Решение № 20286 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20286 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110140801 по описа за 2025 година

Образувано е по постъпила искова молба от М. С. М. срещу „Лендиво“ ООД.

Предявени са за разглеждане: 1/ установителен иск с правно основание по чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 61169 от 13.08.2024 г. поради противоречието му със закона, както и 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 120 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор.

Ищецът М. С. М. твърди, че на 13.08.2024 г. сключил с ответното дружество „Лендиво“ ООД договор за потребителски кредит № 61169. По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 400 лв., която следвало да върне с 1 погасителна вноска. Сумата, която следвало да върне на ответното дружество била в размер на 520 лв., като включвала главница, договорна лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение. В договора бил уговорен ГПК в размер на 42,58 % и ГЛП в размер на 36,00 %. Сочи, че съгласно чл. 17 от договора се е задължил в 3дневен срок от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1.

Поръчителство на трето физическо лице, което да отговаря на поставени условия и 2.

Предоставяне на безусловна банкова гаранция. Излага още, че съгласно чл. 27 от договора, при неизпълнение на поетото задължение за обезпечаване на заема, следвало да заплати неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Сочи, че е погасил изцяло всички дължими суми по процесния договор, в това число и начислената неустойка. Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като клаузата за неустойка не била включена при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора.

Счита, че поради недействителност на договора, заплатената на ответника сума в 1 размер от 120 лева е недължимо платена, поради което претендира нейното връщане.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Излага съображения, че между страните са сключени общо 11 договора с включена клауза за неустойка като процесната, поради което потребителят многократно се е съгласявал със съдържанието й. Счита, че е налице индивидуално договаряне с ищеца относно процесната неустойка. Освен това ищецът е могъл в срок от 14 дни от сключването на договора да упражни правото си на отказ от същия. Сочи, че при сключване на договора за кредит ищецът не е представил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, като кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотеза на несъбираемост на вземането, калкулирайки ги в договорна неустойка, като е дал възможност на кредитополучателя в допълнителен срок да предостави обезпечение и съответно да не заплаща договорената неустойка. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора. Поради неоснователност на предявения установителен иск намира, че като такъв следва да бъде отхвърлен и предявеният осъдителен иск. Освен това, в условията на евентуалност сочи, че осъдителният иск следва да бъде уважен до размера от 112 лева, тъй като общо платената сума от ищеца по договора възлизала на 512 лв., а не на 520 лв. Поради тези и останалите подробно изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 38017/12.09.2025 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 30.10.2025 г. без възражение от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите, че: 1) между страните е сключен договор за потребителски кредит № 61169 от 13.08.2024 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 400 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е уговорена неустойка поради непредоставяне на обезпечение на кредитора, размерът на която не е включен при формиране на посочения в договора ГПР; 3) че ищецът е заплатил на ответника сумата от 512 лева /безспорен размер между страните/.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените като безспорни обстоятелства за доказани.

Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства.

Видно е от договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 61169 от 13.08.2024 г., че кредитодателят се е задължил и е предоставил сумата от 400 лева, а кредитополучателят се е задължила да я върне при уговорен ГПР в размер на 42,58 % и ГЛП – 36 %, както и че съгласно чл. 17 от договора кредитополучателят се е задължил да предостави и обезпечение на кредитора под формата на банкова гаранция, издадена от лицензирана търговска банка за период най-малко 30 дни след падежната дата по договора да кредита или поръчителство на едно трето физическо лице, което отговарят на условия, посочени в Общите условия към договора за кредит. В чл. 27 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума всеки ден, през който не е представено договореното 2 обезпечение. Предвидено е неустойката да се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения главен иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 61169 от 13.08.2024 г., който противоречи на закона.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институциятърговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за цели, свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, не се съдържат и твърдения в тази насока от страна на ответника, поради което следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представения по делото договор за потребителски кредит № 61169 от 13.08.2024 г., сключен между „Лендиво“ ООД, като кредитор, и ищеца, като кредитополучател, е по правната си същност потребителски кредит по смисъла на чл.

9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В процесния случай, по договора за кредит са посочени размерът на предоставения кредит (означен като „общ размер на кредита“ в размер на 400 лв.), срокът на кредита – 30 дни, размерът на погасителната вноска, както и посочване на ГПР – 42,58 % и годишен лихвен процент 36,00 %, а също и общо дължимата сума по кредита, изчислена към датата на сключване на договора. Към договора е представен и погасителен план, съдържащ размера, броя и периодичността на заплащане и падежната дата на погасителната вноска.

В договора за кредит е посочен и размерът на годишния процент на разходите (ГПР) – 42,58 %. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, а клаузите в договор, 3 надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Размерът на законната лихва се определя съобразно правилата на чл. единствен, ал. 1 Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към м. май 2024 г. основният лихвен процент е в размер на 3,53 %, поради което законната лихва за забава за просрочени парични задължения е 13,53 %, а съответно максималния размер на ГПР съобразно правилото на чл. 19, ал.

4 ЗПК е 67,65 %, поради което в процесния договор за кредит посоченият ГПР формално не надвишава максимално допустимия размер.

По отношение на спорния между страните въпрос дали уговорената в договорите неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да се прибави към размера на ГПР, съдът намира следното:

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.