Решение № 951 от 14.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. Русе, 14.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Г. като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520106436 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата В. С. Г. твърди, че работила в ответното дружество „Винпром Русе 1956“ АД, което било правоприемник на „Винпром Русе“ ЕООД.

Последното й трудово правоотношение с дружеството възникнало на 29.11.2021 г., като същото било прекратено на 01.11.2022 г. В последните 20 години имала трудов стаж в ответното дружество повече от 10 години или както следва: от 31.10.2003 г. до 30.04.2010 г. във „Винпром Русе“ ЕООД - 6 години и 6 месеца; от 13.09.2013 г. до 01.11.2017 г. във „Винпром Русе 1956“ АД - 4 години, 1 месец, 19 дни; от 29.11.2021 г. до 01.11.2022 г. във „Винпром Русе 1956“ АД - 11 месеца и 3 дни или общ стаж 11 години, 6 месеца и 22 дни.

„Винпром Русе 1956“ АД било правоприемник на „Винпром Русе“ ЕООД.

След придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и прекратяването на трудовото правоотношение между нея и ответника, смята че имала право да получи обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ. Последното трудово правоотношение с ответника било прекратено на 01.11.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Счита, че размерът на дължимото й обезщетение бил в размер на 6 брутни заплати, изчислени по реда на чл. 228, ал. 1 от КТ, т. е. в размер на 7806 лева, което следвало да бъде заплатено в срок до 31.12.2022 г. Ответникът изпаднал в забава, считано от 01.01.2023 г., поради което от този момент й дължал и законна лихва върху обезщетението. Едва на 24.11.2023 г. било извършено плащане от ответното дружество в размер на 5000 лева. Към момента на плащането 24.11.2023 г., общата дължима сума от ответното дружество било в размер на 7806 лева 1 главница и 866,31 лева - законна лихва, като остатъкът от главницата за плащане бил в размер на 3666,31 лева. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител прави отказ за част от претенциите, като заявява, че й била заплатена сумата от 1806 лева, с която сума се покрива дължимата лихва за забава в размер на 500,78 лева и част от претендираната главница и счита, че следва да й се заплати остатъкът от главницата - 2361,09 лева.

Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 2361,09 лева - обезщетение по чл.

222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

В отговора на исковата молба, ответникът счита предявената искова молба за недопустима, неоснователна и недоказана.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства (справка за регистрирана промяна на работодател, справка за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба Н-13 към КСО за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2020 до 31.12.2022) се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение през периода 13.09.2013 г. – 01.11.2017 г. (4 г., 1 мес. и 19 дни) и периода 29.11.2021 г. 01.11.2022 г. (11 мес. и 3 дни), като преди това от 31.10.2003 го 30.04.2010 г. (6 г., 5 мес. и 29 дни) ищцата е била в трудово правоотношение с "ВинпромРусе" ЕООД, чийто правоприемник е ответното дружество. Общият трудов стаж при ответното дружество и дружеството, чийто правоприемник е ответника, е 11 г., 6 мес. и 21 дни.

Съгласно платежна ведомост на „Винпром Русе 1956“ АД за мес.

12.2022 г. на В. С. Г. е начислено „обезщетение пенсиониране“ в размер на 7806 лв.

С определението от 17.03.2025 г. с оглед на разпределение на доказателствената тежест и твърденията на страните, съдът е задължил ответника в срок до първото по делото съдебно заседание да представи копие от трудовото досие на ищцата. Ответникът е възпрепятствал доказването, като въпреки задължаването по реда на чл. 190 ГПК, не е представил документите от трудовото досие на ищцата, поради което на основание чл. 161, вр чл. 190, ал. 2 ГПК съдът приема, че приложените справки, отразяват действителния трудов стаж на ищцата при ответника-работодател и общият размер на начислената и дължима като обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ сума е 7806 лв.

От представеното заверено копие от стр. 12-13 на трудовата книжка на ищцата се установява, че трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на 01.11.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните.

2

Не е спорно, че с платежно нареждане от 24.11.2023 г. на ищцата е заплатена сумата от 5000 лв. с посочено основание „обезщетение при пенсиониране за с-тка на Винпром Русе 1956 АД“, а с платежно нареждане от 10.12.2024 г. (след входиране на исковата молба) на ищцата е заплатена сумата от 1806 лв. с посочено основание „обезщетение при пенсиониране допл. за сметка на Винпром Русе 1956 АД“.

В процесния случай не е спорно между страните също, че към датата на прекратяване на ТПО ищцата е придобила право на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /Разпореждане на ТП на НОИ - гр. Русе от 05.12.2022 г./.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Законовите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 222, ал.

3 КТ са три: 1. Прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание, 2. Към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и 3. Да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години стаж през последните 20 години. Както се установи първите две предпоставки са налице по отношение на ищцата. По отношение на третата:

Редакцията на цитираната норма е обнародвана в ДВ бр. 107 от 2020 г. В старата си редакция /преди изм. от 2020 г./, изискване на нормата е било работникът или служителят да е "работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж". Логическото и граматическо тълкуване на изискването в цитираната разпоредба сочи на извода, че съгласно сегашната й редакция не е необходимо трудовият стаж да е бил непрекъснат.

Необходимо е, обаче, стажът да е бил при един и същ работодател.

Разпоредбата на чл. 123 КТ въвежда императивни правила кога трудовото правоотношение на работника/служителя се запазва ex lege при промяна на работодателя. Сред изброените хипотези е и смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него, както и различните форми на преобразуване на търговските дружества /сливане, вливане, отделяне и разделяне, вкл. промяната в правноорганизационната форма/. Т.е. след като Винпром Русе 1956“ АД е правоприемник на „Винпром Русе“ ЕООД (налице е универсално правоприемство по смисъла на чл. 123 КТ.) и ищцата е придобила трудов стаж 11 г., 6 мес. и 21 дни общо в двете предприятия през последните 20 години, то съдът приема, че и третата предпоставка е налице.

3

Относно размера на дължимото обезщетение:

Задължението по чл. 222, ал. 3 от КТ е парично и при забавеното му изпълнение работодателят дължи лихва на работника или служителя. Поради договорния характер на отговорността на работодателя и липсата на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, следва да се приложат общите правила на Закона за задълженията и договорите относно неизпълнение на задълженията.

Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При безсрочните задължения, каквото е това по чл. 222, ал. 3 от КТ, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Или поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение.

В хипотезата на чл. 222, ал. 3 от КТ вземането за обезщетение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение и е изискуемо от деня, в който работникът или служителят е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на прекратяване на трудовото правоотношение, но тъй като вземането по чл. 222, ал. 3 от КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗД е нужна покана на кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът.

В настоящия случай не се установява ищцата да е отправяла покана до работодателя за изплащане обезщетение от шест брутни заплати.

Следователно следва да се приеме, че с изплатената сума от 5000 лв. на 24.11.2023 г. е погасена само главница, т.е. към датата на подаване на исковата молба дължимото обезщетение е било 2806 лв. От датата на завеждане на иска -19.11.2024 г., до датата на второто плащане – 28.11.2024 г. в размер на 1806 лв., ответникът дължи на ищцата обезщетение в размер на законната лихва върху тази главница - 10,62 лева, определен с онлайн-калкулатор. С приспадане на сумата от 1806 лв. по указания в чл. 76, ал. 2 ЗЗД ред първо на законната лихва и след това на главницата, остава непогасен остатък от главница в размер на 1010.62 лв.

С оглед горното, претенцията следва да бъде уважена частично - за сумата от 1010.62 лева, ведно със законната лихва от датата на последното плащане – 28.11.2024 г. до окончателното плащане, като се отхвърли за разликата над 1010.62 лв. до 2361.09 лв.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в полза на ищеца в размер на 248.26 лв. – адвокатски хонорар. Ответникът не е поискал присъждане на разноски и такива не му се следват.

Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС дължимата държавна такса върху уважената част от 4 иска в размер на 40.42 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Винпром Русе 1956“ АД, с ЕИК 202732556, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. "Цар Асен" № 3, представлявано от ликвидатора Ж.С.Д., да заплати на В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: *******, сумата от 1010.62 лв., представляваща дължим остатък от парично обезщетение за шест месеца по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 28.11.2024 г. до окончателното плащане, както и 248.26 лв. деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над 1010.62 лв. до пълния предявен размер от 2361,09 лева.

ОСЪЖДА „Винпром Русе 1956“ АД, с ЕИК 202732556, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. "Цар Асен" № 3, представлявано от ликвидатора Ж.С.Д., да заплати по сметка РС-Русе държавната такса за производството в размер на 40.42 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5