Решение № 45 от 11.02.2025, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Търговище, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря Елена Ив. Димитрова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20243530101221 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. М. Т. от гр.Търговище със съдебен адрес гр.Търговище, ***, вх.А, оф.5, чрез адв.А. Н. АКТърговище, с която е предявен положителен установителен иск за собственост върху Поземлен имот в м-ст.“Драката“ землището на гр.Търговище с идентификатор № *** с площ от 423 кв.м., с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.

В молбата се твърди, че е собственик по давност на ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Търговище, с площ от 423 кв.м. местността Драката ,с начин на трайно ползване земеделска, друг вид трайно насаждение щета категория ,при граници : имоти с ид № ***, ***, ***, *** и на изградената в имота сграда с ид № ***. 1 с площ от 112 кв.м. предназначение вилна сграда- еднофамилна. Имотът се води Общинска собственост. Твърди, че го е закупил с предварителен договор от бившите собственици през месец март 1997г. От тогава до сега той единствен го владее и обработва. Засадил дървета и построил вилата. Никой не му е оспорвал собствеността ми. С оглед на това счита, че по отношение на процесната земя и сграда има изтекла в негова полза придобивна давност от 1997г до момента.

Моли съда да постанови решение скоето да ПРИЗНАЕ ЗА

УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ на Община Търговище ,че е собственик по давност на ПИ с ид № *** по кадастралната карта на гр.

Търговище ,с площ от 423 кв.м. местността Драката, с начин на трайно 1 ползване земеделска, друг вид трайно насаждение щета категория ,при граници : имоти с ид № ***, ***, ***,

*** и на изградената в имота сграда с ид № ***. 1 с площ от 112 кв.м. предназначение вилна сграда- еднофамилна. С допълнителна молба прави уточнение, че сградата в имота не е предмет на делото, доколкото тя не е актувана като общинска собственост. Претендира разноски.

С отговора ответника счита иска за допустим, но неоснователен.

Излагат съображения, че процесният поземлен имот, с идентификатор № *** по Кадастралната карта за землището на гр. Търговище, местност „Драка“, с площ: 423 кв.м., е със статут по начин на трайно ползване: „Друг вид трайно насаждение“; Собственици по данни от КРНИ:

„Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ“, видно и от приложената към исковата молба Скица № 15-784159-01.08.2024 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Търговище.

След извършена справка в отдел „Общинска собственост“, служба „Земеделие“ при Община Търговище, установили, че в „Емлячния регистър“ при Община Търговище, том 31, стр. 12, на името на Р. С. А., е записано „Лозе“ в местност „Драка“ - 7 ара, както и „Овощна градина“ в местност „Драка“ - 3 ара, предоставени по силата на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21 на МС от 31.01.1963 г. на централния комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет на Народна република България за развитие на животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използуване на нестопанисваните земи край населените места (Обн., ДВ, бр. 11 от 8.02.1963 г.) - за ползване.

Посредством този документ ползвателката Р. С. А., е „отстъпила“ предоставеното и право на ползване „на двамата си внука“: „по ½ ид.ч.г на А.

Д. З. и 1/2ид.ч. на З. Д. З.“ - като всички те имат статут единствено на ползватели.

След извършена справка в отдел „Териториално-селищно устройство“ при Община Търговище, се установило, че претендираният от ищеца поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта за землището на гр. Търговище, местност „Драка“, попада извън регулационните граници на гр. Търговище, определени с действащия ПУП-План за регулация, одобрен със Заповед № 336/09.07.1996 г. В кадастралния план на гр.

Търговище, за местност „Драка“, изработен през 1987 г., поземлен имотс идентификатор № *** съответства на източната част от поземлен имот № 1493, записан в разписния лист към плана на Р. С. А. като ползвател.

Имотът е предоставен за ползване по силата на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21 на МС от 31.01.1963г. на централния комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет на Народна република България за развитие на животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използуване на нестопанисваните земи край населените места (Обн., ДВ, бр. 11 от 8.02.1963 г.) на Р. С. А. - за ползване.

2

След извършена справка в отдел „Общинска собственост“ при Община Търговище, се установило, че за поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта за землището на гр. Търговище, местност „Драка“, има подадени документи за придобиване на собственост върху земеделска земя, находяща се в землището на гр. Търговище, местност „Драка“, по реда на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Документите са подадени в законоустановения срок от А. Д. З., за което е образувана преписка с Вх. № 1012/01.07.1992 г. Преписката съдържа:

Молба; Декларация; Постановление; Заповед № 3-01 -2264/21.11.2007г. за признаване правото да се придобие собственост; Скица № 285/18.08.2015г. на новообразуван имот № 172.493; Оценка по Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи от дата: 23.10.2015 г.; Оценка по метода на пазарните аналози от дата: 23.10.2015 г.; Заповед № З-ПЗ-144/25.02.2016 г. за оценка на земеделска земя.

Процедурата по реда на § 4 от ПЗР към ЗСПЗЗ, не е завършена докрай, поради което правото на ползване не е трансформирано в право на собственост за заявителя-ползвател, поради което имотът, е преминал в собственост на Община Търговище. Към исковата молба, е представена Скица № 15- 784166-01.08.2024 г., където е отразена: „Вилна сграда - еднофамилна“.

Във връзка с това, считат, че ищецът би могъл да придобие процесния имот, по реда на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост. Претендират разноски.

Съдът, след преценка на представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства се установи,че процесният имот с идентификатор № *** в м.“Драка“ е предоставен за ползване по силата на ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21 на МС от 31.01.1963г. на централния комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет на Народна република България за развитие на животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използуване на нестопанисваните земи край населените места (Обн., ДВ, бр. 11 от 8.02.1963 г.) на Р. С. А. - за ползване. За същия имот, има подадени документи от А. Д. З., за което е образувана преписка с Вх. № 1012/01.07.1992 г. за придобиване на собственост, по реда на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Документите са подадени в законоустановения срок, като в преписката се съдържат Молба и Декларация; Постановление на ГОНС-Търговище от 05.02.1982г. с което на А.

Д. З. и З. Д. З. се възлагат по ½ ид.ч. от лозе и овощна градина в м.Драката, с площ от 1 дка, като дарение от тяхната баба Р. С. А.; Заповед на *** № 3-01 2264/21.11.2007 г. за признаване правото да се придобие собственост от А. Д.

З. върху 0.400 дка земеделска зема в м.Драка; Скица № 285/18.08.2015г. на 3 новообразуван имот № 172.493; Оценка по Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи от дата: 23.10.2015 г.; Оценка по метода на пазарните аналози от дата: 23.10.2015г.; Заповед № З-ПЗ-144/25.02.2016 г. за оценка на земеделска земя в размер на 250лв., в която е указано на ползвателя, с признато право на придобиване на собствеността какви действия да предприеме, като заповедта е изпратена на Атанас Захариев, но пратката е останала непотърсена.

По делото е приложена скица на поземлен имот от СГКК Търговище видно от който имота за който ищеца претендира е със статут на земеделска земя, площта на имота е 423 кв.м. и имота е заснет с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Търговище и се води земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. По делото не се спори, че имотът не е заявяван за възстановяване в ОСЗ гр.Търговище по реда на ЗСПЗЗ.

От показанията на разпитаните по делото св.З. И., св.А. И. и св.Ц. Т.а се установи,че ищецът владее и ползва имота от 1997г. т.е. повече от 10 години.

Свидетелите са категорични, че до края на 2024г. ищецът го е владял явно и необезпокоявано без някой да оспорва правата му върху същия.

Съдът, преценявайки свидетелските показания съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК приема, че следва да кредитира изцяло показанията на свидетелите, като дадени от лица, имащи лични впечатления от владението върху процесния имот до настоящия момент.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен. По предявеният от ищеца иск за установяване правото му на собственост въз основа на упражнявано давностно владение като оригинерен придобивен способ върху процесния имот, на първо място следва да се изясни статута на същия, предвид различните ограничения на придобиването на имоти въз основа на давностно владение, установени в законите действали през процесния период. Това е необходимо, доколкото от доказателствата по делото е установено, че ищецът е установил свое владение върху имот с площ от около 423 кв.м. въз основа на предварителен устен договор, който не прехвърля валидно право на собственост, а единствено сочи на началото на установяване владението на ищеца. Доколкото с предварителния договор може да се предаде владение, но то е фактическо състояние, ако не е трансформирано в право на собственост, или е едно от правомощията на правото на собственост, то също не е и основание за присъединяване на владението. Затова от сключване на предварителния договор през м.март 1997г. започва да тече нова давност за купувача.

От събраните по делото доказателства се установи,че действително ищецът е владял повече от 10 години и продължава да упражнява фактическа власт върху имота, но безспорно се установи, че процесния имот е бил предоставен на неговия праводател по силата на ПМС и същите не са били 4 носители на правото на собственост, а само ползватели, тъй като имота е бил общинска собственост. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделски земи, какъвто безспорно е статута на процесния имот, предоставени на граждани по силата на актове на държавни органи в това число и МС се прекратява, като при спазване процедурата по § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ е дадено право на лицата с право на ползване да придобият собствеността върху имотите. Установи се, че такава процедура е била проведена, като на А. Д. З. е било признато правото да придобие собствеността върху имота с площ от 423 кв.м., била е изготвена и утвърдена оценка на същия, но процедурата не е приключила, тъй като ползвателя не е заплатил на общ.Търговище определената цена.

Основният спор е дали и кога е било възможно в полза на ищеца да тече придобивна давност, като в тази връзка съдът приема следното: Ищецът е установил свое владение върху процесния общински имот, считано от м.март 1997г., като поради отпадане на забраната по чл. 86 от ЗС давност е текла в полза на ищеца до спирането на същата на 31.05.2006г., установено с разпоредбата на §1 от ЗИДЗС(Д.В. бр. 105/2006г.), ( 9 години и 2 месеца) като давността е продължила да тече, считано от 08.03.2022г., когато с влязло в сила решение №3/24.02.2022г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 от ЗДЗС и §2 от ЗР на ЗИДЗС/2018г., поради противоречие с чл.17, ал.1 и 4, на чл.4, ал.1 и чл.17, ал.1 и 3 от Конституцията, като до предявяване на иска на 10.09.2024г. е изтекъл период от около 11 години и 7 месеца, при което доводите на ищцовата страна в тази връзка са основателни.

Поради изложеното и като счита, че в полза на ищеца е изтекъл изискуемият се десетгодишен давностен срок, съдът приема, че предявеният установителен иск за собственост въз основа на упражнявано десетгодишно давностно владение върху процесният имот, находящ се в м.”Драка” в землището на гр.Търговище, представляващ имот с ид *** с площ от 423 кв.м., е основателен и следва да се уважи, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.