение и липса на прекомерност. Същият твърди, че при защитата на интересите на клиента си, е подходил компетентно и отговорно, като следва да получа адекватно възнаграждение, както е определил и първоинстанционния съд. Счита, че възнаграждение в по-нисък размер, не би изпълнило целта на закона за адекватно възмездяване на положения от адвоката труд. Моли при преценката си, съдът да отчита, че ответното дружество продължава да предлага на потребителите заеми със скрито оскъпяване, въпреки санкции от КЗП, наложени в края на 2024 година.

Твърди, че като компетентен в тази материя адвокат, е осъществил достатъчно добра защита на клиента си, за да се стигне до ползотворен резултат. Драстично намаляване на адвокатското възнаграждение, възприема като наказание спрямо адвокат - защитил потребител от нарушаващия закона кредитор, което би довело до демотивиране на адвокатите да работят в тази насока и да защитават правата на потребителите. Липсата на защита на потребителите срещу дружествата, предоставящи т. нар. „бързи кредити“, нарушаващи съвсем умишлено правата им, би довело до дисбаланс и финансови проблеми на икономически уязвима част от обществото. С тези аргументи, моли настоящата инстанция да остави частната жалба без уважение.

Окръжен съд - Смолян, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Производството пред РС – Смолян е образувано по искова молба на Р. Р.

Б. против „А. т.“ ЕООД, в която се твърди от ищцата, че на 16.11.2022 г. между нея, в качеството на кредитополучател от една страна и „К.“ ЕАД, ЕИК ******* в качеството на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № *****. По силата на сключения договор, кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер 4,000.00 лв., при условия: - лихвен процент – 19.90%, - годишен процент на разходите (ГПР)- 21.82%, срок на погасяване – 24 месеца - обща сума за връщане – 4,908.53 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: - да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на заявлението; или - да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на Заявлението. Едновременно със сключването на договора за заем, Р. Б. сключила и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора дружество - „А. т.“ ЕООД, ЕИК *******, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 3,365.72 лв.

Пред РС – Смолян е образувано гр. д. № 836/2024 г., по повод на искова молба – подадена от Р. Б., с която е потърсено постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство от 16.11.2022 г., сключен между ищцата и „А. т.“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Видно от приложено пълномощно, ищцата е упълномощила адв. Д. Г. – АК – Л. да осъществява процесуалната й защита по това производство.

С Определение № 97/28.01.2025 г. на РС – Смолян, производството по гр. д. № 836/2024 г. е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, поради смъртта на ищцата Р. Б.. С протоколно определение рег. № 413/30.04.2025 г., по гр. д.

№ 836/2024 г., на основание чл. 227 ГПК, вр. чл. 11 ЗН, РС – Смолян е конституирал Държавата, представлявана от Министъра на финансите, като страна в процеса в правата на Р. Б..

С Решение № 326 от 25.07.2025 г. по гр. д. № 836 по описа на РС – Смолян за 2025 г., е прогласен по иск, предявен от Република България, представлявана от Министъра на финансите, като правоприемник на Р. Р. Б. против „А. т.“ ЕООД, ЕИК *******, за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 16.11.2022г., сключен между „А. т.“ ЕООД и Р. Р. Б., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 във вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Със същото решение, "А. т.“ ЕООД, е осъдено да заплати на Република България, представлявана от Министъра на финансите, като правоприемник на осн. чл.11 ЗН на Р. Р. Б., разноски по водене на делото в размер на 134.63 лв. за държавна такса, както и „А. т.“ ЕООД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на адв. Д. Г. - АК-Л., адвокатско възнаграждение в общ размер на 400.00 лв.

Към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие 3 между ищеца Р. Б. и адвокат Д. Г., като възнаграждение не е договорено, поради наличие на предпоставките за прилагане на чл. 38, ал. 1, т. 2 / материално затруднено лице / от Закон за адвокатурата.

На 23.06.2025 г., е проведено открито съдебно заседание по делото, в което са приети писмени доказателства, като е приета и представена от адв. Г. молба, с която се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение във връзка с осъществяваното представителство на Р. Б., при уважаване на иска.

С определение /разпореждане/ № 2793/16.12.2025 г. по гр. дело № 836/2024 г. по описа на PC - Смолян, е оставена без уважение молбата по чл.

248 ГПК на "А. т." ЕООД, за изменение на постановеното по гр. д. № 836/2024 г. по описа на РС - Смолян Решение № 326 от 25.07.2025 г. в частта за разноските. Изложени са мотиви, че са налице предпоставки, на адв. Г. да бъде определено адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., че преценката да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента, както и че договорката по чл. 38 от ЗАдв. касае вътрешни отношения между адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да се доказва. Обърнато е внимание, че с оглед цената на иска и вложения от адвоката труд, е определен минимален размер на възнаграждението, съгласно предвидените в Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

С оглед изложеното, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена срещу акт подлежащ на обжалване, от лице легитимирано да го обжалва и в предвидения в закона срок за това, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото съдът е определил адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищцата в размер на 400 лв., като е формиран извод, че възнаграждение в размер на 400 лв. съответства на критериите за разумност и пропорционалност. По тези съображения, настоящата инстанция се консолидира с така направените изводи на първия съд.

Няма спор, че процесният договор за предоставяне на поръчителство, чиято нищожност е прогласена, е за сумата от 3 365.72 лв., като общата дължима от потребителя сума е платима на месечни вноски, съгласно приложен график с падежи. Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Доколкото се претендира нищожност на целия договор за поръчителство, цената на иска се определя от стойността на договора по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Тази стойност не е паричното изражение на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора, 4 т.е. общата сума, дължима от потребителя /напр. стойността предоставена по договор за заем/. Според практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, съдържанието на понятието "стойност на договора", когато няма за предмет вещни права, се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена /респ. възнаграждение, комисионна, навло и др./. В случая предмет на договора за предоставяне на поръчителство е сумата от 3365.72 лв.

Интересът по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба №1/09.07.2004 г. за ВАР е съизмерим с цената на иска. В този смисъл е и разпоредбата на § 1а, ал. 1, т.

2, според която по смисъла на тази наредба при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа "интерес" е: при други права – пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на договора. Именно съобразно стойността на договора, респ. цената на иска, размерът на адвокатското възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал.

2, т. 2 от НВАР, възлиза на сумата от 636.57 лв., което е дори повече от присъденото.

Действително, както се приема и в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о. на ВКС, постановено след решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, посочените в Наредбата за адвокатските възнаграждения размери служат само като ориентир при служебно определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.