Решение № 16 от 01.04.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. К., 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20231850200331 по описа за 2023 година Делото е образувано по жалба на Б. А. Е., ЕГН**********, с адрес гр. С. против Електронен фиш серия К № 4377623, издаден от ОД на МВР С., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като сочи, че е била подадена от негова страна декларация по чл.189, ал.6, изр.последно от ЗДвП, сочи че процесния фиш не му е бил връчен, както и твърдения за неизправност на техническото средство, с което е било заснето посоченото в ЕФ нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява , не се представлява.

Въззиваемата страна – ОД на МВР С. не изпраща представител. Със съпроводителното писмо са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания ЕФ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посочения фиш, като доколкото не се представиха доказателства за това кога е бил връчен електронния фиш на жалбоподателя, съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество, съдът намира, че същата е основателна.

Обжалваният ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или 1 система – АТСС, на 02.01.21 г. , в 17,29 часа, в гр. К., пред вход на фирма „С.“, ВПII-81, с посока на движение към гр. С./не е посочена от къде е идвала колата от гр. К. или от фирма „С.“/, при ограничение на скоростта от 50 км /ч /населено място/, е заснет автомобил марка/модел „О.“, „И.С.Т.“, с рег.

№********, докато същият се е движил със скорост от 75 км/ч.

Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като не е посочено дали е отчетено, че превишаването на разрешената скорост е с лед приспаднат реверанс от отчетената скорост от 3 км/ч, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км/ ч., съгласно протокола за последваща проверка на АТСС.

Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка. Съдът намира, че от нея макар да може да се установи рег.номер на превозното средство, което е заснето, то качеството на същата не позволява да се определи къде е мястото на заснемане, както и дали светлините намиращи в страни от превозното средство не са светлини от други моторни превозни средства намиращи се в близост при заснемането.

Ето, защо макар посочената снимка да съдържа данни за рег.номер на заснетото МПС, както и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, и др., то същата не следва да бъде кредитирана по делото. При това положение не може да се приеме, че по несъмнен начин автомобила, собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ.

На следващо място, съдът намира, че така както е индвидуализирано в обжалвания ЕФ мястото на извършеното нарушение не позволява на жалбоподателя да упражни в пълна степен своето право на защита. В обжалвания фиш е посочено, че нарушението е било заснето в гр. К., пред вход на фирма „С.“, ВП II-81, с посока на движение към гр. С., като по този начин не може да се определи от къде точно е идвало процесното МПС. Този пропуск не може да отстранен и при анализ на другите доказателства по делото, сред които както беше споменато вече е и направената снимка/от която също не може да стане ясно/.

Съдът намира, че е налице и порок в ЕФ, касаещ това дали приетата скорост от АНО е след приспаднат толеранс или без да е отчетен такъв.

Наред с горните съображения, съдът намира, че следва да се приеме за основателното и твърдението на жалбоподателя, че същият е бил подал декларация по чл.189, ал.6 ЗДвП/доколкото същата е представена към жалбата, предоставена е и разпечатка от пощенски оператор/, като същата 2 следва да се приеме, че е била подадена в срок, който е посочен в справката представена от АНО.

За пълнота следва да се посочи, че са н еоснователни възраженията на жалбоподателя касаещи изправност на техническото средство , след като без съмнение използваното техническо средство е одобрен тип съгласно ЗИ – налице е удостоверение за това, като изрично е посочено, че това е преносима система и в съответствие с това е представен и протокол за използване на конкретното средство съгласно цитираната наредба. Няма основание за съмнение, че техническото средство е преминало съответния последващ контрол, за което е представен конкретен протокол, издаден от трето независимо лице – структурно звено на Български институт по метрология, в който е посочена и допустимата грешка, в какъвто размер е направено приспадане от действително отчетената скорост.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен.

С оглед изхода от делото на жалбоподателят се полага заплащане на сторени разноски, но доколкото не се претендират такива, то съдът не следва да се занимае служебно с този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4377623, издаден от ОД на МВР С., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на Б. А. Е., ЕГН**********, с адрес гр. С., му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 , вр. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1,т.3 ЗДвП.

Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в 14/ дневен срок, считано от датата на получаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 3