Решение № 3058 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3058 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20251110204671 по описа за 2025 година

Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. В. Х. срещу наказателно постановление № 25-4332004493 от 07.03.2025 година на Началника на сектор към ОПП-СДВР Д.Д.Д., с което на В.

В. Х. на основание член 183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на член 119, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се релевира довод за отмяна на НП предвид на това, че към момента на преминаване на процесния автомобил, управляван от жалбоподателя, не е имало пешеходци на пътя, които да са сигнализирали или предприели действия по пресичане.

Въззиваемата страна - Началника на сектор към ОПП-СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

В хода на съдебните прения жалбоподателят дава обяснения, че на 24.02.2025 година около 22.00 часа, в град София по ул. „Житница“ с посока на движение от бул. „Овча купел“ към бул. „Цар Борис III“, управлявайки лек автомобил „,,***''“, с рег. № ,,***'', същият наближил намиращата се преди кръстовището с ул.“Хайдушка поляна“ пешеходна пътека тип „зебра“ и не пропуснал двама пешеходци, намиращи се от страната на движение на жалбоподателя, които обаче се движели до бордюра и не били стъпили на пешеходната пътека. Поради наличието на друг автомобил, движещ се от дясната страна на жалбоподателя, непосредствено преди последният да приближи пешеходната пътека, 1 видимостта му към тротоара, по процесното време, била силно ограничена. Х. забелязал двамата пешеходци, когато вече се намирал на няколко метра от пешеходната пътека, към който момент нямало как да спре без да създаде риск за движението. До указания момент обаче пешеходците са се намирали на тротоара, без да са стъпили на процесната пешеходна пътека или да са сигнализирали намерението си да пресекат платното за движение. В резултат на извършеното от Х. действие и по данни на свидетеля Л.А., на водача бил съставен АУАН серия GA № 1157031 от 24.02.2025 година за нарушение на член 119, ал.1 ЗДвП. Така съставеният АУАН бил надлежно предявен на жалбоподателя, като последният го подписал без възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от санкционираното лице постъпили писмени възражения, които обаче, при преглед от административнонаказващия орган, били преценени за неоснователни. Въз основа на процесния АУАН при идентично отразяване на обстоятелствата, залегнали в същия, било издадено обжалваното НП №25-4332-004493 от 07.03.2025 г.

Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от АУАН, показанията на свидетеля Д. П., приложените писмени доказателства и обясненията на жалбоподателя, като по отношение на последните съдът намира за необходимо да отбележи двойствената им правна природа – на средство за защита и в същото време на гласно доказателствено средство.

По отношение на депозираните от свидетеля П. показания, съдът прецени същите като свръх лаконичен и твърде беден откъм почерпване на релевантна информация доказателствен източник. Въобще изложеното от свидетеля, дори след предявяване на процесния АУАН, се откроява с липсата на какъвто и да било спомен за процесната случка, поради което оскъдно извлеченото от него като информация не допринася с нищо за изясняване предмета на доказване в настоящото производство. Съдът е длъжен да отбележи, че единственото релевантно за делото обстоятелство, което свидетелят съобщава е това, че процесният АУАН е съставен по данни на свидетеля Л.А..

Съдът се доверява на обясненията на жалбоподателя Х. във връзка с процесния случай, като въпреки безспорно установената им двойствена правна природа, настоящият съдебен състав не намира основание да третира посочените обяснения единствено като защитна версия. До посочения извод съдът достигна като съпостави изложеното от наказаното лице с останалия, наличен по делото гласен и писмен доказателствен материал.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията два процесуални документа отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им - Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. и Заповед № 513з-4533/31.05.2022 2 г. .

В настоящия случай АУАН и НП са съставени при спазване на сроковете по член 34 от ЗАНН.

При внимателен преглед на посочените два процесуални документа относно съответствието им с императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, настоящият състав на съда регистрира известни неясноти. Така например от очертаното по словесен път описание на нарушението не става ясно спрян ли е жалбоподателят и съответно извършена ли му е проверка от контролните органи или така представеният АУАН е съставен по данни на свидетел – Л.А., както сочи в съдебно заседание свидетелят П.. Нещо повече, от обясненията на санкционираното лице се извлича информация относно обстоятелството, че непосредствено зад него, към момента на процесната случка, се е намирал полицейски автомобил. Всъщност обаче от начина, по който е описано нарушението в АУАН и НП остава без отговор въпросът как и към кой момент е бил спрян жалбоподателят и дали е бил спрян от същия, намиращ се зад него, към момента на приближаване на пешеходната пътека, полицейски автомобил. Предвид изложените пропуски в описателната част на двата процесуални акта съдът е поставен пред невъзможност да изгради цялостната картина на процесното събитие. Ето защо настоящият първостепенен съд счита, че е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на описание на обстоятелства, при които се твърди, че е извършено нарушението.

Независимо от това съгласно вменената за нарушена разпоредба на чл. 119, ал. 1 ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

В настоящия случай съдът кредитира обясненията на жалбоподателя Х., че въпреки ограничената видимост, произтичаща от разположението на друг автомобил от дясната му страна към момента на приближаване на пешеходната пътека, същият не е нарушил горецитираното нормативно правило, доколкото по делото не се намират доказателства, опровергаващи изложените от жалбоподателя обяснения. Не се доказва безспорно и категорично неизпълнение на поведението, предписано в нормата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, а именно непропускане на стъпили на пешеходната пътека или вече преминаващи по нея пешеходци.

С оглед обясненията на санкционираното лице, неопровергаващи се от останалите обективни данни, съдът приема, че към момента на навлизане на жалбоподателя в зоната на маркировката на пешеходната пътека /тип „зебра“/ и двамата пешеходци са отстоели на достатъчно разстояние, за да може водачът на МПС да не застраши тяхната безопасност като максимално бързо освободи пешеходната пътека, поради което е налице липса на описаното в чл. 119, ал. 1 ЗДвП нарушение както от обективната страна, така и от субективната страна.

Липсата на субективен субстрат на посоченото административно нарушение е налице и доколкото не се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят В. В. Х. виновно е нарушил 3 правилата на Закона за движение по пътищата.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното НП подлежи на отмяна.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-4332-004493 от 07.03.2025 година на Началника на сектор към ОПП-СДВР Д.Д.Д., с което на В. В. Х., ЕГН **********, на основание член 183, ал.5, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на член 119, ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4