Определение № 848 от 01.03.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 848 гр. Варна, 01.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100500411 по описа за 2022 година съобрази:

Производството по делото е образувано по въззивни жалба, подадена от адв. П.Б., като пълномощник на Д. К. МЛ. срещу решение № 1841/29.11.2021г., постановено по гражданско дело № 7318 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.150 СК, предявен от М. Г. ИВ., действаща като законен представител на Г. Д. К., ЕГН 10477078819 и въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето Габриела за разликата над 162,50лв. до присъдения размер от 300лв.

В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, по подробно изложени в жалбата доводи и съображения Излага се, че първоинстанционния съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи досежно възможностите на въззивника да заплаща издръжка за детето в посоченя размер от 300лв. Твърди се, че въззивникът не разполага с възможност да заплаща издръжка в определения с решението размер, тъй като получава доход от трудово възнаграждение в размер на около 550лв. месечно, не притежава имущество, от което да получава доходи и при заплащането на издръжка от 300лв. той ще остане със средства под екзистенс минимума за съществуване. Получаваните допълнителни възнаграждения към трудовото възнаграждение нямат постоянен и сигурен характер. Посочва също, че ВРС не е отчел обстоятелството, че майката на детето получава по –високи доходи. Получава месечни помощи за деца, както и стипендия. Получава също и доход по договори за отдаване под аренда на земеделска земя. Не се установява и изменение на обстоятелствата, които да налагат увеличаване на средствата за издръжката на детето. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска с правно основание чл.150 СК за разликата над 162,50лв. като неоснователен.

В срока по чл.263 ГПК М. Г. ИВ., в качеството и на майка и законен представител на Г.К. е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноските по делото.

Отправено искане за приемане като доказателства по делото на представени с отговора: разпореждания на ТП на НОИ Варна №№ 0131-00-5831-1/ 01.12.2021г.; 0131-00-5831-2/ 01.12.2021г. 0131-00-5831-3/ 01.12.2021г.; фактура от 07.08.2022г. за закупени детски дрехи; поръчка по ел. път на детски апрески.

Съдебният състав, както съобрази разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, 1 доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Спорът пред въззивната инстанция е досежно размера на издръжката за непълнолетно дете, при разрешаване на който, съдът следва да съобрази неговия интерес.

Доколкото във въззивната жалба не се твърдят новонастъпили обстоятелства и при разглеждане на делото са събрани доказателства, установяващи размера на средствата, необходими за издръжката на детето и за доходите и материалните възможности на двамата родители, съдът намира, при въззивното разглеждане на делото не следва да се събират други нови доказателства, освен тези представени с отговора на въззивната жалба. Същите са допустими и относими към предмета на делото, поради което и следва да се приемат.

С оглед гореизложеното и на основание член 267 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от въззиваемата страна с отговора на въззивната жалба разпореждания на ТП на НОИ Варна №№ 0131-00-5831-1/ 01.12.2021г.; 0131-00-5831-2/01.12.2021г. 0131-00-5831-3/ 01.12.2021г.; фактура от 07.08.2022г. за закупени детски дрехи; поръчка по ел. път на детски апрески.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.03. 2022 година от 10 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2